Решение № 1854 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6542/2015 г.

Решение № 1854 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6542/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. София, против решение № 2670/16.04.2015 г. по адм. дело № 11086/2013 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът: "Експорт Импорт 2011" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Василев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е частично основателна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил РА № 2161302740/25.06.2013 г. на ТД на НАП-София, в частта му, потвърдена с Решение № 1820/25.10.2013 г. на директора на Д "ОДОП"- София, с която част на "Експорт Импорт 2011" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за д. период м. 02.2013 г. по 3 бр. фактури, издадени от "Младост Тийм" ЕООД; по 2 бр. фактури, издадени от "Джими Лайн" ЕООД и по 1 бр. фактура, издадена от "Рекламна къща Хит България" ЕООД, в общ размер на 2 249,49 лв, като незаконосъобразен.

За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според него, както органа по приходите, така и решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, са приложили неправилно материалния закон - чл. 68, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, спрямо фактурираните доставки от "Младост Тийм" ЕООД - 3 бр. с предмет - ремонт на автомобили и от "Джими Лийн" ЕООД - 2 бр., с предмет - почистване на автомобили, а спрямо фактурираната доставка от "Рекламна къща Хит България" ЕООД, не са се съобразили с разпоредбите на чл. 18, § 1, б. "а" и чл. 22, § 3, б. "б" от Шеста директива 77/388/ЕИО, изменена с Директива 2006/18/ЕО и тълкуването им, дадено с решение на СЕС по дело С-438/09, които имат предимство пред националната разпоредба на чл. 69, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗДДС.

Поради това е отменил РА в посочената част, като незаконосъобразен.

Обжалваното решение, в частта му, с която е отменен оспорения РА, в частта на отказаното право на данъчен кредит на ответното дружество, по 3 бр. фактури, издадени от "Младост Тийм" ЕООД и по 2 бр. фактури, издадени от "Джими Лайн" ЕООД, на обща стойност 1 710, 01 лв., е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. В останалата му част, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

1. По доставките от "Младост Тийм" ЕООД, с предмет - ремонт на автомобили и от "Джими Лайн" ЕООД, с предмет - почистване на автомобили:

В тази част съдът е приел, че неправилно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице, тъй като са налице доказателства за реалност на тези доставки. Приел е още, че решаващият орган неправилно е потвърдил РА, в тази му част на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, който е неприложим. Изводите на съда за неправилно приложение на материалния закон - чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, относно отказаното право на данъчен кредит по доставките на "Младост Тийм" ЕООД и на "Джими Лайн" ЕООД, почиват на документи, неприети по надлежния процесуален ред като писмени доказателства, поради което и съда не е могъл да ги обсъжда и обосновава правни изводи въз основа на тях. Тези писмени документи са представени за първи път от оспорващото дружество към поправената му жалба до съда, от 12.11.2013 г. и касаят: 3 бр. договори за наем на товарни автомобили / стр. 349-356/ с Веселин Димитров Димитров и с "Радиал Сервиз" ЕООД, както и 3 бр. свидетелства за регистрация на наетите автомобили, едно от които е нечетливо, а другото съдържа данни, че собственик на наетия от "Радиал Сервиз" ЕООД товарен автомобил - м. Рено Канго, с рег. № СА 3931 ММ, е собственост на друго дружество- "Евролийз Ауто" АД.

Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона - чл. 235, ал. 2 ГПК. Обстоятелствата по делото се установяват по надлежния ред, посредством допускане и събиране на доказателства. Съгласно чл. 157 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, по допускане на доказателствата съдът се произнася с определение. В случая при липса на такова определение на съда за допускане като писмени доказателства по делото на представените към жалбата документи, последните не са годни доказателства и не могат да бъдат кредитирани от съда и страните като такива. Видно от проведените след представяне на тези документи съдебни заседания на първата инстанция, до приключване на устните прения, съдът не е постановил определение, с което да ги допусне или приеме. Поради това същите нямат силата на годни писмени доказателства и съдът не е следвало да ги обсъжда и обосновава решението си на тях. Още повече, че другата страна е била лишена от възможността да вземе становище по тези документи.

Като ги е обсъждал и е изградил правните си изводи относно приложението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС само на тях, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, а с това и нарушение на материалния закон, което прави обжалваното решение, в тази му част, неправилно. Като неправилно същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК.

1. По доставката от "Рекламна къща Хит България" ЕООД, с предмет - рекламни материали:

В тази му част обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Правилни са изводите на съда, че с оглед данните по делото, незаконосъобразно с РА, потвърден в тази част с решението на директора на Д "ОДОП", на ответното дружество е отказано право на данъчен кредит, в размер на 532,48 лв., поради това, че към датата на издаване на процесната фактура -15.01.2013 г., този доставчик не е бил регистрирано лице по ЗДДС.

Правилно съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 18, § 1, б. "а" и чл. 22, § 3, б. "б" от Шеста директива 77/388/ЕИО, изменена с Директива 2006/18/ЕО и тълкуването им, дадено с решение на СЕС по дело С-438/09, по спор, идентичен с процесния. Разрешението, дадено с това решение на СЕС, е приложимо и за случая, тъй като фактурата, като данъчен документ, обективиращ процесната доставка съдържа идентификационен номер по ЗДДС на доставчика "Рекламна къща Хит България" ЕООД, независимо, че същия е регистриран де юре по-късно - на 21.01.2013 г., поради което на получателя не би следвало да се откаже правото на данъчен кредит по нея. Европейското право и решенията на СЕС са задължителни за всички държави-членки на РБ, поради което намират приложение, когато национални разпоредби им противоречат.

С оглед на резултата по касационното обжалване, разноските на страните ще бъдат определени от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато частично за ново разглеждане, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение