Решение № 12468 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5679/2009 г.

Решение № 12468 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5679/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Рантекс" ЕООД, гр. Разград (съдът възприема наименованието на дружеството по удостоверение на Агенцията за вписванията), чрез процесуален представител, срещу решение № 351/10.03.2009 г. по ахд № 2373/2008 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, втори състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 800077/09.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Разград, в частта, потвърдена с решение № 446/07.08.2007 г. на заместник -директора на дирекция "ОУ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, ВОС е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчни периоди м. 01 - м. 04.2003 г. в общ размер на 6199 лв. по фактури на "Сити" ООД за доставка на горива и двигателни масла поради липса на реални доставки в съответствие с чл. 64 ЗДДС (отм.) и чл. 6 ЗДДС (отм.), вследствие на което е определен допълнителен размер ДДС за внасяне и лихви. Решението е обосновано и материалноправно законосъобразно. По делото липсват каквито и да било доказателства за прехвърляне правото на собственост върху фактурираните родово определени вещи - горива и двигателни масла, чрез предаването им или индивидуализирането им по общо съгласие на страните съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД - тоест липсва и реалност на доставката на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) - кумулативно необходима предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). Складовите разписки са без подпис на приел стоката и не удостоверяват предаването и. Записванията в счетоводните регистри и заплащането на ДДС по ДДС - сметка сами по себе си не доказват предаването на стоката от доставчика на получателя. Предвид количествата фактурирана стока - многократно надвишаващи необходимите за еднократно зареждане на МПС, очевидно при реална доставка стоката би следвало да бъде транспортирана. Твърденията за транспортиране от трето дружество - "Озирис 2002" ЕООД не са доказани, тъй като за процесните данъчни периоди е представена само една фактура от 30.04.2003 г. за извършена транспорна услуга на доставчика и един пътен лист от 8.04.2003 г., които освен че не могат да се свържат помежду си, не могат да бъдат свързани и с твърдения получател на стоката, както и вида и - липсват товарителници. Жалбоподателят не е доказал твърденията си за складовите помещения на друго дружество, в което е съхранявал стоката, нито пък че я е реализирал впоследствие. В представения ДРА, издаден на"Мет еор" АД, за когото твърди, че е последващият получател на стоката, няма каквито и да е било констатации от кого ревизираният субект е получил доставки и с какъв предмет, поради което от липсата на корекции не могат да се направят никакви изводи в полза на касатора. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение