Решение № 12814 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15777/2011 г.

Решение № 12814 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15777/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Валентин Иванов Кадийски от гр. Враца срещу решение № 23 от 28.10.2011 г. по адм. дело № 235/2011 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № СП-01/03.02.2011 г. на и. д. директор на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Враца за прекратяване на служебното правоотношение на Кадийски на длъжността "старши инспектор" в дирекция "Здравен контрол", отдел "Радиационен контрол" на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост се иска отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът - директорът на РЗИ гр. Враца счита жалбата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Налице са основанията за прекратяване на служебното правоотношение между страните по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това се установява от представените по делото две длъжностни разписания. Безспорно е намаляването на числеността на отдела от 7 на 6 души, както и премахването на една от двете щатни бройки за длъжността "старши инспектор". Същевременно липсва прехвърляне на задълженията и функциите по длъжностната характеристика на Кадийски на друга длъжност. Що се касае до незаетите към момента на издаване на заповедта две длъжности "старши експерт" и "младши инспектор" в същия отдел, изискванията за заемането им са съответно "инженер химик" и "инженер физик", каквото образование жалбоподателят няма. А защо органът по назначаването е съкратил именно длъжността на Кадийски, а не някоя от свободните длъжности, е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът не е обсъдил съществени моменти във връзка с датата, на която ПМС № 1/2011 г. е станало юридически факт. По принцип всички нормативни актове влизат в сила три дни след обнародването им, а видно от доказателствата, това постановление е породило действието си преди издаването на процесната заповед, което в случая е релевантният факт. То е влязло в сила на 14.01.2011 г. Неотправеното предизвестие не прави процесната заповед незаконосъобразна. Правилно съдът е приел, че неспазването на изискването на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл единствено поражда задължение за органа да заплати обезщетение съгласно ал. 4 от разпоредбата, без това да рефлектира върху законосъобразността на акта и разпоредените от него правни последици. Предвид този извод, ирелевантно в случая е дали отправеното на 13.01.2011 г. предизвестие за прекратяване на правоотношението, но на друго основание, е правно валидно при настъпилото правоприемство. С оглед на изложеното не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,