Решение № 978 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3985/2013 г.

Решение № 978 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3985/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция (ОД) на МВР - Варна, чрез процесуален представител, срещу решение № 3083 от 21.12.2012 г. по адм. дело № 3194/2011 г. по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна), с което е отменена негова заповед № К-477/18.08.2011 г., с която на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 4; чл. 226, ал. 1, т. 6; чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на Борислав Вергилов Димитров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на старши полицай в "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Второ РУП - Варна при ОД на МВР - Варна, категория "Е" - II степен, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Борислав Вергилов Димитров, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Димитров е започнало със заповед № 891/27.06.2011 г. на директора на ОД на МВР - Варна, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган. В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство се образува във връзка с постъпили данни, че на 27.06.2011 г., около 04,30 часа гражданинът Антон Атанасов и още три лица, които след посещение в дискотека "Час пик" и употреба на алкохол от четиримата, се прибирали в дома си с лек автомобил, управляван от Атанасов и след извършена проверка от автопатрул им е бил поискан подкуп от полицаите, за да не извършат действия по служба. В обобщена справка с рег. № 18616/1.08.2011 г. и становище с рег. № 18948/3.08.2011 г. дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) е изложил резултатите от извършената проверка и е предложил на Димитров да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да му бъде прекратено служебното правоотношение. В мотивите си ДРО е посочил, че служителят е използвал служебното си положение за облага на трети лица, което е тежко нарушение на служебната дисциплина, както и че с деянието му е нарушил т. 7, т. 8, т. 31 и т. 34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № К-477/18.08.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на Димитров на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 4; чл. 226, ал. 1, т. 6; чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. За да мотивира решението си съдията-докладчик се е позовал на нормата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК като е посочил, че органът е следвало да спре дисциплинарното производство, тъй като срещу Димитров е образувано наказателно такова въз основа на същите факти. Съдът е посочил и нарушение на разпоредбата на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР, който гласи, че сроковете за образуване на дисциплинарното производство започват да текат от влизане в сила на присъдата, когато дисциплинарното нарушение е и престъпление. Така постановеното решение е неправилно. От събраните по делото доказателства е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР и ППЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващият орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Димитров е уведомен за тази заповед, както и за правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателства и е оценил същите. Изготвени са обобщени справки, с които служителят е запознат на 29.07.2011 г. и на 2.08.2011 г., в които последният е посочил, че не е съгласен с изложеното, но няма да предостави допълнителни възражения в предвидения 24-часов срок. Наказаният е поканен да бъде изслушан, за което е изготвен протокол от 11.08.2011 г., в който е посочил, че няма забележки относно воденето на дисциплинарното производство, но не желае да дава допълнителни обяснения. Заповедта е издадена и в законоустановения срок съгласно изискването на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Неоснователно АС - Варна е приел, че производството е следвало да бъде спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК. От събраните по преписката доказателства по несъмнен начин е установено, че Димитров на 27.06.2011 г. по време на служба, заедно с колегите си, са използвали служебното си положение и са получили парична сума, за да не предприемат административни мерки срещу Атанасов по Закона за движение по пътищата. В протокола за обиск и изземване е посочено, че от Димитров е описана и иззета банкнота с номинал 10 (десет) лева, серия № АТ1984228, който номер съответства на предоставените номера на банкноти от лицата в спрения за проверка автомобил. Приетото от съда, че административният орган е трябвало да спре производството на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, тъй като в хода на производството са разкрити престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта, както и че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на служителя, тъй като към момента наказателното производство не е приключило, е неоснователен. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран независимо, че деянието съставлява престъпление. В случая оспорената заповед е издадена за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина и за неспазване на морални и етични норми, което не изключва налагането на дисциплинарно наказание независимо от резултата по провежданото наказателно производство. По делото е представено писмо от прокурор при Окръжна прокуратура - Варна (л. 148), в което е посочено, че "Димитров е привлечен в качеството на обвиняем за това, че в съучастие като извършител със Симеон Кипров и Стоян Сарийски е поискал от Атанасов дар - парична сума в размер на 200 лв., която не му се следва, за да не извърши действия по служба, и приел дар - парична сума в размер на 180 лева, която не му се следва, загдето не е извършил действие по служба", което е престъпление по чл. 302, т. 1, във вр. с чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). По делото липсват каквито и да е представени доказателства, от които на свой ред да се прецени относимостта им към предмета на административното производство. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че Димитров е приел дар - парична сума 10 лева и не е информирал компетентните лица, като с действията си е извършил нарушение по ЗМВР и по т. 7, т. 8, т. 31 и т. 34 от Етичния кодекс. Следователно и във връзка с чл. 170, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд, неправилно е извел извод, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест като не е обсъдил събраните по преписката доказателства. Мотивите на първоинстанционния съд за нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Неправилно съдът е приел, че събраните в съдебното производство доказателства са противоречиви и взаимно изключващи се. Показанията на свидетелите не опровергават фактите на спирането на автомобила за проверка, установяването, че водачът е употребил алкохол, неналагането на санкция на последния и получаването на определена за това сума. Използването на служебно положение с цел извличане на облага за трети лица, както и несъобщаването за получена от полицаите в патрула парична сума, която не се следва с оглед неизпълнение на служебни задължения са действия, които не съответстват на изискванията за поведение на държавните служители в МВР. АС - Варна се е позовавал на разпоредбата на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР, която обаче в случая е неприложима, доколкото наказаният е санкциониран не за извършено престъпление въз основа на влязла в сила присъда, а за нарушение на морално - етичните норми, както и за допуснато нарушение на служебната дисциплина. Смисълът на разпоредбата е да обвърже сроковете по ал. 1 и ал. 2 от същия чл. с влязъл в сила съдебен или административен акт, с който деянието на служителя е признато за престъпление или за административно нарушение. В случая е представено писмо от ОП - Варна, че Димитров е привлечен като обвиняем, за извършено престъпление по НК. Същевременно тези непристойни действия, нарушаващи служебната дисциплина са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронват престижа на службата. След като за същите непристойни прояви Димитров не е санкциониран по административен или наказателен ред с влязъл в сила съдебен акт, следва да се приеме, че двумесечният срок за налагане на наказанието е по реда на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Ето защо като приема, че цитираният текст на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР намира приложение, първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който не кореспондира със закона. Поради тази причина, обжалваното решение на АС - Варна се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество. По изложените съображения следва да се отхвърли жалбата на Димитров против заповед № К-477/18.08.2011 г. на директора на ОД на МВР - Варна. По делото е направено искане от процесуалния представител на директора на ОД на МВР - Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи, същото се явява основателно. Следва на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските хонорари, издадена от Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден Димитров да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 150,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение,