Решение № 1184 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12496/2019 г.

Решение № 1184 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12496/2019 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с чл. 208 - 228 и чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила КАСАЦИОННА Жалба от ОБЩИНА ХАСКОВО, гр. Хасково, подадена от ВрИД Кмет на общината, против Решение № 1024 от 26.09.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК – 636/2019 г., с което е отменено като незаконосъобразно Решение № 23/18.06.2019 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на Инженеринг - проектиране, изпълнение на СМР и авторски надзор на два обекта: обект № 1 "Реконструкция с преустройство на бивша сграда на МО в многофункционална обществена сграда и благоустрояване на терена в УПИ I –"за парк и общ. обсл.", кв. 360, гр. Хасково" и обект № 2: "Изграждане на паркова среда в УПИ I –"за парк" в кв. 864 и улица между осови точки 1224 A и 38, гр. Хасково". Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения за така заявените пороци и моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което да се потвърди законосъобразността на решението на възложителя за откриване на процедурата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Към допълнително становище прилага Списък за 4500 лева внесена държавна такса и 200 лева възнаграждение за юрисконсулт.

От ответника – Камарата на архитектите в България, гр. София е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че решението на КЗК е правилно и релевираните от жалбоподателя пороци не са налице. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените в касационното производство и в производството пред КЗК разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Ушакова оспорва жалбата и моли решението на КЗК да бъде оставено в сила. Представя Списък на претендираните разноски, в който списък са включени и направените пред КЗК разноски.

Участващият в касационното производство по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, процесуално допустима е и по същество е основателна. Обжалваното решение на КЗК е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежно лице с оглед представеното решение № 972 от 13.09.2019 г. на Общински съвет Хасково за избиране на временно изпълняващ длъжността "Кмет на Община Хасково". Същата е депозирана в законоустановения в чл. 216, ал. 1 от ЗОП 14-дневен срок от съобщаване на решението на КЗК на датата 3.10.2019 г., приподписана е от надлежно упълномощено лице с юридическо образование – юрисконсулт Банев, каквото е новото изискване според изменението на чл. 212, ал. 2 от АПК, обнародвано в ДВ, бр. 77 от 18 септември 2018 г., в сила от 1.01.2019 година. Насочена е срещу решение, което е неблагоприятно за тази страна. С оглед всички тези обстоятелства, касационната жалба на Община Хасково се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е и основателна.

С решение № 1024 от 26.09.2019 г. по преписка № КЗК - 636/2019 г., на основание чл. 215, ал. 2, т. 2 от ЗОП и чл. 217, ал. 1 от ЗОП във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, Комисията за защита на конкуренцията:

1. ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 23/18.06.2019 г. на кмета на община Хасково за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на Инженеринг - проектиране, изпълнение на СМР и авторски надзор на два обекта: обект № 1 "Реконструкция с преустройство на бивша сграда на МО в многофункционална обществена сграда и благоустрояване на терена в УПИ I –"за парк и общ. обсл.", кв. 360, гр. Хасково" и обект № 2: "Изграждане на паркова среда в УПИ I –"за парк" в кв. 864 и улица между осови точки 1224 A и 38, гр. Хасково";

1. ВЪЗЛАГА на община Хасково да заплати на Камарата на архитектите в България направените в производството пред КЗК разноски в размер на 4700. 00 лева и

1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на кмета на община Хасково за възлагане на направените в производството пред КЗК разноски.

За да постанови този резултат, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е приела, че подадената пред нея жалба от Камарата на архитектите в България (КАБ), която е професионална организация на архитектите, на ландшафтните архитекти и на урбанистите, придобили проектантска правоспособност в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, според разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от ЗОП, е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество е приела и че е основателна.

По-конкретно, за основателно Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е приела твърдението, че е нарушена нормата на чл. 114 от ЗОП. Жалбоподателят посочва, че в документацията възложителят споменава, че не е осигурено финансиране, но в обявлението липсва такава информация, поради което възложителят не е изпълнил императивната норма на чл. 114 от ЗОП да посочи това в обявлението. В проекта на договор е указано, че договорът се сключва при условията на отложено изпълнение във връзка с чл. 114 от ЗОП, но в т. 2 от техническото предложение - Образец № 2, което не може да бъде променяно от участника и го обвързва по същия начин, както и проекта на договор, е указано, че участникът се задължава да изпълни договора, без предвидена възможност за прекратяването му. Във връзка с това оплакване КЗК е констатирала, че в обявлението за обществената поръчка не се съдържа информация за липса на осигурено финансиране за изпълнението й към момента на откриване на процедурата. Констатирала е, че такава информация се съдържа в документацията за участие и в клаузата на проекто-договора. В т. 5. Срок на изпълнение на поръчката от раздел I. Пълно описание на предмета на поръчката на документацията за участие е указано, че договорът влиза в сила от датата на получаване на уведомлението за осигурено финансиране, а общият срок започва да тече, считано от датата на получаване на възлагателно писмо от възложителя за стартиране на дейностите по поръчката. В т. 6. 2. Източник на финансиране от раздел I. Пълно описание на предмета на поръчката на документацията за участие е посочено: "Собствени и/или средства от други източници. Към момента на откриване на процедурата не е осигурено финансиране (във вр. с чл. 114 от ЗОП). Забележка: Към момента на откриване на процедурата не е осигурено финансиране, предвид което стартирането на предвидените дейности - по проектиране и СМР започва след получаване на писмено уведомление от възложителя за осигурено финансиране за всеки етап по отделно. ". Съгласно клаузата на чл. 54. (1) "Настоящия договор се счита за сключен под условие по смисъла на чл. 114 от ЗОП (договор с отложено изпълнение). (2) Към момента на откриване на процедурата по обществената поръчка не е осигурено финансиране за изпълнението й. Ако финансиране не бъде осигурено, на основание чл. 114 от ЗОП всяка от страните може да поиска прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му. ". Освен това КЗК е констатирала, че съгласно образеца на Техническото предложение участниците следва да декларират, че са запознати, че договорът влиза в сила от датата на получаване на уведомлението за осигурено финансиране и се задължават да го изпълнят, ако им бъде възложен, в съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията, както и всички други актове, чието спазване е необходимо за качествено изпълнение на работите. От изложеното до тук КЗК е направила извод, че липсата на осигурено финансиране за изпълнение на поръчката към момента на откриването й е предвидено само в документацията за участие и в проекто-договора, но не и в обявлението за обществената поръчка, а в образеца на техническото предложение липсва посочване на възможността по чл. 114 от ЗОП всяка от страните да поиска прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му. Комисията за защита на конкуренцията е цитирала чл. 114 от ЗОП, като е посочила, че тази разпоредба е с императивен характер и задължава възложителя при липса на осигурено финансиране към момента на откриване на процедурата да изпълни две задължителни условия: 1. да посочи това обстоятелство в обявлението и 2. да предвиди в проекта на договор клауза за отложено изпълнение, както и правото на всяка от страните да може да поиска прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му. Комисията за защита на конкуренцията е приела, че в конкретния случай кметът на община Хасково е изпълнил само едно от двете изисквания - в проекта на договора е налична клауза за отложено изпълнение, както и възможност всяка от страните да поиска прекратяване на договора. Според КЗК обаче не е спазено второто задължително условие (всъщност най-вероятно се има предвид първото), тъй като в обявлението не е посочено, че поръчката се открива при условията на чл. 114 от ЗОП. Комисията за защита на конкуренцията е приела, че това нарушение на императивната разпоредба на чл. 114 от ЗОП е съществено нарушение на материалноправните разпоредби на ЗОП и представлява самостоятелно основание за обявяването на незаконосъобразност на решението на кмета на община Хасково за откриване на оспорваната в настоящото производство процедура за възлагане на обществена поръчка. Посочила е, че действително в нормативната разпоредба не се поставя изискване към образеца на техническото предложение за наличие на клауза за възможност за прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му, но доколкото същата е налична в проекто-договора е редно да се съдържа и в образеца на техническото предложение, за да не е налице разминаване и противоречие в условието на двата документа, доколкото техническото предложение става неразделна част от договора за възлагане на обществената поръчка. Отново КЗК е посочила, че разпоредбата на чл. 114 от ЗОП е императивна и поради това неизпълнението дори само на едно от тях има съществен характер и води само по себе си до незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата. Според КЗК наличието на предпоставките по чл. 114 от ЗОП, посочени в документацията за участие и проекто-договора, приложен към нея, не санира липсата им в обявлението. Посочила е, че съдържанието на документацията, описано в чл. 31 ЗОП, показва, че в нея се включват точно определени документи и категории информация, сред които не попада липсата на осигурено финансиране на обществената поръчка към момента на откриването й. Поради това и никой не би го търсил там, независимо от факта, че документацията е публикувана на профила на купувача. КЗК е счела, че по този начин се нарушава принципът на публичност и прозрачност при провеждане на процедура при наличие на обстоятелства по чл. 114 от ЗОП, в отклонение от общите такива. По тези съображения КЗК е направила извод, че в случая е налице съществено нарушение при откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, водещо до отмяна на решението за откриване на същата като незаконосъобразно.

За неоснователно КЗК е приела твърдението на жалбоподателя относно реда за възлагане на процедурата чрез инженеринг и че са нарушени принципите за възлагане на обществените поръчки, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП, като избрания ред не съответства и на предмета и целта на закона.

За несъстоятелно КЗК е приела твърдението на жалбоподателя, че основният обект на обществената поръчка следва да е проектирането, а не строителството, поради което процедурата, по която следва да се възложи изпълнението на проектирането, трябва да отчита спецификите на тази професионална дейност по проектиране и редът за възлагане не следва да бъде чрез инженеринг и в тази връзка КЗК е счела за неоснователно и твърдението за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и ал. 5 от ЗОП при избора на процедура за възлагане на обществената поръчка. Възложителят е изложил мотиви защо обществената поръчка не е разделена на обособени позиции и се възлага комплексно.

Подробни съображения КЗК е изложила във връзка с твърдението на жалбоподателя относно неразделянето на обществената поръчка на обособени позиции и по-конкретно, че възложителят е изложил конкретни мотиви, послужили за вземането му на това решение, същото е обосновано и не се явява незаконосъобразно.

За бланкетно и необосновано КЗК е счела твърдението, че в случая редът за възлагане не е съобразен и с конкретно определените в техническото задание цели на поръчката и политиката на общината.

Относно оплакването на жалбоподателя, че няма данни да са съблюдавани разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) - неимуществени авторски права по чл. 15, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 и имуществени права по чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 8 от ЗАПСП, по отношение на авторските права върху сградата - обект № 1 от предмета на обществената поръчка, в качеството й на произведение на архитектурата и върху архитектурните проекти, въз основа на които е построена, КЗК е посочила, че "Редът и начинът за защита на авторското право са определени изрично в Закона за авторското право и сродните му права, предвид което се явяват недопустими за разглеждане в настоящото производство".

За необосновано и недоказано е прието твърдението за приложение на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 3 от ЗОП, че при наличие на изключителни авторски права, когато поръчката може да бъде изпълнена само от определен изпълнител, възложителят следва да приложи процедура на договаряне без предварително обявление.

На следващо място КЗК е приела за неоснователни и твърденията на жалбоподателя за ограничаване на конкуренцията и необосновано ограничаване участието на лица в процедурата и чрез възлагане на критериите за подбор. По-точно: относно заложените критерии за икономическо и финансово състояние участниците да имат валидна застраховка "Професионална отговорност" едновременно за проектантска и строителна дейност и участниците да са реализирали в сферата на строителството минимален оборот за последните три финансови години осем милиона лева; относно залагането на критериите за технически и професионални способности - участниците да са изпълнили както услуги по проектиране с идентичен и сходен предмет на двата обекта на обществената поръчка със заложени минимални площи за последните 3 години, така и да са изпълнили строителство на такива за последните 5 години, което КЗК е приела за законосъобразно заложено; относно залагането на изискването за площ в понятието за сходна с предмета на поръчката услуга и за строителство, сходно с предмета на поръчката, като КЗК е приела, че така поставеното изискване кореспондира напълно с предмета и обема на обществената поръчка и максимално разширява кръга на потенциалните участници в процедурата, които могат да го покрият; относно оспореното изискване всеки от експертите в екипа да е взел участие в съответното експертно качество в изпълнението на строеж с предмет и обем, сходен с този на поръчката, при което КЗК е приела, че в случая напълно законосъобразно и в съответствие с предмета на поръчката и разпоредбите на ЗОП относно критериите за подбор и в частност тези за технически и професионални способности възложителят е заложил минимално изискване за опит в изпълнение на дейности, сходни с предмета на поръчката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗОП и изискване по чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП за наличие на персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката.

На следващо място за неоснователно КЗК е приела и твърдението, че са нарушени нормите на чл. 70, ал. 7 и чл. 70, ал. 12 от ЗОП, тъй като според жалбоподателя утвърдената от възложителя методика за комплексна оценка на офертите не е обективна и не съдържа показатели за оценка, които са относими към дейността по проектиране. Комисията за защита на конкуренцията е констатирала, че няма посочване на критерий за подбор, който да подлежи на оценяване по показателя П1 от методиката за оценка – "Качество на организация на участника, кандидатстващ за изпълнението на поръчката". Критерият за подбор - изискването към участника да е сертифициран по стандарти за Системи за управление на качеството по стандарт EN ISO 9001: 2015 е напълно различен от показателя за оценка П1 - "Качество на организация на участника, кандидатстващ за изпълнението на поръчката", по който се оценява. В документацията за участие е предвидена скала за оценяване, съгласно която оценяването с определен брой точки отчита предимно описанието на всички дейности, съставляващи изпълнението на проектирането и строителството и организацията на експертите в екипа си за изпълнение на проектирането и строителството.

На следващо място КЗК е констатирала и че не е налице и твърдяното нарушение на разпоредбите на чл. 70, ал. 7 и ал. 9 от ЗОП, защото така разписана методиката за оценка на техническите предложения на участника дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, както и дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, а същевременно подлежат на оценка и характеристиките на двете осъществявани дейности - по проектиране и строителство.

По много подробни съображения КЗК е приела за неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че са нарушени и разпоредбите на чл. 111, ал. 1 и ал. 10 от ЗОП. Напълно законосъобразно в обявлението и одобрената документация на обществената поръчка, възложителят е предвидил два вида гаранции: 1. Гаранция за изпълнение на договора е в размер на 3 % (три процента) от стойността на договора. Гаранцията се представя при подписване на договора за обществената поръчка. 2. Гаранция, покриваща пълния размер на стойността на аванса - 20 % от общата стойност по договора, която се представя преди превеждане на аванса. В цитираната от жалбоподателя точка от документацията за участие не са конкретизирани предвидени етапи на изпълнение, като нито в други части на документацията, нито в техническата спецификация, техническото задание или проекта на договора е предвидено поетапно изпълнение на дейностите от предмета на поръчката, за да е налице задължение за съдържание в проекто-договора на клауза за частично освобождаване на гаранцията за изпълнение.

За неоснователно е прието и твърдението, че е нарушена нормата на чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, касаеща срокове за получаване на оферти след посещение на обекта или след проверка на място на допълнителни документи.

На последно място относно твърдението на жалбоподателя за наличие на незаконосъобразност поради противоречие с целта на закона за ефективното разходване на публични средства, КЗК е посочила, че определянето на реда за възлагане на дадена обществена поръчка с конкретен предмет е в оперативната самостоятелност на възложителя, с оглед задоволяване на неговите интереси и целените от последния резултати и в случая възложителят се е съобразил с целта на закона и с принципите за възлагане на обществени поръчки, прокламирани в чл. 2, ал. 2 от ЗОП, а наличието на предходна процедура за възлагане на част от предмета на настоящата поръчка (за обект № 2 - изграждане на паркова среда в кв. 864, гр. Хасково), която е била прекратена, не задължава възложителя да открие нова процедура от същия вид и със същия предмет.

Като краен правен извод от всичко изложено до тук, КЗК е счела, че обжалваното пред нея Решение № 23/18.06.2019 г. на кмета на община Хасково за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка страда от част от релевираните в жалбата пороци, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на преписката, КЗК е счела, че следва да уважи искането на жалбоподателя за възлагане на извършените в хода на производството разноски и е възложила на община Хасково да заплати на Камарата на архитектите в България направените в производството разноски в общ размер на 4 700 лв., от които 4500 лв., представляващи внесената държавна такса за образуване на производството пред КЗК и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, а искането на възложителя за възлагане на направените в производството пред КЗК разноски е оставила без уважение.

Така постановеното от Комисията за защита на конкуренцията решение се явява неправилно.

При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, КЗК е достигнала до погрешен правен извод, който е послужил като основание да отмени обжалваното решение за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, поради нарушение на разпоредбата на чл. 114 от ЗОП.

Производството по преписка № КЗК - 636/2019 г. е образувано по постъпила в Комисията за защита на конкуренцията Жалба от Камара на архитектите в България, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Кракра" № 15, ет. 3, чрез юрисконсулта Е. Ушакова, срещу Решение № 23 от 18.06.2019 г. на кмета на Община Хасково – публичен възложител.

С това решение е открита "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на Инженеринг - проектиране, изпълнение на СМР и авторски надзор на два обекта: обект № 1 "Реконструкция с преустройство на бивша сграда на МО в многофункционална обществена сграда и благоустрояване на терена в УПИ I –"за парк и общ. обсл. ", кв. 360, гр. Хасково" и обект № 2: "Изграждане на паркова среда в УПИ I –"за парк" в кв. 864 и улица между осови точки 1224 A и 38, гр. Хасково".

В жалбата на 20 страници са направени множество (около 20) твърдения, от които, както се установи по-горе, само едно е прието за основателно, а всички останали оплаквания, доводи и възражения са приети за неоснователни, недоказани, несъстоятелни, бланкетни, необосновани или недопустими за разглеждане в това производство. И именно този констатация за основателност е послужила на КЗК да отмени обжалваното пред нея решение на възложителя за откриване на процедурата. Изложените в тази връзка съображения обаче не се споделят от настоящия касационен състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗОП, "Когато при откриване на процедурата не е осигурено финансиране, възложителят посочва това обстоятелство в обявлението или поканата за потвърждаване на интерес и предвижда в проекта на договор клауза за отложено изпълнение. В този случай всяка от страните може да поиска прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му".

Систематическото място на тази разпоредба е в Глава тринадесета, раздел ІІ – наименован ДОГОВОР ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА. РАМКОВО Споразумение, а преди изменението на заглавието в ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 1 март 2019 г., наименованието е само "Договор за обществена поръчка".

Самото наименование на правната норма на чл. 114 ЗОП е "Договор под условие". Следователно разпоредбата е относима към клаузите за сключване на договорите, а не толкова към предхождащите ги документи.

Безспорно е в конкретния случай, че в Обявлението за обществената поръчка не е посочено, че "не е осигурено финансиране".

Това обстоятелство обаче е отразено в т. 6. 2 от Документацията за участие, която също както и Обявлението се одобрява с решението за откриване на процедурата в съответствие с изискването на чл. 22, ал. 2 от ЗОП. Изрично е записано като източник на финансиране, че "Към момента на откриване на процедурата не е осигурено финансиране (във вр. с чл. 114 от ЗОП), а като Забележка е отразено, че "Към момента на откриване на процедурата не е осигурено финансиране, предвид което стартирането на предвидените дейности - по проектиране и СМР започва след получаване на писмено уведомление от Възложителя за осигурено финансиране за всеки етап по отделно".

В т. 5 от Документацията – Срок за изпълнение на поръчката, във всички части за сроковете: "Срок за изготвяне на двата инвестиционни проекта във фаза идейни проекти", "Срок за изготвяне на двата инвестиционни проекта във фаза технически проекти" и "Срок за изпълнение на СМР общо за двата обекта", е посочено, че "срокът започва да тече след получаване на писмено уведомление от Възложителя за осигурено финансиране и Възлагателно писмо", както е отразено още, че "Договорът влиза в сила от датата на получаване на уведомлението за осигурено финансиране, а общия срок започва да тече считано от датата на получаване на възлагателно писмо от Възложителя за стартиране на дейностите по поръчката".

В чл. 54 от Договора за възлагане на обществена поръчка – ПРОЕКТ, се съдържа клауза със следното съдържание: (1) "Настоящия договор се счита за сключен под условие по смисъла на чл. 114 от ЗОП (договор с отложено изпълнение) - (Забележка на съда – удебеляването (болдването) на текста е на възложителя). (2) "Към момента на откриване на процедурата по обществената поръчка не е осигурено финансиране за изпълнението й. Ако финансиране не бъде осигурено, на основание чл. 114 от ЗОП всяка от страните може да поиска прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му".

В т. 2 от Техническото предложение – Образец № 2 се съдържа следния текст: "Запознат съм, че договорът влиза в сила от датата на получаване на уведомлението за осигурено финансиране и се задължавам да го изпълня, ако ми бъде възложен,...".

Не се спори, че възложителят, в съответствие с изискванията на чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) осигурява неограничен пълен, безплатен и пряк достъп до всички документи, публикувани в профила на купувача, а какво се включва в профила на купувача е посочено в чл. 36а от ЗОП – нов, обн. в ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 година, тоест приложим към датата на откриване на процесната процедура. От друга страна участниците (които са тези стопански субекти, които представят оферти – т. 59 на § 2 ДР на ЗОП), попълват задължително образеца на Техническо предложение, както и парафират приложения към документацията проект на договор.

При тези обективи факти не може да се поддържа становище, че участниците не са наясно с въпроса за неосигуреното при откриването на процедурата финансиране и че се поставят в заблуждение.

След като в проекта на договора има клауза за възможност за прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му, ако финансиране не бъде осигурено, то не е необходимо същото да фигурира и в образеца на техническото предложение, както е приела КЗК.

По тези съображения изводът на КЗК за незаконосъобразност на решението на възложителя е незаконосъобразен. Затова постановеното решение ще трябва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 216, ал. 6 от ЗОП да бъде постановено друго, с което да се отхвърли подадената от Камарата на архитектите в България жалба.

При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател се дължат своевременно поисканите разноски за заплатената държавна такса за производството пред ВАС, която е в размер на 4500 лева. Дължи се и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (по 100 лева за инстанция).

С оглед този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно. Само за пълнота следва да се отбележи, че ако резултатът по делото беше в друг смисъл, а именно че се оставя в сила решението на КЗК, то абсолютно некоректно се искат разноските, направени в производството пред КЗК, защото такива вече са му били присъдени – с т. 2 от диспозитива КЗК е възложила на община Хасково да заплати на Камарата на архитектите в България направените в производството разноски в размер на 4700. 00 лева, от които 4500 лева - за държавна такса за образуване на производството пред КЗК и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд - Четвърто отделение,