Решение № 10423 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1591/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Бръмчев, чрез процесуален представител, против решение 874 от 21.12.2022г., постановено по адм. дело 735/2022г. по описа на Административен съд-Хасково/АС-Хасково/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна Директор на ОДБХ-Хасково, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Хасково, е отхвърлил жалбата на Ц. Бръмчев срещу Заповед 1796/01.07.2022г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните-Хасково, с която на осн. чл.137, ал.6, предл. последно вр. ал.10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/, във вр с чл.3, ал.1 от Наредба 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (Наредбата, Наредба 44) и с оглед писмо изх.Ю-573/21.06.2022г. на изпълнителния директор на БАБХ, е отказана регистрация по чл.137, ал.6 ЗВМД по заявление на Бръмчев за регистрация на животновъден обект с вх. II-2356/01.04.2022г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, без да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, и в съответствие с целта на закона. По отношение спазване на материалноправните разпоредби АС-Хасково е приел, че по отношение процесния животновъден обект, чиято регистрация се иска, не са изпълнени изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба 44 от 20.04.2006г., на §3а, ал.1от Наредбата и на §26 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 44 от 20.04.2006г. (Обн. - ДВ, бр. 5 от 2020г.). Решението е правилно. По делото е установено, че Ц. Бръмчев е притежател на издадено от ОДБХ-Хасково Удостоверение за регистрация на животновъден обект 713/24.04.2020г., от вида Лично стопанство, предназначен за лични нужди по см. на §1, т.41 от Наредба 44, намиращ се в [населено място] камък, общ.Харманли, обл.Хасково, с ветеринарен рег.6457-0102. На 01.04.2022г. пред ОДБХ-Хасково е инициирано производство по реда на чл.137 ЗВМД от Ц. Бръмчев, за регистрация на животновъден обект вид фамилна ферма (чл.11а от Наредба 44) за отглеждане на свине-майки с адрес [населено място] камък, община Харманли, като същевременно на същата дата е подадено и заявление за обезсилване на Удостоверение за регистрация на животновъден обект 713/24.04.2020г.. На 15.04.2020г. Бръмчев е подал уведомление до ОДБХ-Хасково, с което във вр. с посочените по-горе заявления заявява желание регистрирания животновъден обект с ветеринарен рег.6457-0102 да бъде преобразуван от категорията лично стопанство в категория Фамилна ферма за отглеждане на свине. При тези данни законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, за неоснователност и отхвърляне на жалбата на Бръмчев. Този извод е основан на приетите и неоспорени от страните писмени доказателства, от които се установява, че в зона от 10 км. от животновъдния обект, чиято регистрация се иска е изграден друг животновъден обект от вида фамилна ферма за отглеждане на свине с ветеринарен рег. 6457-0113, което е препятстващо обстоятелство за регистрация на нов животновъден обект по см. на чл.3, ал.1 от Наредбата. Споделя се заключението на първостепенния съд за неприложимост в конкретния казус на разпоредбата на §3а, ал.1 от ПЗР на Наредбата. Цитираната разпоредба касае животновъдни обекти, получили строително разрешение до 11.07.2017г. Не е спорно, че Бръмчев притежава само един регистриран животновъден обект- рег.6457-0102 iъгласно удостоверение 713/24.04.2020г., но животните в този обект се отглеждат в сграда, за която предвид доказателствата по делото не е доказано, че са налични строителни книжа (в частност строително разрешение) и за същата няма данни, че е търпим строеж по см. на §16 ПР ЗУТ, според която разпоредба строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Приетото по делото Удостоверение 2953/20.11.2007г. изд. от община Харманли, не касае процесния животновъден обект, отразен на скица 659/03.08.2022г. за УПИ XII-17, кв.7 по плана на [населено място] камък като пМС, разположен на улица, а Удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ от 11.08.2022г. изд. от гл.архитект на община Харманли не е документ по см. на §16 изр. второ ПР ЗУТ. Верен е извода на АС-Хасково и за неприложимост на изключението по §26 от ПЗР на Наредбата, защото няма данни за вписване в ИИС на БАБХ на процесния животновъден обект за отглеждане на свине до влизане в сила на Наредбата. Не се кредитират доводите на касатора. Не е спорно, че в процесната постройка са отглеждани и се отглеждат свине, но този обект не отговаря на материалноправните изисквания за регистрацията му като фамилна ферма по см. на чл.11а от Наредбата, в какъвто смисъл са мотивите на първостепенния съд, към които настоящата инстанция препраща на осн. чл.221, ал.2, изр. второ АПК. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Хасково е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. разпитаните по делото свидетели. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, при което съдебното решение трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,