Решение № 8252 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5240/2018 г.

Решение № 8252 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5240/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на В. Желязков срещу Заповед № 8121 К-1863/02.03.2018 г. издадена от министъра на вътрешните работи. В жалбата се посочва, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, издадена при неспазване на установената форма, както и че същата е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответства на целите му – основания за оспорване по чл. 146, т. т. 2, 3, 4, 5 АПК. Твърди се, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, не са изложени в пълнота и цялост фактическите и правни основания за издаването и, което я прави немотивирана. Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 195, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Заповедта е постановена в нарушение на чл. 206, ал. 3 ЗМВР, тъй като при провеждане на административното производство не е разкрита обективната истина. Твърди, че описаната в мотивната част на заповедта фактическа обстановка е изцяло неистинска, съдържа множество спорни и неверни факти. Иска от съда да уважи жалбата и отмени оспорваната заповед и по съображения изложени в писмени бележки. Претендира разноски по представен списък. Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в писмени бележки. Излага съображения, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на процесуалните изисквания за издаването и, съобразена е с разпоредбите на приложимия материален закон. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените пороци на оспорения акт, след съвещание, намира следното: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е на 15.03.2018 г. в законоустановения срок - заповедта е връчена на 02.03.2018 г., от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: От Кадрова справка рег. № 244 р-20269/24.11.2017 г. се установява, че В. Желязков е назначен в Министерство на вътрешните работи /МВР/ през 2004 г. От 02.02.2016 г. заема длъжността – разузнавач V степен в група "Криминална полиция" на Районно управление /РУ/ - Разлог при Областна дирекция на вътрешните работи /ОДМВР/ - Благоевград. Награждаван е шест пъти, наказван е три пъти. Във връзка с писмо УРИ 3794 р – 10441/20.10.2017 г. от началника на РУ - Банско до министъра на вътрешните работи, е изпратено предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от с. з. от инспектор В. Желязков. Подробно е описано в какво се състои нарушението на служебната дисциплина. С писмото са изпратени материалите от извършената предварителна проверка, които са представени и по настоящото дело – докладна записка от 20.10.2017 г. от Б. Чобанов, справка за нарушител/водач на В. Желязков, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 37943-77/20.10.2017 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 37943-78/20.10.2017 г. и двете издадени от ИПК при РУ – Банско при ОДМВР – Благоевград, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 250934 от 20.10.2017 г., контролен талон № 4482512, свидетелство за управление на МПС №[номер], талон за медицинско изследване бл. № 0338515, докладна записка № УРИ р-8523/20.10.2017 г., докладна записка рег. № 9582 р-241/20.10.2017 г., Наказателно постановление № 11-3794-000475/26.10.2017 г., докладна записка УРИ 3794 р-10433/20.10.2017 г. от А. Пиронев, докладна записка УРИ 3794 р-10444/20.10.2017 г. от Б. Чобанов, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 20.10.2017 г., тетрадка протоколна, извадки от публикации в Struma. com, Блиц. Със Заповед № 8121 К-7900/03.11.2017 г. министърът на вътрешните работи, е образувал дисциплинарно производство срещу инспектор В. Желязков. Определен е дисциплинарно - разследващ орган, който да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарните нарушения и да проведе дисциплинарното производство. Определен е двумесечен срок от издаване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство. В заповедта е описано деянието, заради което е образувано дисциплинарното производство, като описанието съответства на посоченото в писмо УРИ 3794 р – 10441/20.10.2017 г. от началника на РУ - Банско до министъра на вътрешните работи. Посочено е, че на 20.10.2017 г. при проверка инспектор Желязков е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, за което му е съставен акт по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, което е определено като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със Заповед № 8121 з-348 от 25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Със заповедта Желязков е запознат на 07.11.2017 г. Видно от протокол рег. № 244 р-21985/20.12.2017 г. дисциплинарно – разследващият орган е приобщил към материалите на дисциплинарното производство представените от началника на РУ - Банско материали, подробно описани в протокола. От дисциплинарно – разследващият орган са изготвени обобщена справка рег. № 244 р-22017/20.12.2017 г. и становище рег. № 244 р-113/03.01.2018 г., с които министърът се е запознал на 31.01.2018 г. В становището е посочено, че са налице основания за реализиране на дисциплинарната отговорност по отношение на държавния служител В. Желязков. С покана рег. № 244 р-22042/20.12.2017 г. жалбоподателят е поканен да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения и възражения. С обобщената справка Желязков е запознат на 20.12.2017 г. Депозирал е обяснения УРИ 331 р-15365/21.12.2017 г., с които министърът се е запознал на 02.03.2018 г. Със Заповед № 8121 К-601/31.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи е изменена Заповед № 8121 К-7900/03.11.2017 г. Посочено е, че установената от дисциплинарно – разследващият орган фактическа обстановка и обстоятелствата по извършване на нарушението се различават от описаните в заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Предоставяне на служителя на възможност да осъществи правото си на защита в пълен обем, е наложило изменение на заповедта за образуване на производството, в частта й по описаната фактическа обстановка и обстоятелствата на извършване на вмененото нарушение. Променено е деянието, заради извършването, на което е образувано дисциплинарното производство. Уточнено е, че при проверката за употреба на алкохол инспектор Желязков е извършвал привидни действия, подробно описани в заповедта, поради което не е могло да се извърши проба с техническото средство. Служителят е възпрепятствал вземането на проба с техническо средство и извършването на проверка за употреба на алкохол. Впоследствие сам е пожелал да му бъде издаден талон за медицинско изследване, посетил е медицински център, но е отказал да даде кръвна проба. Посочено е, че следва да бъдат събрани допълнителни доказателства за нарушението, като са дадени указания в тази връзка, вкл. за събиране на доказателства. Със заповедта Желязков е запознат на 01.02.2018 г. Видно от протокол рег. № 244 р-2897/12.02.2018 г. дисциплинарно – разследващият орган е приобщил към материалите на дисциплинарното производство описаните в протокола доказателства. От дисциплинарно – разследващият орган са изготвени обобщена справка рег. № 244 р-2907/12.02.2018 г. и становище рег. № 244 р-3149/14.02.2018 г. С покана рег. № 244 р-2909/12.02.2018 г. жалбоподателят е поканен да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения и възражения. Депозирал е обяснения УРИ 331 р-1896/13.02.2018 г., с които министърът се е запознал на 02.03.2018 г. С обобщената справка Желязков е запознат на 12.02.2018 г. Министърът е запознат на 02.03.2018 г. По делото са представени и приети писмо рег. № 244 р-20115/22.11.2017 г., писмо № УРИ 3794 р-11498/22.11.2017 г., сведение УРИ 244 р-21802/18.12.2017 г. от И. Иванов, сведение УРИ 244 р-21803/18.12.2017 г. от А. Калайджиев, сведение УРИ 244 р-21063/07.12.2017 г. от Б. Чобанов, сведение УРИ 244000-16464/07.12.2017 г. от С. Чолакова, сведение УРИ 244000-16465/07.12.2017 г. от Ж. Тошев, сведение УРИ 244 р-21498/13.12.2017 г. от А. Пиронев, сведение УРИ р-21499/13.12.2017 г. от Р. Кехая, сведение УРИ 244 р-21722/15.12.2017 г. от Б. Григоров, сведение УРИ 244 р-21723 от А. Лясков, обяснения УРИ 331 р-15365/21.12.2017 г. от В. Желязков, сведение УРИ 244 р-22193/22.12.2017 г. от А. Лясков, сведение УРИ 244 р-22253/22.12.2017 г. от Б. Григоров, Представена е и разпечатка от дрегер алкотест 7510, сериен номер ARBB0033 от 23.11.2017 г. От същата се установява, че на 20.10.2017 г. е взета само една успешна проба, показваща 0, 47 ‰ алкохол, която кръвна проба е описана в оспорваната заповед, като взета от друг водач, спрян заедно с Желязков. От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и отразеното в Справка рег. № 244 р-2907/12.02.2018 г. се установява, че на 20.10.2017 г., около 1, 30 часа, в извънработно време, в гр. Банско, като водач на лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС], В. Желязков е възпрепятствал проверка с техническо средство за употреба на алкохол, като е осъществил привидни действия – "издувал бузи", без да издишва и вкарва въздух в техническото средство и не е изпълнявал указанията на контролните органи за точния начин на вдухване на въздух в устройството. След всеки неуспешен опит му е било указвано отново как следва да даде проба, на което той отговарял, че много добре знае как. Вследствие на това, техническото средство не е издало звук за потвърдена успешна проба и такава не е вписана в паметта и съответно отразена в разпечатка от техническото средство. След няколко неуспешни опита Желязков е отказал нов опит за извършване на проба с техническо средство, за което му е съставен акт по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и по негово искане му е издаден талон за медицинско изследване. Посетил е филиал на спешна медицинска помощ в гр. Разлог, към 03: 27 часа на 20.10.2017 г. и там категорично отказал да предостави кръвна проба. По делото е представена справка рег. № 244 р-20270/24.11.2017 г., от която се установява, че за периода от 01.01.2017 г. до 24.11.2017 г. Желязков е ползвал отпуск в размер на 49 работни дни. Видно от представените протоколи рег. № 3794 р-610/24.09.2014 г., рег. № 331 р-9971/09.08.2016 г., рег. № 331 р-1053/24.01.2017 г. В. Желязков е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със Заповед № 8121 з-348 от 25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи (с последващи изменения и допълнения) /ЕК/. На 02.03.2018 г. е издадена процесната заповед, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 във вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във вр. т. т. 15, 19, 20, 28, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, във вр. с чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР на В. Желязков е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. По делото са приети две съдебно – медицински експертизи – основна и повторна, изготвени от вещите лица д-р Е. Григоров и д-р Ю. Йорданов, които съдът кредитира като компетентно изготвени, съобразно специалните знания на вещите лица при преценка на здравословното състояние на жалбоподателя. От заключенията на вещите лица се установява по категоричен начин, че заболяването на Желязков не е пречка да му бъде взета венозна кръв от периферията от медицински специалист – медицинска сестра, лаборант или лекар при спазване на стандартите за асептика и по – продължителна компресия в мястото след вземане на кръвта. За заболяването на жалбоподателя по делото е представен само един медицински документ – еходоплер на долните крайници проведено на 01.03.2017 г. от д-р Н. Марков в Отделение по образна диагностика при ДКЦ 8 ЕООД. Не са представени доказателства за закупувани лекарства във връзка със установеното заболяване, не са представени доказателства за проведени периодични медицински изследвания, а такива според вещото лице д-р Йорданов, следва да се правят. Представени са доказателства, че НП № 17-3794-000475/26.10.2017 г. издадено от началника на РУП – Банско към ОДМВР с влязло в сила решение № 4430/14.08.2018 г. на Районен съд – Разлог НП, е отменено. Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите К. Авдиков, А. Калайджиев, И. Иванов. Съдът кредитира показанията на свидетелите Калайджиев и Иванов, тъй като същите са логични и последователни и кореспондират със останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите са очевидци на поведението на Желязков след спирането му от служителите на "Пътна полиция" и вземането на проба за алкохол с техническо средство. Свидетелят Тодоров посочва, че лично Желязков му е казал, че е употребил алкохол същата вечер – "водка, водка и половина". И двамата свидетели посочват, че на Желязков са давани инструкции как да даде пробата за алкохол, която се извършва с техническо средство и че същият, макар и да е казал, че знае как се дава проба, тъй като преди това е бил началник група "Охранителна полиция" към РУ – Банско, не е дал легитимна проба. И двамата посочват, че при единия от опитите за даване на проба Желязков е всмукал въздух навътре, вместо навън. И двамата свидетели потвърждават, че жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба, въпреки, че е поискал такава, тъй като не се чувствал добре. Съдът намира, че показанията на свидетеля Авдиков не следва да се кредитират, тъй като от същите не се установяват относими към спора факти и обстоятелства. Свидетелят посочва, че знае че Желязков има заболяване като неговото и, че употребява същото лекарство. Показанията му във връзка с възможността при такова заболяване да се взима кръв, са свързани с неговото собствено заболяване и здравословно състояние. Факта, че на този свидетел е казано, че и "едно убождане може да има необратими последици", не означава автоматично, че същото се отнася и до Желязков. За възможността да бъде взимана кръвна проба, съобразно твърденията на жалбоподателя и представеното доказателство за заболяването, са назначени СМЕ. Специално по отношение възможността за вземане на кръв от Желязков, експертизите опровергават свидетеля. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна намира следното: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР може да налага всички наказания по чл. 197 ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности, каквато длъжност заема жалбоподателят. Заповедта е издадена в предвидената от чл. 159 АПК и чл. 210 ЗМВР писмена форма. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че заповедта не отговаря на изискването за форма. Чл. 210, ал. 1 ЗМВР предвижда, че дисциплинарно наказание се налага с писмена заповед и посочва реквизитите на тази заповед. В случая оспореният административен акт съдържа всички реквизити предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Същият е подробно мотивиран, като от изложените мотиви ясно се разбира осъществилата се фактическа обстановка, т. е. фактическите установявания на дисциплинарно наказващият орган са ясни и разбираеми и същите се подкрепят от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Тези фактически установявания са подведени по съответстващата им правна норма, т. е. заповедта съдържа и правното основание за издаването си, като фактическото основание за издаване на заповедта съответства на правното основание. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна. Спазена е предвидената в ЗМВР и Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Инструкция № 8121 з-470/2015 г./ процедура. С оглед постъпилите данни за извършване на дисциплинарно нарушение министърът на вътрешните работи, е назначил проверка по чл. 205, ал. 1 ЗМВР. Не е нарушение на административнопроизводствените правила изменението на Заповед № 8121 К-7900/03.11.2017 г. със Заповед № 8121 К-601/31.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с оглед установеното от назначения дисциплинарно разследващ орган и необходимостта от събирането на допълнителни доказателства и. Промяната на фактическите установявания в хода на откритото дисциплинарно производство не на последно място гарантира правото на защита на Желязков. Установяването на обстоятелството, че Желязков не само е отказал даването на проба за алкохол с техническо средство, но е възпрепятствал извършването й чрез привидни действия и отказа в последствие за даване на кръвна проба, правилно са преценени от дисциплинарно наказващия орган, като обстоятелства, който налагат промяна на фактическите основания за издаване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство, запознаване на Желязков с тази заповед и извършването на допълнителни дейности по събиране на доказателства. Безспорно тези обстоятелства утежняват вмененото като извършено от Желязков нарушение и същият следва да бъде запознат с промяната на дисциплинарното обвинение. За всичко извършено в хода на дисциплинарната проверка, служителят е уведомяван. Изготвени са обобщена справка и становище, с които Желязков е запознат. Поканен е да даде писмени обяснения, като такива са депозирани и взети предвид при налагане на дисциплинарното наказание. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Обобщената справка от назначената от министъра проверка е постъпила при министъра на вътрешните работи – дисциплинарно наказващ орган на 12.02.2018 г. Заповедта е издадена на 02.03.2018 г. Дисциплинарната отговорност на Желязков е ангажирана за нарушения на ЕК, подробно описани в оспорваната заповед. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Поведението на жалбоподателя, подробно описано в заповедта, противно на твърденията на неговия процесуален представител, представлява нарушение на етичните правила за поведение и обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност. От събраните по делото доказателства се установи, че Желязков, преди да бъде спрян за проверка от органите на Пътна полиция, е бил употребил алкохол. Знанието за това, според съда е в основата на съзнателното поведение на Желязков да възпрепятства установяване на точното количество алкохол в кръвта му. Целта на Желязков това количество да остане неустановено е причината, той да извършва привидни действия при опита да бъде установена употребата на алкохол с техническо средство, да поиска вземането на кръвна проба и да откаже същата. Привидността на действията на жалбоподателя, при даването на алкохолна проба с техническо средство се потвърди, както от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, така и в хода на съдебното. Цитираната в заповедта алкохолна проба № 1544 е тази на водача Костадинов, а не на жалбоподателя и е отразена в представената по делото разпечатка от дрегера. Дрегера, при същите указания дадени на Желязков, е отчел валидна проба на другия водач и това е именно проба № 1455, взета в 01: 29: 02 часа на 20.10.2017 г. с отчетена стойност 0, 47‰. Посочените аргументи в писмените бележки на адв. Филипова относно номера на пробата, са неоснователни. Неотносимо към настоящия спор е посочения номер на пробата в НП. Видно от разпечатката от дрегера, проба 1545 е взета на 23.10.2017 г. Следва да се отбележи, че поисквайки кръвна проба, Желязков е знаел за заболяването си, т. е. той е бил наясно с лекарските предупреждения, ако му се наложи манипулация изискваща вземането на кръв. Ноторно известно е, че кръвните проби за установяване на количество на алкохол в кръвта се вземат в здравно заведение, както е било и в процесния случай. Кръвта се взима от медицински специалисти, който при съответното предупреждение, ще вземат необходимите мерки за осигуряване живота и здравето на пациента. По делото се установи, че вземането на кръвна проба при заболяване, като това на жалбоподателя може да бъде извършено при спазване на съответните условия за това. Между впрочем, Желязков не е ангажирал доказателства, че е отказал даването на кръв поради заболяването си. Разпитаните по делото свидетели посочват, че той е казал, че се е почувствал зле. В протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, също не е отразено, че причината за отказа е заболяването на жалбоподателя. Желязков използва заболяването си като защитна теза, едва в хода на образуваното дисциплинарно производство. ЕК изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи отговорност за действията си. Изрично в ЕК е посочено, че държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. С поведението си Желязков е нарушил посочените в административния акт конкретни норми от ЕК, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР изискващ да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Наложеното наказание предвид данните от извършения анализ се явява съразмерно, предвид поведението на жалбоподателя, тежестта на нарушението и посочените в заповедта настъпили последици от него. Не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 3 ЗВМР. В хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които е установена осъществилата се фактическа обстановка и съответно въз основа на тях е установена обективната истина. Факт е, че Желязков е спрян за проверка за употреба за алкохол, същият сам е признал, че е употребил такъв, предприел е поведение за възпрепятстване на вземането на проба за алкохол с техническо средство, поискал е кръвна проба за алкохол, като в последствие е отказал такава, без да посочи за това заболяване. Жалбоподателят не ангажира доказателства, който да опровергаят тези факти и съответно да доведат до извод, че отразеното в мотивната част на заповедта не се е осъществило така, както е възприето и описана от дисциплинарно наказващия орган. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при спазване на целта на закона - а именно държавните служители в МВР, осъществили състав на тежко дисциплинарно нарушение, да бъдат наказани с най - тежкото дисциплинарно наказание. Предвид изложеното заповедта е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да се отхвърли. Липсват отменителни основания по чл. 146 АПК. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.