Решение № 5575 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11479/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Национален осигурителен институт, чрез юрисконсулт Велкова и К. Евтимов, чрез адвокат Василева, срещу Решение 5283 от 07.08.2023 г., постановено по адм. дело 2604/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Национален осигурителен институт обжалва решението в частта му, с която е осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. К. Евтимов обжалва решението в частите му, с които са отхвърлени предявените от него искове за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му в обжалваните части, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове изцяло. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки касационен жалбоподател част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на К. Евтимов против Национален осигурителен институт, с която е предявил обективно съединени искове за присъждане на обезщетение на причинени неимуществени вреди, произтичащи от два незаконосъобразни административни акта, издадени от длъжностното лице по ПО в дирекция Пенсии на ТП на НОИ София, съответно - в размер на 45 000 лева от Разпореждане изх. 2110-21-143#1/09.09.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, за периода 14.09.2016 г. до 12.10.2021 г. и в размер на 45 000 лева от разпореждане [номер] от 24.10.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, за периода 02.11.2016 г. до 12.10.2021 г. Вредите основава на силен и продължителен стрес, тъй като почти през цялата 2016 г. преживял дълга процедура по получаване на законосъобразния размер на дължимата му се пенсия. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. С Решение 2993/03.05.2022 г., постановено по адм. д. 9918/2021 г. по описа на Административен съд София-град предявените искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Това решение е отменено с Решение 2548/10.03.2023 г., постановено по адм. д. 7322/2022 г. по описа на Върховния административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прието е от касационната инстанция, че са допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в необсъждане на относимите към спора факти и обстоятелства, както и в несъбиране на относими писмени доказателства. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е събрал сочените в отменителното решение доказателства, относими към спора. С обжалваното решение предявените искове са уважени частично. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като при преценка на ефекта на административните актове спрямо ищеца и здравословното му състояние е приел за справедлив размер, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди, сумата от 3 000 лева общо, от които 1 500 лева по първия иск и 1 500 лева по втория. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на първия предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, а именно разпореждането с което е отказано преизчисляването на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца. Макар това разпореждане да не е отменено, след като във връзка с решение от 14.10.2016 г. на Управителя на Национален осигурителен институт, административният орган е издал разпореждане [номер] от 24.10.2016 г., като с него сам е отменил предходно издаденото разпореждане за отказ и е изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, то е налице оттеглен административен акт и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че този акт е незаконосъобразен. Доказана е в случая първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, установена в хипотезата на чл. 204, ал. 3 АПК. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел за доказани част от сочените в исковата молба обстоятелства, основаващи причинени страдания, негативни емоционални преживявания и влошено здравословно състояние. Периодът, през който ищецът е търпял вредата, като настъпила от оттеглен административен акт, следва да бъде съобразен с продължителността на развилото се производство пред органите на ответника, от датата на издаване на незаконосъобразния акт 13.09.2016 г. до 24.10.2016 г. тази, на която е постановено оттеглянето му. В пряка причинна връзка с издаденото и оттеглено разпореждане, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в търпени негативни емоции и влошаване на здравословното му състояние. По силата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. При установеното по делото неправилна е преценката на административния съд при определяне размера на дължимото обезщетение, тъй като присъденият такъв е завишен и не отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл. 52 ЗЗД. Като взе предвид конкретните, обективно съществуващи факти относими към увреждането, от което се претендират вреди, обективното състояние на ищеца, като произтичащо не само от конкретния административен акт, а от кумулативното въздействие на множество фактори, видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, периодът на въздействие, настоящата инстанция намира, че степента на претърпените от него страдания от конкретния незаконосъобразен административен акт не е особено висока. В съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост претърпените от ищеца вреди, като пряка и непосредствена последица от оттегления административен акт с оглед конкретните обстоятелства подлежат на обезщетяване със сума в размер на 300 лева. Неправилен обаче е изводът на административния съд, че в случая са установени по делото законовите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по отношение на втория иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от разпореждането за изменение личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това разпореждане не е обжалвано или отменяно като незаконосъобразно, а в случая при извършена проверка след подадено възражение от ищеца, същото с последващо разпореждане е изменено относно размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което не може да се счете за налична първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен като незаконосъобразен административен акт. Неустановяването на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславя неоснователността на втория предявен иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. С оглед гореизложеното съдебното решение в осъдителната му част по първия иск следва да бъде отменено частично за сумата над 300 лева до присъдения от първоинстанционния съд размер от 1 500 лева, а исковата претенция отхвърлена като неоснователна и в тази и част. Решението по втория иск като постановено при неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което иска се отхвърли като неоснователен и за сумата от 1 500 лева. Решението е частично неправилно и в частта му, с която са присъдени разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото и предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, съгласно която юрисконсултското възнаграждение не се определя съразмерно отхвърлената част от иска, следва решението да бъде отменено и в частта му, с която К. Евтимов е осъден да заплати на Национален осигурителен институт разноски в общ размер над 100 лева. В останалата му част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на Национален осигурителен институт се дължат разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,