Решение № 6834 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2168/2020 г.

Решение № 6834 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2168/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Началник отдел "Оперативни дейности"-Бургас, дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП моли да бъде отменено като неправилно решение № 2145/10.12.2019 г. по адм. д. № 1885/2019 г. на АС - Бургас, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-282-0341488/19.07.2019 г. запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, намиращ се в с. Резово, ул. Резвая, № 13 и забрана на достъпа до обекта за срок от 5 дни. Поддържа, че са допуснати отменителни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде потвърдена заповедта и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Вепа-Г. Тонева", редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-282-0341488/19.07.2019 г. запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, намиращ се в с. Резово, ул. Резвая, № 13 и забрана на достъпа до обекта за срок от 5 дни, стопанисван от ЕТ "Вепа-Г. Тонева", издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, тъй като в обекта не се съхранява паспорта на въведеното в експлоатация фискално устройство. Административният съд е приел, че при извършената проверка в обекта на 12.07.2019 г. е констатирано, че в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. в обекта не се съхранява паспорта на монтираното фискално устройство. Правилен е изводът на съда, че на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗДДС за това нарушение следва да се издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта. Съгласно чл. 186, ал. 1, б. "д" от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект се налага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства. Несъхраняване на паспорта в обекта е установено с приложения протокол за проверката от 12.07.2019 г. По делото не е приложен акт за установяване на административно нарушение. Съдът правилно е възприел фактическата обстановка, установена с приложеният протокол за проверка от 12.07.2019 г., но неправилно е преценил доказателствената стойност на протокола, подписан без възражения от продавач-консултант, работещ в обекта по време на проверката. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Протоколът е официален документ и установява факта, че в обекта не се съхранява паспорта на фискалното устройство. На основание чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.02.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговският обект следва да се съхранява паспорта на функциониращото в него фискално устройство. Съгласно чл. 193, ал. 1 от ЗДДС установяването на нарушенията на този закон се извършва по реда на ЗАНН. Според чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за нарушение се съставят от органите по приходите. Цитираните норми изискват да бъде съставен акт за административно нарушение след съставянето на протокола за извършената проверка, какъвто не е приложен по делото. Съдът е приел, че чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не предвижда като материална предпоставка съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Изводът противоречи на чл. 193, ал. 1 от ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не е необходимо да е издадено наказателно постановление за нарушението. В чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидено прилагане на принудителните административни мерки независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От цитираната норма следва, че процедурата по налагане на принудителните административни мерки е самостоятелна от процедурата по налагане на административно наказание по ЗАНН, за нейното провеждане няма изискване да е наложено административно наказание за нарушението предвид изразът "независимо от предвидените глоби или имуществени санкции". Неправилно съдът е приел, че в заповедта липсват мотиви относно определяне на срока на мярката. В отклонение от установеното в протокола на стр. 2 /лист 18 от делото/ и приетото в заповедта на стр. 1 /лист 12 от делото/ съдът е приел, че търговецът не е регистриран по ЗДДС. Не е обсъдил мотивите в заповедта относно срока на мярката на стр. 3 и 4 от заповедта, че установеното нарушение препятства контролната дейност на приходната администрация, за контролният орган е невъзможно да провери дали фискалното устройство в обекта е декларирано за него и дали оборотите в него са правилно отчетени. Посочено е също, че продължителността на мярката е съобразена с необходимото време за създаване на нормална организация на работа в обекта. Така изложени мотивите в заповедта относно срока са достатъчни за издаване на заповед по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС при условия на обвързана компетентност на административния орган и необосновано са приети от съда за липсващи. Към жалбата до съда е приложен паспорта на фискалното устройство с дубликат на гаранционната карта, с което целта на принудителната административна мярка е постигната. Обсъдените погрешни изводи на съда не променят правилният краен извод за незаконосъобразно издаване на заповедта, след като не е съставен акт за установяване на административното нарушение по ЗАНН, представен е и паспорта на фискалното устройство, с което целта на мярката по чл. 22 от ЗАНН е постигната. Решението е правилно като краен резултат с горните допълнения и следва да бъде оставено в сила. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 3 от ДОПК за двете инстанции общо 300 лв, тъй като паспортът на фискалното устройство е представен едва в съдебното производство. Разноски за държавна такса не се присъждат, тъй като не са поискани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,