Решение № 8119 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5306/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново (РЗОК Велико Търново), чрез процесуален представител - старши юрисконсулт И. Йовчева, против Решение 54 от 11.03.2021 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 775/2020 година. С решението по жалба на Едноличен търговец с фирма АИППИМП Д-р К. Александрова съдът е отменил Заповед за налагане на санкция РД-09-1142/23.11.2020 г., издадена от директора на РЗОК Велико Търново, с която на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ е наложена санкция финансова неустойка в размер на 50 лева. Съдът е присъдил разноски на жалбоподателя в размер на 450 лева. При изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят моли за отмяна на съдебното решение и разрешаване на спора по същество. Прави искане за присъждане на съдебните разноски по делото. Ответникът по касационната жалба Едноличен търговец с фирма АИППИМП Д-р К. Александрова, чрез процесуалния си представител адв. Ж. Димова, изразява становище в писмен отговор, за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Моли съдът да присъди на страната съдебните разноски, направени в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на административния съд в отменителната му част като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С Решение 54 от 11.03.2021 г., постановено по адм. дело 775/2020 г. Административен съд Велико Търново е отменил Заповед за налагане на санкция РД-09-1142/23.11.2020 г., издадена от директора на РЗОК Велико Търново. Съгласно посоченото в заповедта, за периода 24.06.2020 г. 24.07.2020 г. вкл. изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ и на основание сключен договор с РЗОК 040135/10.02.2020 г., не е изпълнил задължението си да уведоми РЗОК Велико Търново за настъпили обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 117, т. 4 от НРД 2020 2022 г. за медицинските дейности и Приложение 9 към него, свързани с отсъствието на д-р К. Александрова поради временна неработоспособност. От органа е прието, че д-р К. Александрова е нарушила правилото, въведено в чл. 122, ал. 2 от НРД за МД 2020 2022 година, защото не е уведомила РЗОК за промяна на графика си. След като е установил фактите по преписката, административният орган на основание чл. 76, ал. 3 и чл. 74, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е издал процесната заповед, с която е наложил на лечебното заведение санкция финансова неустойка в размер на 50 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е констатирано от фактическа страна, че административното производство е започнало със Заповед РД-09-660/19.08.2020 г., с която директорът на РЗОК Велико Търново на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗО, във връзка с чл. 391 от НРД за 2020-2022 г. за МД и § 10 от ДР на НРД 2020 2022 г. за МД е наредил да се извърши тематична проверка от 19.08.2020 г. до 18.09.2020 г. включително на лечебно заведение за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, а именно ЕТ с фирма АИППИМП Д-р К. Александрова. Проверката е относно изпълнението на индивидуален договор 040135/10.02.2020 г. и по конкретно отчетената дейност от лечебното заведение в периода, в който д-р К. Александрова е била временно неработоспособна. Резултатите от проверката са били обективирани в протокол ПМ90/18.09.2020 г., с който е отчетено извършено нарушение, изразяващо се в неуведомяване от страна на д-р К. Александрова на РЗОК Велико Търново за настъпили промени в декларираните обстоятелства, съгласно чл. 117, т. 4 от НРД 2020-2022 г. за МД поради временна неработоспособност. В протокола още е посочено, че от 24.06.2020 г. до 24.07.2020 г. са отчетени от нейна страна 409 амбулаторни листа, издадени на ЗОЛ за осъществен медицински преглед и 122 броя диспансерни прегледи. Според констатациите в него д-р Александрова не е изпълнила задължението си за уведомяване на РЗОК за настъпили промени в графика, обстоятелство, което подлежи на деклариране във връзка с отсъствието й. С възражение от 30.09.2020 г., чрез своя процесуален представител, д-р К. Александрова е оспорила констатациите на контрольорите, обективирани в протокол ПМ91/18.09.2020 година. Възражението е разгледано на заседание на арбитражна комисия по Заповед РД-18-33/09.10.2020 г. на директора на РЗОК Велико Търново. При проведеното гласуване не се е стигнало до решение поради равен брой гласове - 3:3. Със Заповед за налагане на санкции РД-09-1142/23.11.2020 г., издадена на основание чл. 76, ал. 3 и чл. 74, ал. 5 ЗЗО, във връзка с чл. 122, ал. 2 и чл. 432, ал. 3 от НРД 2020 - 2022 за МД, директорът на РЗОК Велико Търново е наложил на ответника по касация санкция финансова неустойка в размер на 50 лева, поради това, че не е изпълнил задължението си да уведоми РЗОК за настъпили промени, свързани с изпълнението на индивидуалния договор, сключен с касата, в случая промяна в графика. Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. Съдът при преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е достигнал до обоснован и правилен извод, че актът е издаден в противоречие с чл. 122, ал. 2, във връзка с чл. 117, т. 4 от НРД 2020-2022 за МД. Относимата материалноправна норма за конкретния казус предвижда в чл. 122, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г., че при промяна на графика за обслужване на пациентите изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до 3 календарни дни да уведоми РЗОК и да изпрати актуалния график писмено или по електронната поща, подписан с електронен подпис. Разпоредбата на чл. 117, т. 4 НРД 2020 2022 г. за МД от своя страна гласи, че лечебното заведение следва да представи декларация на хартиен и електронен носител по образец, посочен в Приложение 9, относно: осигуряване на достъпа до медицинска помощ извън обявения работен график за ЗОЛ съгласно Наредба 9 от 2019 г.; график за обслужване на пациентите; изискуемото оборудване, обзавеждане и нает персонал по чл. 138 (за лечебните заведения изпълнители на ПИМП). Във връзка с релевираните касационни основания настоящата съдебна инстанция приема, че правилно първоинстанционният съд е установил, че оспорената по делото Заповед РД-09-1142/23.11.2020 г. е издадена от материално компетентен орган предвид нормата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 432, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 година. Спазена е указаната в закона писмена форма на акта, който съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствената процедура. При извършване на проверката са съставени необходимите документи, които са връчени на д-р Александрова, като й е била предоставена възможност да възрази, от която тя се е възползвала. За да се установи налице ли е визираното в заповедта за налагане на санкция нарушение на чл. 122, ал. 2 НРД 2020-2022 г. за МД, първоинстанционният съд е следвало да изясни дали преди и след операцията на д-р Александрова, същата е отсъствала от работа без да уведоми по надлежния ред РЗОК за настъпила промяна в графика за обслужване на пациенти по смисъла на цитирания текст от НРД. Така изведеният извод се налага от съдържанието на нормата на чл. 122, ал. 2 от НРД за МД за 2020 2022 година. Релевантно за изпълнение на посоченото задължение е фактическата промяна на графика на изпълнителя на медицинска помощ, в случай, че отсъства. Административен съд Велико Търново е изследвал задълбочено, обстойно и конкретно всички от гореизброените въпроси, след отговора, на които е достигнал до правилния извод, че нарушението визирано в протокола, и за което със заповедта е наложена санкция, не са извършени от проверяваното лечебно заведение. От представените писмени доказателства и събраните гласни такива чрез разпит на д-р И. Иванова, се приема, че д-р Александрова не е отсъствала от работа и е преглеждала пациенти, т.е. изпълнявала е реално задълженията си по индивидуалния договор за медицински дейности, сключен с НЗОК. Както се установи от констативния протокол за извършената проверка тя е издала 409 амбулаторни листа само за периода 24.06.2020 г 24.07.2020 г., съответно извършила е 122 броя диспансерни прегледи. По делото не се съдържат данни, видно от които тя да е променяла вече утвърдения график за обслужване на пациентите или пък да е отсъствала. След като общопрактикуващият лекар не е отсъствал, не е било налице и задължението на лечебното заведение за уведомяване, упоменато в чл. 122, ал. 2 НРД 2020 2022 г. за МД. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че издаденият болничен лист в конкретния случай не е доказателство, че д-р Александрова е отсъствала и не е спазвала графика за прием на пациенти. При така изложените съображения и като е приел, че оспорената заповед за налагане на финансова неустойка е издадена в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност на акта и я отменил, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно и обосновано решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат пред касационна инстанция, на основание чл. 143, ал. 1 АПК Районната здравноосигурителна каса - Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ АИППИМП Д-р К.Александрова сумата от 360 лева. В касационната жалба на директора на РЗОК Велико Търново се прави възражение за прекомерност, на присъденото с първоинстанционното съдебно решение адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева на жалбоподателя ЕТ АИППИМП Д-р К.Александрова. Първоинстанционният съд правилно е преценил, с оглед фактическата и правна сложност на делото, че същото не е прекомерно, а така също възнаграждението е под нормативно установения минимум в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На това основание следва да се приеме, че то е определено законосъобразно от административния съд, независимо, че спорът не касае определен материален интерес. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение