Решение № 3423 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2122/2015 г.

Решение № 3423 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2122/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ при Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Стойков, против Решение № 7360/01.12.2014 г. по адм. дело № 10982/2013 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради необоснованост. Ответникът: Георги Димитров Александров, чрез пълномощника му - адв. Попов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Заповед № РД-30-347/11.10.2013 г. на директора на Д "ОбСК" при СО, като незаконосъобразна. Със заповедта на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено по отношение на оспорващия Георги Димитров Александров да премахне незаконен строеж: "Гараж", находящ се в УПИ XVI-139, на границата с УПИ X-140, кв. 7, м."НПЗ Орион и съседни жилищни територии" по плана на гр. София. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като за строежа има издадени строителни книжа-одобрен архитектурен проект и позволителен билет № 358/16.11.1972 г., които не го правят незаконен. Освен това строежа отговаря на изискванията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като представлява търпим строеж, което възпрепятства премахването му като незаконен. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда, че за процесния гараж има издадени строителни книжа-одобрен архитектурен проект от 17.11.1972 г. и Позволителен билет № 358/16.11.1972 г., на основание § 178б от ППЗПИНМ (отм.). Към датата на издаването им имота, за който се отнася строежа, не е бил урегулиран, а е представлявал имот пл. № 206, попадащ в територия отредена за улица и ж. п. линия /приложение № 1 към заключението на СТЕ на в. л. инж. Бирова/. Гаражът е нанесен в КП като самостоятелен обект за първи път с КП от 1980 г. С РП от 2001 г. за първи път имота, в който е заснет процесния гараж, се отрежда в самостоятелен парцел VI-139, в кв. 9, като по него гаражът граничи от две страни /юг и запад/ с улица и път, с широчина от 5 м. По следващия РП от 2009 г. улицата от запад / с широчина 5 м./ отпада, като площа й се включва в съседен имот пл. № 140, за който се отрежда парцел X-140, а УПИ VI-139 става УПИ XVI-139. С РП от 2009 г. гаража за първи път граничи: от юг с улица и от запад-със страничната регулационна линия на УПИ X-140. При тези данни, установени от приетите по делото заключения на СТЕ-зи, изводите на съда за наличие на законен строеж са правилни. Към датата на извършване на строителството му в имот пл. № 206 или съседния пл. № 205 по КП от 1972 г., имотите не са били урегулирани в парцели, поради което не може да се говори, че строежа противоречи на предвижданията на ПУП-ПР към онзи момент и по-точно, че не е спазено изискването да отстои на 3 м. от страничната регулационна линия, тъй като такава няма. Строителството на гаража към 1972 г. е извършено върху имот, който не е парцел, поради което и не може да се говори, че същия нарушава предвижданията на ПУП за този имот. От изложеното следва, че до 2001 г., когато за първи път имота в който е построен процесния гараж се урегулира в парцел VI, гаражът е бил вече построен, на законно основание, със законно издадени строителни книжа, както и е нанесен като такъв в КП от 1980 г. При липсата на урегулиран имот до 2001 г., не може да се твърди, че гаража е изграден в отклонение от издадените стр. книжа. Гаражът е законен и по РП от 2001 г. действал до 2009 г., тъй като граничи от юг и от запад с две улици, което е допустимо. Налице е недопустимост с изменението на РП от 2009 г., по който план строежа опира на страничната регулационна линия с УПИ X, в нарушение на чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Това нарушение обаче не води до незаконност на гаража, тъй като същият е заварен от регулацията законен строеж, при което регулацията е тази, която е следвало да се съобрази с него, а не строежа спрямо регулацията. По изложените съображения касационният съд споделя изводите на решаващия, че в случая не е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Процесният гараж разполага с изискуемите по закон, към датата на извършването му, строителни книжа, които правят заповедта за премахването му незаконосъобразна. Правилни са и другите изводи на съда, че дори и да не разполагаше с такива строителни книжа, строежа е търпим, на основание § 16, ал. 1 ПРЗУТ, която търпимост възпрепятства премахването му като незаконен. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат на ответника Александров следва да се присъдят разноски пред касационната инстанция, в размер на 750 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на стр. 12. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение