Решение № 11 от 4.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1811/2014 г.

Решение № 11 от 4.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1811/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения Ц. Г. Ц. - чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 2896/2014 г. на Софийския градски съд, наказателна колегия, VI въззивен състав и отмяна или изменение на решение № 957/30.09.2014 г. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствените източници, довело до неправилното му осъждане за деяние, което не е съставомерно, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане или осъдения да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за основателно по следните съображения: Софийският районен съд, 115-ти състав с присъдата от 31.05.2013 г. по нохд № 20 758/2011 г. признал подсъдимия Ц. Ц. за виновен в това, че на 26.10.2011 г. в гр. С. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. На основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 5 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343Г НК наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г. и 9 месеца. Приложил чл. 59 НК за времето на полицейско задържане и за времето на лишаване по административен ред от възможността да упражнява правото по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Софийският градски съд, НК, VI въззивен състав с решение № 957/30.09.2014 г. по въззивно нохд № 2896/2014 г. изменил присъдата като намалил наказанието лишаване от свобода до размер на 3 месеца, а наказанието лишаване от права за срок от 1 г. Потвърдил в останалата обжалвана част. Доводите в искането за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са основателни. Въззивният съд е възприел изцяло мотивите на обжалваната присъда, без да направи констатации за допуснати нарушения в процесуалната дейност на първоинстанционния съд и да ги отстрани. В неговите правомощия като инстанция по фактите е да направи анализ и оценка на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени източници. От мотивите обаче личи, че е възприел неправилния подход на първоинстанционния съд само да ги посочи и да направи констатация, че доказват извършената полицейска проверка и наличието на алкохол в кръвта. Без да обсъди обясненията на подсъдимия като ги съпостави с показанията на свидетелите Н. и О. -поотделно и в тяхната съвкупност, както и с писмените доказателствени средства, съдържащи данни за относими към предмета на доказване обстоятелства, формално е декларирал съгласие с немотивираното становище на районния съд, че са израз на защитна позиция. Основното възражение, което е поддържано пред двете инстанции по същество, както и в настоящото производство, се изразява в нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Обосновано е с представяне в основата на решението за осъждане на разпечатка с резултата от проверката с техническо средство /л. 16 от дос. пр./, което според съдържанието си неправилно е оценено като годно доказателствено средство. Въззивният съд формално и без никакви мотиви е декларирал, че няма неправилно приложение на процесуалния закон. Не е взел предвид и не е обсъдил данните, че разпечатката не е на български език, че не е посочено името на проверяваното лице, както и че съдържа противоречиви данни с тези, отразени в съставения на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение, за времето и номера на взетата проба. Въззивният съд като инстанция по същество има правомощие да оценява доказателствените средства като ги подложи на внимателна и задълбочена проверка, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. При наличието на противоречия, а в конкретния случай посочените са съществени, е длъжен да ги обсъди и да изложи съображения кои от тях и за кои обстоятелства приема за последователни и логични, за да им се довери, и кои отхвърля. От мотивите на оспореното решение не може да се установи въз основа на кои доказателствени източници съдът е приел за установено не само че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол, но и че поведението му следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 343а, ал. 1 НК, защото е установено по надлежния ред, че концентрацията в кръвта му е над 1,2 на хиляда. Въззивният съд не е изпълнил стриктно задълженията си като е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и е постановил решение, което не отговаря по съдържанието си на чл. 339, ал. 2 НПК. Не може да се направи извод как е формирал вътрешното си убеждение след като не е изпълнил изискванията на чл. 14 НПК да постанови съдебен акт съобразно доказателствата и закона. Предвид изложеното решението следва да се отмени по реда на възобновяването и делото да се върне на въззивния съд. При новото разглеждане от друг състав следва да се вземат предвид всички възражения на страните, да се отстранят процесуалните нарушения във връзка със събиране и проверка на доказателствения материал, а при необходимост, с оглед разкриване на обективната истина, да се съберат и други доказателства, за да бъдат решени правилно въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение