Решение № 119 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8353/2013 г.

Решение № 119 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8353/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от началник отдел Местни данъци и такси при Община Стара Загора, срещу решение от 8.05.2013 г. по адм. д. № 78/2013 г. на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на Спас Николов Спасов, в качеството му на ЕТ "Спасов-83-Спас Спасов", е обявен за нищожен акт за установяване на задължение по декларация № 8041/14.09.2011 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора, с който, по отношение на ЕТ "Спасов-83-Спас Спасов", е установено задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2010 г. в общ размер 366,98 лв. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да обяви за нищожен оспорения акт за установяване на задължение по декларация, в частта му, с която са установени задължения за неплатена такса битови отпадъци за 2006, 2007, 2008, 2009 и 2010 г., съдът е приел, че е издаден от некомпетентен орган. Служителите, които имат права и задължения на органи по приходите следва да бъдат определени със заповед на кмета на общината - чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, а в случая оправомощаване на издалия акта старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в Община Стара Загора като орган по приходите за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси не е извършено с нарочна заповед. В частта за заплащане на недвижими имоти, съдът е приел, че не е била налице нито една от законоустановените хипотези чл. 105 - чл. 107 от ДОПК за издаване на акта. С оглед изричното изявление на ответника по жалбата, обективирано в писмо вх. № 1105/8.04.2013 г., е приел за безспорно установено по делото обстоятелството, че задълженията за ДНИ за апартамент № 7, вх. 0, бл. 22, кв. "Казански", за процесните години, са били заплатени от новия собственик на имота - Пенко Владимиров Владимиров. След като дължимият данък върху притежавания недвижим имот е бил внесен в срок, органът по приходите не е имал правно основание да издаде процесния АУЗД, с който реално се изисква повторно заплащане на данъка за същия имот и периоди. Направени са изводи, че установяването на задължение за внасяне на ДНИ от жалбоподателя е разпоредено при пълна липса на правно основание и е в явно противоречие с целта на закона, което води до нищожността на АУЗД. Решението е неправилно. Не би могло да се приемат изводите в обжалваното решение относно необходимостта от издаване на нова заповед по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, след влизане в сила на чл. 9б ЗМДТ, тъй като органите по чл. 4, ал. 3 вече са определени, съгласно чл. 4, ал. 4 ЗМДТ и по силата на чл. 9б ЗМДТ имат и новите правомощия, тъй като законодателят не регламентира разрешаването на тези правомощия само след издаване на нова заповед по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. В този смисъл възраженията в касационната жалба са основателни. От друга страна не се установява да е заплатено задължение за данък недвижими имоти за същия имот, както е приел съдът. Едноличният търговец през 2001 г. е декларирал нежилищен недвижим имот, като в декларацията по чл. 17 от ЗМДТ е посочил, че е собственик на "склад". Купувачът по договора от 2003 г. Пенко Владимиров е декларирал закупено жилище по реда на чл. 14 от ЗМДТ. Жалбоподателят пред съда е продал с нотариален акт № 2119 от 2003 г. на Пенко Владимиров недвижими имот, апартамент 7, бл. 22, вх. 0, кв. "Казански", с прилежащи таванско и избено помещение, като при съставяне на акта за установяване на правото на собственост е представен нотариален акт № 98 от 2003 г. С жалбата до съда е представен и нотариален акт № 112 от 20.12.2001 г., с който е извършена поправка на нотариален акт № 150 от 1997 г., но този нотариален акт не е представен. В декларацията за недвижим имот от 2001 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ имотът е посочен като "склад", със стопанско предназначение и отчетна стойност 6250 лв. В нотариалния акт от 2003 г. данъчната оценка на имота е 8 117 лв. Следва да се приеме, че не е установено декларирания през 2001 г. недвижим имот "склад" да е идентичен с продадения апартамент през 2003 г. С оглед на това необсновано е прието, че данъкът за декларирания имот е платен от купувача по нотариалния акт от 2003 г., който е декларирал имота и оттам, че липсва основание за издаване на акта за установяване на задължение по декларация. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, Седмо отделение