Решение № 9718 от 10.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11811/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Германско-българска самостоятелна медико-диагностична лабораториа Зинвест-К ООД , чрез процесуални представители адв. Василев и адв. Тончев, срещу Решение 1663 от 16.10.2023 г., постановено по адм. дело 3190/2020 г. по описа на Административен съд- Пловдив /АС Пловдив/ с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че исковата претеция е погасена поради изтичатето на 5-годишен давностен срок, като излага доводи, че давността е спирала да тече, поради предприемане от страна на касатора на определени действия, описани в касационната жалба. Обосноват се още твърдения, че неправилно съдът е приел, че за дружеството-касатор не са настъпили вреди във връзка с отменена като незаконосъобразна заповед, издадена от ответната страна. Иска се отмяна на съдебното решеие, уважаване на исковата претенция изцяло и присъждане на сторените разноски. Ответната страна Община Асеновград, представлявана от кмета, в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил предявения от ГБСМДЛ ЗИНВЕСТ К ООД иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за причинени на дружеството имуществени вреди в размер на 17 915,96 лв., представляващи материални щети върху имущество на дружеството, пропуснати ползи от загуба на оборот в размер на 10 000 лв. и 25 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто име и търговска репутация на дружеството-касатор, общо цялата искова претенция в размер на 52 915,96 лв, в резултат от отменена по съдебен ред като незаконосъобразна Заповед А1516/25.08.2010 г. на Заместник-кмета на Община Асеновград като представител на Общината, с която се нарежда да бъде иззет недвижим имот нает от Зинвест-К ООД, с аргумент, че се държи без основание. За да постанови този резултат, съдът е изложил становище, че исковите претенции са погасени по давност, доколкото Заповед А1516/25.08.2010 г. на Заместник-кмета на Община Асеновград е отменена с Решение 102 от 13.01.2012 г. на АС Пловдив, оставено в сила с Решение 17573 от 07.12.2012 г. по адм.дело 3613 от 2012 г. по описа на Върховен административен съд и давностния срок тече именно от датата 07.12.2012 г., а исковата молба е подадена на 21.02.2018 г. Съдът е приел още, че действително е налице отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт, издаден от ответната страна, но ищцовото дружество не се е справило с доказателствената тежест и не и установило, по безспорен и категоричен начин, наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на фактическия състав на приложимата правна норма чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В резултат на това е приел исковите претенции за недоказани, както по основание, така и по размер и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон .Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда от такъв административен акт; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая, действително е налице първият елемент от фактическия състав от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като безспорно Заповед А1516/25.08.2010 г. на Заместник-кмета на Община Асеновград е била отменена по съдебен ред. Правилен обаче е решаващият извод на съда, че исковата претенция е погасена по давност, доколкото отмяната на цитираната заповед е настъпила от датата на влизане в сила на Решение 17573 от 07.12.2012 г. по адм.дело 3612 от 2012 г. по описа на Върховен административен съд. Това означава, че от датата 07.12.2012 г. започва да тече погасителната давност / ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3 ОТ 22.04.2004 Г. ПО ТЪЛК. Д. 3/2004 Г., ОСГК НА ВКС/. Към датата на подаване на исковата молба, а именно датата 21.02.2018 г., давността е била изтекла. Касаторът навежда твърдения, че давността тече от датата на постановяването на допълнителното съдебно решение по адм.дело 3613 от 2012 г. по описа на ВАС Решение 2536 от 21.02.2013 г., с което е поправена допусната очевидна фактическа грешка свързана с правилното обозначаване на издателя на административния акт. Настоящата инстанция напълно споделя, изводите на съда, че давността тече от датата на постановяване на решението, с което е разрешен спорът по същество, а това е именно Решение 17573 от 07.12.2012 г., доколкото от съдържанието му, дори и с допуснатата фактическа грешка, може да се извлече действителната воля на съда. Касаторът навежда и твърдения, че между страните е водена кореспонденция, която като процесуални действие е годна да спре давностния срок, доколкото дружеството-касатор счита, че с изпратените отговори от страна на Община Асеновград на уведомителни писма от името на Зинвест-К ООД, ответната страна е направила признание на основателността на исковите претенции и тези уведомителни писма по същността си представляват искане за започване на помирително производство съгласно разпоредбите на чл.116 букви а и б от Закона за задълженията и договорите. Настоящата инстанция се запозна внимателно със съдържанието на тази кореспонденция и изразява съгласието си с решаващия извод на съда, че не е налице нито една от посочените в чл. 116 от ЗЗД хипотези. Доколкото исковите претенции са погасени по давност, настоящата инстанция намира, че това е достатъчно основание да бъде отхвърлен предявеният от ГБСМДЛ ЗИНВЕСТ К ООД иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но за пълнота на изложението изразява становище, че се консолидира с мотивите на първоинстанционното решение и в частта, в която излага становище, че ищцовото дружеството не е доказало по категоричен и безспорен начин настъпването на твърдените вреди. Действително от датата на събитията до разглеждане на делото по ЗОДОВ е изминал един дълъг период от време, освен това определени факти и обстоятелства остават неясни, спорни и недоказани, въпреки назначените и разгледани пред първоинстанционния съд експретизи и доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение