Решение № 11471 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2/2014 г.
ВАСI отделение30.09.2014 г.докладчик т Светлозара Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6384/22.10.2013 г., постановено по адм. дело № 13773/2012 г. по описа на Административен съд, София-град. ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП да заплати на "Съни-Инвест" АД - гр. София 800 лв. направените разноски за касационното съдебно производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11471 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 6384/22.10.2013 г., постановено по адм. дело № 13773/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 2101108746/21.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2247/17.09.2012 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на "Съни-Инвест" АД - гр. София на данъчен кредит в размер на 7 383,90 лв. по фактура № 119/26.05.2011 г., издадена от "Япистрой" ЕООД за извършени СМР на обект в с. Боженци - реставрация и адаптация на жилищна сграда, плевня и ограда. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради неправилно прилагане на материалния закон, което е предвидено в чл. 209, т. 3 АПК отменително основание. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира и друго отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, а именно- съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като касаторът възразява относно възприетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, защото документите, по които е работило вещото лице не били представени по делото и затова не можело да се съобрази доколко изводите му са обективни. Аналогични възражения са направени от касатора и относно съдебно-техническата експертиза. Касаторът твърди, че по делото не се спори, че процесните СМР са извършени, а в кой времеви период и дали от "Япистрой" ЕООД, тъй като не са приложени фактурите, с които са закупени необходимите строителни материали. Според касатора, след като съдът е обосновал решението си главно на двете експертизи, то това решение е постановено при липса на достатъчно доказателства и неизяснена фактическа обстановка и затова следва да бъде отменено и да бъде отхвърлена жалбата или след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касаторът претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Съни-Инвест" АД - гр. София в депозиран по делото писмен отговор чрез процесуалните си представители адв. Мариана Брага и адв. Ваня Петрова я оспорва. В съдебно заседание тази страна се представлява от адв. Георги Вълчанов, който поддържа писмения отговор срещу касационната жалба и пледира за правилност на обжалваното решение с искане и за присъждане на направените от дружеството разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА № 2101108746/21.03.2012 г. за непризнато право на "Съни-Инвест" АД - гр. София на данъчен кредит в размер на 7 383,90 лв. по фактура № 119/26.05.2011 г., издадена от "Япистрой" ЕООД за извършени СМР на обект в с. Боженци - реставрация и адаптация на жилищна сграда, плевня и ограда, първоинстанционният съд е приел, че фактурираните СМР съгласно договор от 17.10.2008 г. действително са извършени. Съдът е обсъдил представените от страна на доставчика "Япистрой" ЕООД доказателства - справка-декларация по ДДС за месец май 2011 г., ведно с дневник за продажби, акт, обр. 19 за установяване на и извършване на СМР, фактури за закупуване на строителни материали и стоки с приложени превозни билети, оборотна ведомост, аналитичен регистър за сметки 601 и 602 за месец май 2011 г., както и такива за сметки 421,455,604,605 и703, заедно с 8 бр. трудови договори, сключени за периода 2008 г. - 2011 г. и разчетно-платежна ведомост за месец май 2011 г., книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, справка-данни за осигуряване и справка за актуално състояние на всички трудови договори за месец май 2011 г. - общо отразени 11 лица. Съдът се е позовал и на заключенията на изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи и от тях е направил извод за осчетоводяване на ДДС по процесната фактура, за извършване на процесните СМР на обекта в с. Боженци, както и че изпълнителят на СМР и издател на фактурата е разполагал с необходимите строителни материали за изпълнение на обекта и че на него са работили шестима работници, които са били достатъчни за извършване на актуваните СМР. Относно позоваването на ревизията на ревизионен акт, съставен на доставчика "Япистрой" ЕООД, първоинстанционният съд е счел, че органите по приходите на са представили доказателства, че той е влязъл в сила и формално са се позовали на него, че доставчикът има задължения в големи размери, както и за съставен такъв ревизионен акт на предходен доставчик "Стиплекс метал" ЕООД. Съдът се е позовал и на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не може данъчните органи само въз основа на съмнение, че доставчикът или негови подизпълнители са извършили данъчни нарушения, на получателя да не се признава правото на данъчен кредит (арг. от § 50 от решението). Обжалваното решение е правилно постановено. За признаване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактура, от особена важност е да се установи реалността на доставката на стоки или услуги. В процесния случай предметът на стопанската операция, обективиран в процесната фактура, издадена от "Япистрой" ЕООД е доставка на СМР на обект в с. Боженци - реставрация и адаптация на жилищна сграда, плевня и ограда. Спорът между страните правилно е определен от първоинстанционния съд - кой е извършил процесните СМР, което означава, че не се спори между страните по делото, че процесните СМР са осъществени, а само авторството на това изпълнение. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото. От сключения между "Съни-инвест" АД и "Япистрой" ЕООД договор за СМР е установено, че страните по доставката са уговорили обща стойност на СМР - 402 335,26 лв., като строителните работи се доказват с протокол, обр. 19 и въз основа на изпълнените количества и единични цени съгласно Приложение № 1 към договора. Такъв протокол е представен по делото и в него подробно са описани всички извършени видове СМР, тяхното количество и единична цена и съдържа подписи и печат на дружествата - страни по доставката. Правилно съдът е установил, че са налице и фактури за закупени строителни материали, които са вложени в обекта в с. Боженци, а от приетата в съдебното производство техническа експертиза е констатирано, че тези материали са достатъчни за извършване на строителните дейности в същия обект. Относно влагането на дървени греди в обекта са представени и превозни билети на основание чл. 80, ал. 10 от Закона за горите. Тези доказателства, които са частни документи не са оспорени от процесуалния представител на данъчната администрация по реда на чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което правилно съдът ги е ценил като годни доказателства, установяващи отразените в тях факти и обстоятелства. Относно експертизите, изслушани от първоинстанционния съд - счетоводна и техническа, правилно са възприети от решаващия съд и не са оспорени от данъчната администрация в съдебното производство. От счетоводната експертиза се установява осчетоводяване на процесната фактура при получателя и при доставчика, ДДС е начислен, както и е фактурирано плащане на извършените СМР в пълен размер, предвид представеното банково извлечение от 25.05.2011 г. Техническата експертиза е констатирала извършване на процесните СМР, наличието на обезпеченост на доставчика за тези СМР, включително кадрова и материална. Представените фактури за закупени строителни материали са доказателство за това, че доставчикът ги е вложил в процесния обект. Относно кадровата обезпеченост по делото са налице доказателства, че шестимата работници са били на трудов договор, получавали са възнаграждение видно от разчетно-платежните ведомости. От приложената книга за инструктаж се установява, че такъв е проведен на работниците на обекта. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на съдебната практика на СЕС - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, в което съдът е приел, че не може само въз основа на съмнения, че доставчикът или негови предходни такива са извършили данъчни нарушения, да се отказва на получателя по доставката правото на данъчен кредит. В тази връзка законосъобразни са изводите на административния съд, че позоваването от приходните органи на ревизионни актове на прекия доставчик и предходните му такива, не може да доведе до извод, че не се следва за получателя правото на данъчен кредит. Наистина тези актове установяват данъчни задължения в големи размери, но правилно решаващият съд е счел, че при неналичие на доказателства, представени от приходните органи за влизането им в сила, то тяхното обсъждане в процесния казус е безпредметно. Позоваването от касатора, че по време на ревизията са извършени проверки в информационния масив на НАП за това, че доставчикът няма регистрирани работници на трудов договор, е неоснователно. Както вече се посочи по-горе кадровата обезпеченост на прекия доставчик е доказана и при неоспорване пред първоинстанционния съд на трудовите договори, представени по делото като частни документи от приходните органи, то това оплакване е неоснователно. Изразеното от касатора несъгласие с констатациите на съдебните експертизи - счетоводна и техническа на практика представлява оспорването им, което в касационното съдебно производство е недопустимо. Такова оспорване е следвало да се направи пред първоинстанционния съд, но въпреки присъствието в съдебните заседания на процесуален представител на дирекция "ОДОП" - гр. София, това не е сторено. Затова и като е приел, че са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за правото на данъчен кредит на "Съни-инвест" АД и отсъствието на условията по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, решаващият административен съд е постановил правилно решение, при проверката на което настоящият касационен състав на установи наличието на посочените от касатора отменителни основания. Предвид изложеното ВАС, I отделение счита, че решението не страда от пороците, посочени от касатора и като правилно постановено при спазване на материалноправните изисквания на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС и на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане на адв. Вълчанов, на "Съни- инвест" АД на дружеството следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 800 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,