Решение № 4675 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 427/2014 г.

Решение № 4675 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 427/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Любен Паскалев Атанасов, от гр. Пловдив против решение № 2470/14.11.2013 г. по адм. дело № 925/2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, чрез юрисконсулт Калина Велева - Минкова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 2470/14.11.2013 г. по адм. дело № 925/2013 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Любен Паскалев Антонов, от гр. Пловдив срещу решение № 23 от 13.02.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане № 4904024567 от 20.09.2012 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по заявление вх. № МП - 35441/31.05.2012 г. в минимален размер. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове не страдат от пороците визирани в чл. 146 АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) пенсиите и добавките към тях се отпускат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи. В случая е установено, че оспорващият е подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с което е представил нотариално заверени копия на изискуемите документи, а не оригиналите. Въпреки дадения по чл. 1, ал. 5 НПОС от административния орган срок, нередовността на документите по чл. 1, ал. 1 от НПОС не е отстранена, поради което заверените копия не са взети предвид и отпуснатата пенсия е определена в минимален размер, съобразявайки декларация вх. № МП - 3544132 от 17.09.2012 г. на жалбоподателя, с която той е изразил съгласие личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване да бъде отпусната в минимален размер при наличния редовно оформен стаж. Съгласно чл. 1, ал. 5 НПОС при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, служителят от териториалното поделение на НОИ уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в 2-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Административният съд е обсъдил подробно становищата и доводите на страните досежно приложимостта на чл. 179, ал. 2 и чл. 183 ГПК в административното и съдебното производство, отчитайки водещото изискване на НПОС (в качеството му на специален нормативен акт) за представяне на оригинални документи, в който смисъл правилно е приел, че не е налице противоречие на подзаконовия нормативен акт с такъв от по-висша степен. Представянето на оригиналните документи в съдебната фаза на процеса не може да обоснове различен извод, тъй като оспорените актове на пенсионните органи са постановени към дата 13.02.2013 г., към който момент се преценява и тяхната законосъобразност. След като оспорващият не е изпълнил дадените му указания, почиващи на нормативен акт, следва да понесе произтичащите от това неизпълнение последици. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция искането за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, заявено от ответника по касационната жалба е основателно. Съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора и определя същите в размер на 150,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение