Решение № 12202 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2419/2018 г.

Решение № 12202 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2419/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 129, ал. 7 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - В., срещу решение № 51 от 16.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2855/2017 г. по описа на Административен съд - В.. С атакуваното решение е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) №П-03000317101165-004-001 от 05.07.2017 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 328 от 21.09.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. В., като преписката е върната за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че съдът е издирил относимите правни норми, но ги е тълкувал и приложил неправилно. Преценката на съда, че следва да се възстанови на дружеството сумата от 223, 28 лв. за посочения данъчен период противоречи на приложимите норми на чл. 169, ал.7 от ДОПК. Възразява се и срещу извода, че административният орган не е разполагал с материално право да прихване подлежащия на възстановяване данък, тъй като същият не е бил изискуем. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него постановяване на ново решение, с което жалбата срещу оспорения АПВ бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Пътстрой" ЕООД, в писмен отговор заявява становище за неоснователност на същата. По същество намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, основано на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане и тълкуване на закона. Моли да бъде оставено в сила. Заявява искане за присъждане на разноски, като оспорва размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител по делото дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след като е извършил анализ на нормите на чл. 178, ал.1 от ДОПК и чл. 169 от ДОПК, обосновано е приел, че последните текстове се отнасят до хипотези, при които са установени няколко задължения и длъжника желае да погаси едно от тях. В конкретния случай се касае за доброволно плащане, поради което и "Пътстрой" ЕООД не е било длъжно да подова заявление по чл. 169, ал.7 от ДОПК. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе по валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и по наведеното в жалбата касационно основание, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-03000317101165-004-001 от 05.07.2017 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 328 от 21.09.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - В., като преписката е върната за ново произнасяне. При извършената проверка за законосъобразност на АПВ, съдът е установил, че макар да е издаден от материално компетентен орган и не са допуснати нарушения на процесуалните правила издаденият акт е незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения АПВ, решаващият състав е приел, че спор по фактите между страните няма. Налице е ДДС за възстановяване в тридесет дневен срок от подаване на справка декларация по ЗДДС от 09.06.2017 г. в размер на 223.28 лв. Спорът между страните е дали тази сума е подлежала на прихващане със задължение установено с РА № Р-03000316006551-091-001 от 30.03.2017 г. издаден на "Пътстрой" ЕООД. За да разреши този спор АС-В. е издирил и обсъдил приложимите правни норми, като е посочил че разпоредбата на чл. 169 от ДОПК не следва да се прилага в случаите когато длъжникът е погасил изцяло своите задължения. С плащането на 30.03.2017 г. по сметка на ТД на НАП В., жалбоподателят е погасил единственото си задължение - това по ревизионния акт, като в платежното нареждане изрично е посочил, че плащането му е за задължения по този акт. При липсата на други задължения, което е безспорно между страните, жалбоподателят не е бил длъжен да подава заявление по чл. 169, ал.7 от ДОПК и с факта на извършеното от него плащане е настъпил ефекта на погасяване на задълженията установени с ревизионния акт. При отсъствието на изискуемо публично задължение по посочения ревизионен акт, разпореденото от административния орган прихващане е в несъответствие с материалния закон- чл. 128, ал.1 от ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът макар да е посочил правилно относимите правни норми не ги е приложил правилно, тъй като не е достигнат истинският им смисъл. Решаващият състав е направил задълбочен анализ на относимите правни норми и въз основа на събраните по преписката доказателства е достигнал до обоснован и правилен извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 167, ал.7 от ДОПК, в конкретния случай. Последователност на погасяванията може да има само тогава когато са налице висящи задължения, които данъчно задълженото лице може да посочи как, в каква поредност желае да погасява. Видно от доказателствата по делото към момента на подаване на искането за възстановяване "Пътстрой" ЕООД не е имало висящи задължения, поради което и не може да се говори погасяването им да следва някаква поредност. Споделят се изложените мотиви от съдията докладчик, че с плащането на 30.03.2017 г. по сметка на ТД на НАП-В., дружеството е погасило единственото си задължение към НАП. При осъществяване на плащането изрично е посочено, че става дума за плащане по конкретния ревизионен акт и при безспорния факт, че липсват други задължения не е било необходимо подаване на заявление по чл. 167, ал.7 от ДОПК. След като не е налице изискуемо вземане, то административния орган неправилно и в нарушение на чл. 128, ал.1 от ДОПК е разпоредил прихващане и е отказал да възстанови сумата от 223.28 лв. Изложеното в касационната жалба твърдение, че е било налице изискуемо вземане на НАП към датата на издаване на обжалвания АПВ не отговаря на установените факти по делото и в противоречие с изложеното от същия този орган в решение № 328/21.09.2017 г. /стр.3, абзац втори, изречение последно/, както и с направеното от ю. к. М. изявление в проведеното открито съдебно заседание на 05.01.2018 г. Ето защо настоящата инстанция намира, че не следва да обсъжда мотивите в тази част на касационната жалба. Достигайки до този краен извод за незаконосъобразност на АПВ и отменяйки го, решаващият състав е постановил съдебен акт, който не страда от наведените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция е заявено искане за заплащане на разноски и от двете страни в производството. С оглед изхода на делото разноски се дължат само на ответника по касация. В молбата по делото, с която е заявена претенцията за разноски е посочено, че към нея се прилага и списък на същите, но такъв липсва. Ето защо поради липса на доказателства за сторените разноски такива не могат да бъдат присъдени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение