Решение № 4495 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6850/2012 г.

Решение № 4495 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6850/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/- МВР срещу решение № 1744/2.04.2012 г., постановено по адм. дело № 114/2012 г. на Административен съд София - град. Чрез процесуалния си представител юрк. Боянова оспорва решението като неправилно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се неговата отмяна. Касационният ответник - Борислав Любомиров Гълъбов от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Куцаров оспорва касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срок по чл. 211 от АПК, от страна с правен интерес и като такава за процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед рег. № з- 13439/30.11.2011 г. на директора на СДВР - МВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР на Борислав Любомиров Гълъбов, младши автоконтрольор I степен в 03 група "Контролни полицейски пунктове" на сектор "Престъпления по пътищата" при СДВР, категория Е - I степен е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, като държавен служител в МВР. Първоинстанционният съд, след като е обсъдил конкретно процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за търсене на дисциплинарна отговорност, уредени в глава XVI от ЗМВР. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209 от АПК за отмяната му. Съдът е извършил задълбочен анализ на всички доказателства, като ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, като формираните правни изводи са съответни на разпоредбите на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Пред първоинстанционния съд е установено, че дисциплинарното производство по случая е започнало със заповед № з-10651/29.09.2011 г. на директора на СДВР след получени данни за проведена съвместна операция на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, СДВР и СГП, в хода на която на 27.09.2011 г. са били задържани седемнадесет държавни служители от 03-та група "ККП", сектор "ПП" - СДВР, между които е Борислав Гълъбов. Дисциплинарното производство е образувано за "тежко нарушение на служебната дисциплина", за това, че за периода 30.07.2011 г. до 8.09.2011 г. на територията на гр. София - КПП № 51, находящо се на нулев километър на автомагистрала "Тракия", от южната страна по посока Пловдив, срещу хотел "Черна котка" гр. София е поискал и приел дар - различни суми от водачи на моторни превозни средства, който не му се следва за да не извърши действия по служба. След проведени действия на СГП по пр. пр. № 4-25-70/2011 г., ДП № 18-П/2011 г. на Следствен отдел при СГП на Борислав Гълъбов е наложена мярка за процесуална принуда "Задържане под стража" за срок от 72 часа и му е повдигнато обвинение по реда на чл. 302, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Тези деяния административният орган е приел за несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 7, т. 12 и т. 13 от раздел I и т. 31 и т. 33 от раздел III от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата и представляват тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В хода на дисциплинарното производство е изготвена обобщена справка рег. № 23878/7.11.2011 г. и становище рег. № я 24514/15.11.2011 г. След като е запознат с обобщената справка, от Гълъбов са поискани обяснения, като той е отказал да даде такива, за което е съставен протокол рег. № 24222/11.11.2011 г. и протокол рег. № 25462/25.11.2011 г. За установяване на фактическата обстановка дисциплинарната комисия е изискала с писмо рег. № я-20498/30.09.2011 г. от СГП заверени копия от протоколи за разпит на свидетели и писмени обяснения, обвинителни актове, както и други доказателства, имащи отношение към случая на касационния ответник в хода на разследването по пр. пр. № 4-2570/2011 г. на СГП. На писмото не е получен отговор, поради което е изготвено второ писмо с рег. № я-43925/10.10.2011 г. до СГП, като са изискани същите материали касаещи случая на Гълъбов. С писмо с вх. № я-37757/13.10.2011 г. в СДВР е постъпил отговор от СГП, с което единствено уведомяват, че спрямо Гълъбов се води наказателно производство ДП № 18-П/2011 г. по описа на СГП. Дисциплинарната комисия е изпратила писмо и до директора на Дирекция "Вътрешна сигурност", с искане за предоставяне на заверени копия от протоколи за разпит на свидетели и писмени сведения, обвинителни актове и други доказателства свързани с случая. Видно от получения отговор в Дирекция "Вътрешна сигурност" такива не се съхраняват, всички събрани материали в хода на предварителната проверка са докладвани и изпратени по компетентност в СГП. Решението е правилно. Касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Съдебният акт е постановен след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, а също и при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Аргументирано и в съответствие със закона е заключението на първоинстанционния съд, че дисциплинарната комисия е направила извод, че е налице нарушение на служебната дисциплина извършено от Гълъбов без да се е запознала с доказателствените материали по случая, а именно протоколи от разпит на свидетели, писмени сведения, сигнали на граждани, веществени доказателства, протоколи във връзка с използваните СРС, обвинителен акт и др. Законосъобразна е преценката на решаващия съд, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК за разпределението на тежестта на доказване в административния процес, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че дисциплинарно наказващия орган е направил всичко зависещо от него, за да събере необходимата информация, относима към производството. Видно от материалите по делото е, че решаващият състав с протоколно определение от 14.02.2012 г. в първото по делото заседание изрично е указал на касационния жалбоподател да посочи доказателства във връзка с твърденията си в обжалваната заповед, а именно, че Георгиев е поискал и приел дар - различни суми от водачи на моторни превозни средства, които не му се следват. Видно от заключението на съда е, че такива не са били представени. Както сам отбелязва касаторът в жалбата е, че единственото доказателство което е представено пред Административен съд София - град е писмо от СГП рег. № 4- 2570/9.03.2012 г., в което се уведомява, че наказателното производство не е приключило без да се предоставя друга информация по случая. При тези доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на оспорваната заповед е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за търсене на дисциплинарна отговорност, уредени в глава XVI от ЗМВР, като е издал заповедта за уволнение без да разполага и да представи доказателства, относно фактическите твърдения в нея. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,