Решение № 12818 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4102/2018 г.

Решение № 12818 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4102/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 756 от 09.02.2018 г., постановено по адм. д. № 10591/2017 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №ПО-22221717035646-004-001/02.06.2017 г., и преписката е върната на органа по приходите при ТД на НАП - София за издаване на АПВ. съобразен с указанията в същото решение. В касационната жалба се излагат твърдения, че решението е неправилно, защото материалния закон е приложен неправилно и поради това съдебният акт страда от порок по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита становището на съда, че законосъобразността на извършеното прихващане следва да се преценява към момента на края на устните състезания, за незаконосъобразно и противоречащо на съдебната практика. Изложени са оплаквания за необоснованост на извода за доказаност на извършено валидно изпълнение на установеното с АПВ задължение по електронен фиш с платежното нареждане от 14.08.2017 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - П. Я. е дал становище за неоснователност на касационната жалба. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазването на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е бил Акт за прихващане или възстановяване №ПО-22221717035646- 004-001/02.06.2017 г., издаден от Г. М., на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1239 / 04.08.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София. С обжалваното в настоящото производство решение, съдът е отменил изцяло спорния АПВ и преписката е върната на органа по приходите при ТД на НАП - София за издаване на АПВ, съобразен с указанията в същото решение. За да постанови спорното решение първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай е безспорен фактът, че при извършена проверка органът по приходите е установил, че на Ялъмов следва да бъде възстановен надвнесен данък върху дохода по подадената годишна данъчна декларация за 2016 г. в размер на 77, 00 лева (какъвто е и претендираният от лицето с данъчната му декларация размер). Прието за доказано е и възникнало задължение на Я., в качеството му на законен представител на ЗАД "Алианц България" АД, да плати сумата от 50, 00 лева, представляваща глоба по електронен фиш № 0834809/09.07.2014 г., което задължение е съществувало и не е било погасено към момента на издаване на АПВ и потвърждаващото го решение на директора на Дирекция "ОДОП" София, поради което двата акта са били съответни на събраните в хода на административното производство доказателства. Счел е, че предвид новопредставеното пред съда доказателство (платежно нареждане от 14.08.2017 г.), че насрещното задължение, за погасяване на което е извършено процесното прихващане, е погасено чрез плащане т. е. то не съществува към момента на приключване на устните състезания Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото и въз основа на тях е стигнал до верни изводи. Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд. Правилно съдът е приел, че законосъобразността на оспорения АПВ се преценява към момента на издаването му, но на основание субсидиарно приложимия чл. 142, ал. 2 АПК вр. § 2 ДР на ДОПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. /в този смисъл и Решение № 1650/07.02.2018 г. по адм. дело № 1500/2017 г. на ВАС/. В хода на проверката по подадената от ответника ГДД е установен надвнесен данък в размер на 77. 00 лв. и изискуемо задължение по фиш на МВР-Пазарджик от 50 лева, изпратено за събиране на НАП. Електронният фиш не е обжалван и е влязъл в сила. Глобата по този електронен фиш е платена от трето лице - В. Т. Това обстоятелство правилно е взето предвид от първоинстанционният съд, тъй като в противен случай след влизане в сила на процесното АПВ би се стигнало до повторно събиране на задължението по тази глоба. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,