Решение № 3441 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8771/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на Илиев Корект ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Индустриална 72, приподписана от адв. Тошев, и на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП срещу Решение 94/30.06.2023 г., постановено по адм. д. 265/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Шумен, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-03000321006289-091-001/25.05.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 127/05.08.2022 г., поправено с Решение 127-П/08.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Варна, в частта, с която в тежест на "Илиев Корект" ЕООД е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. за разликата над 113,54 лв. до 1 805,24 лв. и начислени лихви за 2018 г. за разликата над 501,73 лв. до 943,28 лв., както и в частта, с която е установено задължение за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. декември 2018 г. за разликата над 7 345,56 лв. до 10 728,98 лв., заедно с начислена лихва за разликата над 2 503,81 лв. до 3 656,79 лв. и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу цитирания РА в частта на установените допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 284,88 лв., за 2017 г. в размер на 2 168,82 лв., за 2018 г. в размер до 113,54 лв. и за 2019 г. в размер на 14,78 лв. и начислени лихви за 2016 г. в размер на 1 267,19 лв., за 2017 г. в размер на 1 087,74 лв., за 2018 г. в размер до 501,73 лв. и за 2019 г. в размер на 1 496,17 лв.; както и в частта, с която са установени задължения за ДДС по ЗДДС за м. декември 2016 г. в размер на 3 520,30 лв., за м. декември 2017 г. в размер на 38 015,04 лв., за м. декември 2018 г. в размер до 7 345,56 лв. и за м. декември 2019 г. в размер на 5 503,30 лв., заедно с начислените лихви върху главниците за данъчен период м. 12.2016 г. в размер на 1 911,72 лв., за данъчен период м. 12.2017 г. в размер на 16 800,54 лв., за данъчен период м. 12.2018 г. в размер до 2 503,81 лв. и за данъчен период м. 12.2019 г. в размер на 1 317,73 лв. Илиев Корект ЕООД обжалва решението в отхвърлителната част с навеждане на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, чието осъществяване аргументира с пропуск на първостепенния съд да извърши задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Отправя искане за отмяна на решението, за отмяна на РА и присъждане на деловодните разноски. Директорът на дирекция ОДОП Варна счита решението за неправилно в отменителната част и обосновава наличието на трите категории касационни основания. Поддържа, че вещите лица по първоначалната и повторната ССчЕ са работили по неточни данни, а съдът е игнорирал възраженията му в тази насока. Позовава се на представяне едва след изготвяне на заключението на повторната ССчЕ регистър на сч см 703 за 2018 г. на дружеството. Претендира отмяна на решението в отменителната част и отхвърляне на жалбата срещу РА с присъждане на деловодните разноски. Касационната жалба на директора на дирекция ОДОП София се оспорва от Илиев Корект ЕООД в писмен отговор и в съдебно заседание от управителя на дружеството. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в тях касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Пред Административен съд Шумен е оспорен Ревизионен акт Р-03000321006289-091-001/25.05.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 127/05.08.2022 г., поправено с Решение 127-П/08.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Варна, в частта, относно установените в тежест на Илиев Корект ЕООД задължения за корпоративен данък в размер на 4 258,94 лв. и ДДС в размер на 57 767,62 лв. заедно със съответните лихви за забава, установени върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, във връзка с неотчетени продажби на готова продукция, в която са вложени стоки, придобити от Виас ЕООД, Алпласт ЕООД, Вид Глас 1 ЕООД, Гемарк ЕООД, Глас Строй ООД, Исо Ак. Пласт ЕООД, Макстер С.О.П. ЕООД, Самриди ООД по фактури, невключени в дневниците за покупките. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Шумен като валидно и допустимо. То е постановено от родово и местно компетентен съд съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, по жалба, подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо и е преценил РА като валиден, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, имащ формата и съдържанието, изискуеми от чл. 120 ДОПК. АС Шумен е споделил констатациите на ревизиращите за отразени в дневниците за продажби на Виас ЕООД (данъчни периоди м. 09.2017 г., м. 10.2017 г., м. 03.2018 г., м. 06.2018 г.), Алпласт ЕООД (д.п. м. 05.2018 г.), Вид Глас 1 ЕООД (д.п. м. 01.2017 г., м. 09.2017 г., м. 12.2017 г.), Гемарк ЕООД (д.п. м. 01.2016 г., м. 05.2016 г. м. 10.2017 г., м. 02.2018 г., м. 04.2018 г., м. 05.2018 г., м. 06.2018 г., м. 12.2019 г.), Глас Строй ООД (д. п. м. 04.2016 г., м. 04.2017 г., м. 06.2019 г., м. 07.2019 г., м. 10.2019 г., м. 11.2019 г.), Исо Ак. Пласт ЕООД (д.п. м. 09.2017 г.), Макстер С.О.П. ЕООД (д. п. м. 04.2016 г., м. 10.2017 г.) и Самриди ООД (д.п. м. 10.2017г.) фактури с получател Илиев Корект ЕООД с предмет стоки. Доставките са потвърдени от всяко от изброените дружества, стоките са изписани от материалната сметка и са отчетени приходи от продажби с начислен ДДС, налице са разплащания по фактурите. Стоките не са заведени в счетоводството на ревизирания и не са заприходени като материални запаси. При липсата на доказателства, че същите не са вложени в производствена дейност, бракувани или оставени на съхранение, първостепенният съд заключава, че Илиев Корект ЕООД е получател по доставите, материалите по фактурите са вложени в производството, продукцията е реализирана, а приходите от нея не са отразени в счетоводството му и не е начислен ДДС. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК изчерпателно регламентира обстоятелствата, при наличието на които органите по приходите могат да проведат ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното само ако наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Доказателствената тежест за тяхното установяване е на органите по приходите, като наличието на едно от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК би било достатъчно за провеждане на облагането по аналог. Следователно, в спорното производство по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуалния ред за това. При успешно такова доказване, в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в РА. Правилен е изводът на АС Шумен, че неотчетеният приход от дружеството обективира хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а доколкото воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, е налице и тази по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. За да постанови частична отмяна на ревизионния акт досежно установените задължения за корпоративен данък за 2018 г. и за ДДС за д.п. м. 12.2018 г., първостепенният съд е приел, че заключенията по основната и повторната ССчЕ опровергават тезата на ревизиращите, че търговската надценка, формирана като съотношение между общата стойност на кредитния оборот на сметка 701 Приходи от продажба на готова продукция към общата стойност на дебитния оборот на сметка 701 за 2018 г. е 50,72 %. Преценил е заключението на повторната ССчЕ досежно определения размер търговска надценка 3,19 % като кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства. Неоснователен е касационният довод, че заключението на повторната ССчЕ се базира единствено на представени при съдебното оспорване на РА счетоводни регистри, които не са били достояние на ревизиращите. Въз основа на обявения в Търговския регистър годишен финансов отчет на Илиев Корект ЕООД за 2018 г., оповестен на 02.07.2020 г. (преди да е възложена разглежданата ревизия на 09.11.2021 г.) експертът е констатирал, че в ГФО приходите от продажба на продукция са отразени в размер на 2 102 хил. лв., а тези от продажба на услуги 1 029 хил. лв. Въз основа на това разминаване между ГФО за 2018 г. и представената пред органите по приходите счетоводна отчетност и заведените счетоводни регистри за 2018 г., при което сумата от приходите от продажба на продукция, отразени в кредитния оборот на счетоводна сметка 701 "Приходи от продажби на продукция" е в размер на 3 131 372, 64 лв., експертът е анализирал първичните счетоводни документи, издадени от ревизираното дружество за 2018 г. относно основанието, описано като предмет във фактурите, отразени в счетоводна сметка 703 "Приходи от продажби на услуги" за 2018 г. и е констатирал, че на част от фактурите счетоводните записвания също са сгрешени. Въз основа на изложеното е изправил допусната счетоводна грешка първо в кредитен оборот на счетоводна сметка 701 Приходи от продажби на продукция - 2 102 068,10 лв. и в кредитния оборот на счетоводна сметка 703 "Приходи от продажби на услуги" - 1 029 304,54 лв., което съответства на декларирания финансов резултат в годишния финансов отчет на дружеството за 2018 г., и на второ място въз основа на анализа на първичните счетоводни документи и счетоводни регистри е коригирал допусната счетоводна грешка при определяне на кредитния и дебитния оборот на счетоводна сметка 701 "Приходи от продажби на продукция" за 2018 г. Представеният едва при съдебното оспорване на РА дневник на сметка 703 за 2018 г. не следва да се счита съставен за подкрепа на защитната позиция на дружеството, тъй като кореспондира с посочените по-горе данни от годишния финансов отчет за 2018 г. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че касационните жалби за неоснователни. Обжалваното решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноските за касационното производство се понасят от страните така, както са направени, доколкото всяка от тях с поведението си неоправдано е предизвикала спор за правилността на първоинстанционното решение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1, Върховният административен съд, състав на Първо отделение