Решение № 9030 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14685/2014 г.

Решение № 9030 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14685/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и по частна жалба, подадени от Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие", чрез председателя на управителния съвет Дончо Иванов, срещу решение № 10410 от 25.07.2014 г. постановено по адм. дело № 16235 по описа за 2013 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение и срещу определение № 12734 от 27.10.2014 г. постановено по посоченото административно дело. Касационният жалбоподател, чрез законния и чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд не е установил, че решението на министъра на околната среда и водите (МОСВ) е издадено при нарушаване на принципа на служебното начало и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Министърът е основал волеизявлението си само на данни, представени от експерти по ДОВОС, наети от възложителя, с което е нарушил чл. 9, ал. 2 от АПК и чл. 35 от АПК. Съдът не обърнал внимание, че министърът, в правото си на оперативна самостоятелност, е взел решение при липса на категорично становище по най-тревожния компонент-замърсяване на почвите. Не е отчел и факта, че решението на министъра не разглежда кумулативен ефект от едновременното реализиране на няколко инвестиционни предложения (ИП) в съседство на района на процесното. Съдът не взел предвид, че на заседанието на ВЕЕС на 16.10.2013 г. има отрицателни гласувания, въздържал се, особени мнения, на които министърът не е отговорил аргументирано, преди да подпише процесния акт. В процесното решение не е ясно преценено въздействието на ИП (по смисъла на легалната дефиниция в § 1, т. 18 от Закона за опазване на околната среда) върху здравето и безопасността на хората. Министерство на здравеопазването е дало съгласувателен документ за одобрение на ОВОС, само на база на данните и проучванията на експертите по ДОВОС, които са стари и непълни, без да ги съпостави със свои. В решението не е обсъдено, че в атакувания административен акт няма конкретни мерки за безопасност срещу пожари, бедствия и аварии. Не е разгледало противоречието между констатациите в доклада и в изводите на експертите за степен на въздействие. Решението на съда не отговаря на обвиненията на жалбоподателя, че е дадено разрешение на възложител, който не е извършвал досега подобна дейност, без да е предвиден допълнителен контрол на въздействията извън обичайния. Процесното решение не анализира и не предвижда в приетата оценка за въздействие преобладаващите настроения в обществото, че 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ са неоснователно спрели и предвидени за нарязване и че обществеността е готова да ги защитава. Съдът не е отговорил на възражението, че процесното решение не е включило искането на гражданите за граждански контрол, паралелно с административния. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде отменен обжалвания административен акт, а преписката да бъде върната на МОСВ, с указания за правилно прилагане на закона. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другите страни разноски. В качеството си на частен жалбоподател Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" излага, че определението на ВАС, пето отделение, с което е осъдено да заплати сумата от 3 000,00 лв. е неправилно. Прави възражение за прекомерност на исканото и присъдено адвокатско възнаграждение и иска определението да бъде отменено, алтернативно сумата да бъде намалена до минималния размер. Сочи, че присъденото възнаграждение е явно несъразмерно с приноса по делото на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", както и че жалбоподателят е гражданска, а не търговска организация и подобно присъждане на разноски по същество представлява затрудняване на достъпа до правосъдие. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната и на частната жалба, по съображения в представен писмен отговор и изложени в открито съдебно заседание. Прави искане жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни, а решението и определението на ВАС, тричленен състав, да бъдат оставени в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Ответникът Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", чрез процесуалния си представител, оспорва касационата и частната жалба по съображения, изложени в писмени отговори, писмени бележки и в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По касационната жалба: Върховен административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение № 10410 от 25.07.2014 г. постановено по адм. дело № 16235 по описа за 2013 г. на ВАС, пето отделение, е отхвърлена жалбата на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие", представлявано от Дончо Иванов против решение № 8-6 от 31.10.2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда на министъра на околната среда и водите за инвестиционно предложение "Извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй". За да постанови решението си, съдът е посочил, че с решение № 8-6 от 31.10.2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 99, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредба за ОВОС) и във връзка с чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл. 39, ал. 12 и ал. 13 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета на опазване на защитените зони (Наредба за ОС), е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй", с възложител Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци". Изложил е, че административното производство е започнало с уведомление за инвестиционно намерение с вх. № 26-00-710 от 11.03.3008 г. от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД - "Извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй". В отговор на същото с писмо изх. № 26-00-770 от 22.04.2008 г. МОСВ е определило, че инвестиционното предложение подлежи на задължителна процедура по ОВОС. С писмо вх. № 26-00-770 от 25.11.2008 г., АЕЦ "Козлодуй" е внесъл техническо задание за извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй". В МОСВ е постъпило уведомление от заинтересованата страна - ДП "Радиоактивни отпадъци" (вх. № ОВОС-76 от 18.01.2010 г.), че на същото е издадена лицензия от Агенцията по ядрено регулиране за експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй", като съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци чрез специализирано поделение "Извеждане от експлоатация Козлодуй". За постъпилото инвестиционно предложение е известена община Козлодуй. Във връзка, с чл. 31, ал. 1 от ЗБР, след приемане на инвестиционното предложение, е прието, че макар и да не е непосредствено свързано с управлението на защитени зони, то може да окаже значително отрицателно въздействие върху най-близко разположени защитени зони и е извършена оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на тези територии. В изготвения доклад за оценка на съвместимостта на ИП, с предмета и целите на опазване близко разположените защитени зони, при определяне на степента на въздействие са използвани критериите по чл. 22 от Наредба за ОС. Въз основа на това, в доклада са залегнали предложения за конкретни мерки за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на ИП върху всички защитени зони. Прието е, че поради очакваното пренебрежимо слабо по степен въздействие върху защитените зони същото може да бъде избегнато, без прилагане на специални мерки, освен спазване на "най-добрите практики". В случаи на инциденти, са препоръчани специално набелязани мерки за различните защитени зони. При отчитане на факта на липса на забрани в Закона за водите за този вид инвестиционни предложения, е направен правилния извод за допустимостта на същото, като е изискано становище от компетентната Басейнова дирекция - Плевен. Съгласно чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредбата за ОВОС е предоставено становище от Министерство на здравеопазването, даващо принципното си съгласие за ИП, с включени препоръки. Изискани и приложени са и становища от всички заинтересовани институции и организации. Във връзка с трансграничния аспект на инвестиционното предложение, са представени изискванията на Република Румъния, тяхното отразяване в рамките на съответната глава на доклада и направените коментари. Осигурен е обществен достъп до доклада на ОВОС, проведени са срещи да обществено обсъждане и са разгледани постъпилите мнения и препоръки. Посочено е и общо условие за осъществяване на инвестиционното предложение - изпълнение на мерките по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗООС, пряко свързани с предотвратяване и прекратяване на значителни вредни въздействия. При така установената фактическа обстановка, ВАС, тричленен състав е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, мотивиран е, чрез включване на фактическите основания за издаването му, като е направен извод, че реализацията на ИП няма да доведе до значителни по степен и трайни отрицателни въздействия върху околната среда. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя за наличие на вътрешно противоречие в доклада. Изложил е, че наличието на изразени особени мнения против ИП, от лица участващи във Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС), не опорочава процедурата по приемане на решението. Решението е правилно. В съответствие със събраните по делото доказателства е направеният от ВАС, тричленен състав, извод за законосъобразност на решение № 8-6 от 31.10.2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда на министъра на околната среда и водите за инвестиционно предложение "Извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй". Решението е издадено от компетентния по смисъла на чл. 94, ал. 1 от ЗООС административен орган и е с изискуемото по чл. 99, ал. 3 от ЗООС съдържание. Административната процедура по издаване на решението е проведена по правилата, разписани в ЗООС, Наредбата за ОВОС и при спазване на специалните разпоредби на ЗБР и наредбата по чл. 31а от същия закон. Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно фактите, които е приел за доказани и на чиято основа е формирал убеждение за законосъобразност на административния акт. В касационната жалба липсват твърдения за неправилност на решението, съответно - за незаконосъобразност на административния акт, като неотговарящ на конкретни нормативни изисквания, а при служебна проверка на съответствието на решението с материалния закон съдът не откри такива. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на тричленния състав на ВАС, поради необсъждане на направени от сдружението възражения са неоснователни. Неоснователно е направеното възражение, за неправилност на решението, предвид липса в административния акт на категорично становище по компонента замърсяване на почвите. Видно от изложеното в решението на министъра на окопаната среда и водите (стр. 10, лист 23 от делото), налице е становище, че дейностите по границата на зоната за безопасно съхранение ще се извършват в закрити пространства и не представляват опасност за почвите от площадката на АЕЦ "Козлодуй", както и за прилежащите земи. Посочено е, че значителна част от дейностите в зоната за безопасно съхранение не са свързани с генериране на източници на въздействия върху почвите. Дезактивацията ще се извършва в закрито помещение, като при ефективно изпълнение на предвидените работи не се очаква въздействие върху почвите от площадката на АЕЦ "Козлодуй". Неоснователно е и възражението, че в решението на административния орган не е разгледан кумулативният ефект от едновременното реализиране на няколко инвестиционни предложения (ИП) в съседство на района на процесното. Видно от стр. 8 от решението (стр. 21 от делото), е посочено,, че не се очакват кумулативни въздействия от дейностите по извеждането от експлоатация на блокове 1 - 4 на АЕЦ "Козлодуй", експлоатацията на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй и националното хранилище за радиоактивни отпадъци. На стр. 14 от решението (стр. 27 от делото) е посочено още, че не се очаква значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване в близко разположените шест броя защитени зони в резултат на кумулативно въздействие от реализирането на настоящето инвестиционно предложение заедно с минали, настоящи и бъдещи предложения. Неоснователни са съображенията за неправилност на съдебното решение, предвид факта, че съдът не е взел предвид, че на заседанието на ВЕЕС на 16.10.2013 г. има отрицателни гласувания, въздържал се, особени мнения, на които министърът не е отговорил аргументирано, преди да подпише процесния акт. Видно от протокол № 6 от проведеното на 16.10.2013 г. заседание на ВЕЕС, включващо постоянните, допълнителните му членове и други представители, включително на възложителя, са проведени редица гласувания на предложения на участници в заседанието, като цялото решение с предложение за одобряване на инвестиционното предложение, е гласувано "за" с 22 гласа, против - 0 и 1 въздържал се. Срещу решението е депозирано едно особено мнение на Дончо Иванов. Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба за ОВОС, екологичните съвети по ал. 1, т. 5 (какъвто е ВЕЕС) вземат решения в съответствие с правилника по чл. 12, ал. 3 от ЗООС. Съгласно чл. 10, ал. 6 от Правилника за функциите, задачите и състава на ВЕЕС, Заседанието на ВЕЕС е редовно, ако присъстват най-малко 2/3 от постоянните му членове, а съгласно чл. 11, ал. 3 от Правилника, решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове. В случая посочените изисквания са спазени. Решението е подписано от постоянните членове на ВЕЕС, каквото е предвиденото в чл. 14 от Правилника изискване. По подаденото от Иванов особено мнение относно взетото решение от ВЕЕС, от заместник министъра на околната среда и водите на 31.10.2013 г. е изразено мотивирано становище за неоснователност и е направено предложение до министъра на околната среда и водите за издаване на положително решение по оценка на въздействието върху околната среда. Видно от поставената от 01.11.2013 г. резолюция "да" върху становището, министърът на околната среда и водите е изразил съгласието си с него, съответно - с неоснователността на особеното мнение. Наред с това нормата на чл. 15, ал. 2 от Правилника предоставя право на преценка на министъра да изиска повторно разглеждане на съответната точка (точки) на следващото заседание на ВЕЕС или да не вземе под внимание особеното мнение. Поради това обстоятелството, че изразеното особено мнение не е обсъдено изрично от министъра в издаденото решение, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Необосновани са твърденията за липса на преценка за здравето и безопасността на хората, предвид съдържанието на даденото в хода на процедурата съгласувателно писмо от Министерство на здравеопазването. В случая процедурата по чл. 19, ал. 1, т. 4 от Наредбата за ОВОС безспорно е спазена - преди приемане на решението по чл. 18 от Наредбата по ОВОС, е депозирано мотивирано становище рег. № 04-09-299 от 25.03.2013 г. на главен държавен санитарен инспектор в Министерство на здравеопазването. В него е посочено, че в допълнения доклад за ОВОС на инвестиционното приложение са направени необходимите допълнения и корекции, съобразно изразените забележки и препоръки на Министерство на здравеопазването, относно съдържанието на първоначалния доклад, в частта му касаеща здравно-хигиенните аспекти на околната среда и риска за човешкото здраве. Посочено е, че направените в доклада анализи, изводи и оценки дават основание да се предполага, че при спазване на всички препоръки относно осъществяване на инвестиционното предложение, не следва да се очаква възникване на здравен риск за населението. Посочено е, че Министерство на здравеопазването, дава положителна оценка на представения допълнен доклад, като е обърнато внимание на допуснати вероятни технически грешки в него. Депозирано е и становище рег. № 04-09-299 от 13.05.2013 г. на главен държавен санитарен инспектор в Министерство на здравеопазването, в което е посочено, че в допълнения доклад за ОВОС са направени необходимите технически корекции, съобразно направените забележки от МЗ, посочени в писмо рег. № 04-09-299 от 25.03.2013 г. В тази връзка се потвърждава изразената в писмото положителна оценка за допълнения и коригиран доклад за ОВОС на инвестиционно предложение "Извеждане от експлоатация на блокове 1 - 4 на АЕЦ "Козлодуй". Относно съдържанието на становището от МЗ по чл. 14, ал. 2, т. 1, б. "б" от Наредбата за ОВОС, няма предвидено нормативно изискване. В тази връзка следва да се има предвид, че съответните длъжностни лица носят своята отговорност, а прегледът на документацията по инвестиционното предложение от тях на този етап е предвидената нормативна превенция на държавен здравен контрол. Видно от съдържащите се в решенето на административния орган мерки по чл. 96, ал. 1, т. 6 от ЗООС, е предвидено аварийно планиране във връзка с промените отговарящи на риска от аварии, свързан с извеждането от експлоатация. Предвидено е конкретно вътрешните аварийни планове на блоковете да са взаимно свързани с аварийния план на АЕЦ "Козлодуй", изготвени съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) и поднормативните му актове и стриктно да се прилагат за всички аварийни сценарии, в това число и лимитиращите от гледна точка на риска за персонала, населението и околната среда. Предвид посоченото неоснователно е и твърдението за липса на предвидени мерки за безопасност срещу пожари, бедствия и аварии в административния акт. Контролът по изпълнението на решението на административния орган е нормативно регламентиран в нормите на чл. 100 от ЗООС и чл. 22 от Наредбата за ОВОС и видно от тях се осъществява от компетентните органи по чл. 94 от ЗООС (министъра на околната среда и водите или директора на съответната РИООС), както и от упълномощени от тях длъжностни лица. Възможност за граждански контрол в посочените разпоредби не е предвидена. Поради това аргументът за незаконосъобразност на решението на министъра, поради непредвиждането на граждански контрол, паралелно с административния, се явява неоснователно. Във връзка с твърдението за липса на предвиден допълнителен контрол, предвид факта, че възложителя не е извършвал досега подобна дейност, следва да се посочи, че в нормативната уредба не е регламентирано такова изискване, още повече, че от данните в административната преписка се установява, че държавите имащи опит в извеждането от експлоатация на блокове от АЕЦ са само три. Анализът на настроенията в обществото по отношение на спирането на 3 и 4 блок от АЕЦ "Козлодуй" не е елемент от съдържанието на решението по ОВОС и е неотносим към преценката за неговата законосъобразност. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По частната жалба: Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че частната жалба на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С определение № 12734 от 27.10.2014 г., постановено по адм. дело № 16235 по описа за 2013 г., постановено в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" е осъдено да заплати на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", сумата от 3 000, 00 лв. разноски за първоинстанционното производство. За да постанови определението си, съдът е изложил, че с решението е отхвърлено оспорването по жалба на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие". В производството Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" се е представлявало от процесуален представител - адвокат, на когото е изплатена договорената за възнаграждение сума от 3 000,00 лв. Приел е, че искането на за допълване на решението е направено в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК и следва да бъде уважено. Изложил е, че независимо, че жалбоподателят е сдружение с общественополезна дейност, то не е освободено от отговорност за разноски и дължи същите на общо основание. Определението е правилно. Смисълът на отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 от АПК, е такъв да бъдат заплатени те на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. Право на разноски, включително на присъждане на адвокатско възнаграждение, има и заинтересованата страна, за която административният акт е благоприятен, каквато в първоинстанционното производство се явява Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци". Посоченото е изрично регламентирано и в разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК. В случая искането за присъждане на разноски е било своевременно заявено от Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" и е доказано по размер. Липсват данни и доказателства Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" да е било освободено от разноски в първоинстанционното производство. Фактът, че Сдружението не е търговска организация не го освобождава от задължението за заплащане на направените по делото разноски. В производството пред ВАС, тричленен състав, Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" не е направило възражение за прекомерност на претендираното от Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" адвокатско възнаграждение. Правото на възражение за прекомерност на направени разноски е субективно право на страната и съдът дължи произнасяне по него само тогава, когато е надлежно и своевременно сезиран. Недопустимо е това възражение да се прави след постановяване на акта, който слага край на делото пред съответната съдебна инстанция. В случая възражението за прекомерност на присъдените разноски не е направено своевременно, а едва с частната жалба срещу определението на тричленния състав на ВАС. По тези съображения, възражението на частния жалбоподател за прекомерност на присъдените с определението разноски за адвокатско възнаграждение, не следва да бъде обсъждано. Определението на ВАС, тричленен състав, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските за касационната инстанция: При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на министъра на околната среда и водите искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на органа сумата от 300,00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. С оглед крайния изход на делото, съдът следва да се произнесе по заявеното от процесуалния представител на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000,00 лв., което е своевременно заявено и видно от приетите по делото доказателства е доказано по размер. В съдебно заседание от процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК е предвидено, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай съдът намира, че спорът, с който е сезиран е с фактическата и правна сложност. Независимо от това, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като страната е представлявана от адвокат и пред първата инстанция и проведената пред тази инстанция защита е аналогична на защитата пред касационната инстанция. Поради това и съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим субсидирано на основание чл. 144 от АПК, Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" следва да бъде осъдено да заплати на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" сума в размер на 1 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Тя съответства на положените усилия от процесуалния представител на предприятието при упражняване на процесуалните му права, свързани с изготвянето на писмен отговор по касационната и частната жалби и осъщественото от него процесуално представителство съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,