Решение № 2818 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5748/2019 г.

Решение № 2818 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5748/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ж. Гаджалова с адрес в [населено място] чрез процесуален представител адвокат Х. Каленски от САК против решение № 970 от 18.02.2019 г. на Административен съд София град по адм. дело № 5031/2018 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 2153-21-116/18.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което се оставя без уважение жалбата й срещу разпореждане № [номер 4 от 12.01.2018 г., издадено от длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ София град и е отхвърлено искането за спиране изпълнение на на разпореждане № [номер 4 от 12.01.2018 г., издадено от длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ София град. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Представени са и са приети доказателства, които се преценяват като несвързани с установените от съда касационни основания. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ София град, чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с подробни съображения. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ София град. С него се отхвърля жалба на Ж. Гаджалова срещу разпореждане № [номер 4/12.01.2018 г. на ръководител по Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София град. С разпореждането е постановено да се възстанови неправилно изплатена сума от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от Ж. Гаджалова в размер на 10168. 72 лева, от които главница за периода от 1.03.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер 7885. 37 лева и лихва в размер на 2283. 35 лева, начислена към 12.01.2018 г. Мотивите за издаване на разпореждането са неверните данни в обр. УП-2, № 132/15.11.2000 г., издаден от Магура ООД за периода 1.01.1988 г. до 31.12.1990 г. и осигурителен доход отразен в УП-2 № 39/24.06.2013 г. издаден от Караджов и група ООД за периода от 1.12.1998 г. - 8.09.2001 г. При извършена служебна проверка, отразена в констативен протокол от 30.09.2016 г. е установено, че в издаденото удостоверение от Магура ООД е вписан по висок осигурителен доход от действителния по разплащателна ведомост. Съгласно констативен протокол от 2.12.2016 г. управителят на Караджов и група ООД, декларира, че не съхраняват първичните счетоводни документи за 1998 г, 2000 г и 2001 г, и издаденият УП-2 № 39/24.06.2013 г. следва да се счита за анулиран, тъй като наименованието на дружеството и печата не отговарят на тези към датата на издаване на документа, както и че положените подписи не съответстват на длъжностните лица. Също така е посочено, че ръководителят на ПО с разпореждане от 31.03.2017 г. в изпълнение на решение $ 2153-21-67-от 28.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ София град поправя разпореждане № [ЕГН]/13.06.2013 г. и последващите го, изменя личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 1.03.2013 г. и постановява надвзетата пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 1 КСО. Жалбата срещу това разпореждане от Ж. Гаджалова е отхвърлена с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ София град. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по приложената преписка е установил фактическа обстановка, идентична с тази на установената от административния орган. От изведените фактически изводи е направен правен извод за недобросъвестност при получаване на надвзетия размер на пенсията предвид знанието, че се представят документи с неверно съдържание с цел да бъде получен по висок размер на пенсията. Тези обстоятелства са установени в административното производство, не се установяват други релевантни факти за постигане на друг правен резултат, поради което съдът е извел извод за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО предвижда, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно с лихвата по чл. 113. В настоящият случай е установено, че отпускането на пенсията е обосновано с писмени доказателства, които впоследствие се установява тяхната неистинност, тъй като не отговарят по съдържание и подписи на длъжностните лица. Тези установявания са били в по висок размер и са дали основание да се получи пенсия в по висок размер от действителните права на Ж. Гаджалова. По делото е установено недобросъвестното получаване, тъй като тя се е ползвала от тези документи с целта да получи по високия размер на пенсията, който е разпоредено да бъде възстановен заедно с лихвите. Съдът е изложил подробни мотиви защо не е зачел удостоверенията за доход с оглед несъответствията с разплащателните ведомости, дружествата и представляващите ги лица и длъжности лица и тези мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция. В касационната жалба се поддържат доводи по съществото на спора пред административния съд, които са разгледани подробно и изведените фактически и правни съображения са съответни на доказателствата по делото и закона. Представените писмени доказателства с касационната жалба не са свързани с извлечените от съда касационни основания, поради което като неотносими не се обсъждат. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение