Решение № 5827 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2188/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на главният архитект на Столична община, чрез юрк.Василева срещу решение №401 от 06.01.2026 г., постановено по адм. дело №6113/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № РА-30-335/02.11.2016г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община за премахване на незаконен строеж. С твърдения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, се претендира отмяната му със законните последици. Ответникът Т. Г. Б., чрез адв. Ножарова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно и постановено в унисон с изяснената напълно по делото фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № РА-30-335/02.11.2016г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: „Преустройство на магазин и партерно помещение в магазин за детски дрехи“, находящ се в УПИ І-1, кв. 390 по плана на гр. София, м. Центъра с административен адрес: гр. София, бул. Витоша № 55, район „Средец“, Столична община, като изграден по отменено по съдебен ред Разрешение за строеж /РС/ № 25/06.02.2003 г. След подробно обсъждане на доказателствата по делото, административният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, по отношение на който е налице хипотезата на чл.225, ал.2,т.2 ЗУТ, но описаните отделни обекти на премахване и съответно възстановяване в предишното състояние, са определени от административния орган при съпоставка с чертеж „архитектура“ от одобрен инвестиционен проект - заснемане за възстановяване на строителни книжа на магазин №5 от 2016., който е отменен с влязло в сила съдебно решение. Обсъдени са поотделно разпоредените строително-мотнажни работи със заповедта, като е установено, че те не съответстват на предходните проекти на сградата от 1986г. и на тези за двата присъединени по силата на отмененото РС самостоятелни обекта /магазин 5 и партерно партерното помещение/. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.2 от АПК. В хода на производството е установено, че процесната заповед е издадена от компетентния орган, при спазване на материалните и процесуални изисквания. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативния акт № АГ 6602-149-3/16.06.2016 г. и пресъздадени изцяло в процесната заповед, сочат на следните незаконни строително-монтажни работи, които следва да се премахнат и да се възстанови състоянието на обектите /магазин и партерно помещение/ преди разрешеното преустройство с отмененото РС: 1. в магазина, разположен на кота 0.00 м. са премахнати антре, санитарен възел с преддверие към него, като площта е приобщена към търговската зала на магазина, с което е сменено предназначението на отделните помещения; 2.премахната е метална стълба, с което е унищожена връзката между първото ниво на магазина на кота 0.00 м. и второто ниво на кота +1.11 м; 3.премахната е съществуваща дограма на входа на магазина и същата е заменена с безшпросна закалена витрина изнесена конзолно на 0,15 м. над тротоара;4. над витрината е монтирана конзолна метална козирка върху фасадата на сградата с размери в план 0.8/4.0 м; 5. зазидан е отвор за прозорец на източната фасада на сградата; 6.в партерното помещение на кота +1.11м. са зазидани отвори за прозорци на южната фасада /при входа от ул. „Парчевич"- вътрешен двор/ и на източната фасада в помещение склад разположено до WC; 7.затворена е врата на източната фасада към партера, като на кота терен пред фасадата е оставено старо гранитно стъпало към входа; 8.на източната фасада в помещението склад е изпълнена входна врата с размери 1.00/2.00м. В процесната заповед изрично е записано, че горните констатации „ са направени при съпоставка с чертеж част „архитектура“ от одобрен инвестиционен проект - заснемане за възстановяване на строителни книжа на магазин №5 от 2016. Този проект, обаче, е отменен с влязло в сила съдебно решение № 5884/27.10.2020 г., по адм. дело № 8192/2019 г. по описа на Административен съд - София град / решението е оставено в сила с решение № 8869/27.07.2021 г. по адм. дело № 884/2021 г. по описа на Върховния административен съд/. Този безспорен факт сочи на незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като определените като незаконни строително-монтажни работи, разпоредени за премахване, не са обвързани с възстановяване на фактическото състояние на магазина и портиерското помещение в състоянието им, което е било преди разрешеното преустройство с отмененото РС. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото се явява основателна претенцията за присъждане на разноски, заявена надлежно и своевременно от проц.представител на ответницата, поради което касаторът дължи разноските за реално заплатено адв.възнаграждение в размер на 1250 евро. Заявеното от касаторът възражение за прекомерност, настоящият състав намира за основателно предвид вида на производството /касационно/ и приключването му в едно открито съдебно заседание, поради което следва размерът на адв.възнаграждение да бъде редуциран до 800 евро при съобразяване определения минимум по чл.8,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,