Решение № 10777 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6768/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова, срещу решение 2829 от 26.04.2024 г., постановено по адм. д. 11866/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ Р-22221721004951-091-001 от 24.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 1442 от 10.10.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че законодателят изрично е регламентирал в ДОПК правото на изпълнителния директор или на оправомощен от него заместник-изпълнителен директор да определя служители, за които териториалната компетентност по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК не се прилага, с оглед на което не е налице нищожност на оспорения РА. Изразява искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата срещу РА да се отхвърли. Претендират се разноски за двете инстанции съгласно представен списък, обективиран в молба от 12.11.2024 г. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Х. Т. М., чрез адв. Испиридонова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Навежда доводи, че ЗВР не е надлежно връчена, което води до нищожност на РА. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък. Прилага писмени бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е ревизионен акт /РА/ Р-22221721004951-091-001 от 24.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 1442 от 10.10.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 447 156,82 лв., задължения за корпоративен данък в размер на 126 593,85 лв. и лихви за забава в общ размер на 367 728,18 лв. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е съобразил следното: Ревизионният акт е издаден от Д. Б. К. - началник сектор Ревизии в отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП Варна, възложил ревизията, и Г. В. К. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, ръководител на ревизията. Ревизираното лице Х. Т. М. е с постоянен адрес в гр. София от момента на възлагане на ревизията до нейното приключване. Със Заповед ЗЦУ-ОПР-9 от 21.05.2021 г., на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 ЗНАП Изпълнителният директор на НАП е оправомощил Г. Д. в качеството му на зам. изпълнителен директор на НАП, да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 от ДОПК. На основание тази заповед е издадена Заповед ЗЦУ1659/05.05.2021 г. от зам. изпълнителния директор на НАП, с която са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които в т. 2 от цитираната заповед са посочени Д. Б. К. - началник сектор Ревизии в отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП Варна и Г. В. К. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Варна. Съгласно Заповед РД01287/10.05.2021 г. на Директора на ТД на НАП - София, функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК се изпълняват от служители /органи по приходите/, за които според Заповед ЗЦУ1659/05.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. С последващо издадена на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП Заповед ЗЦУ2795/26.08.2021 г. на зам.изпълнителния директор на НАП са определени приходни органи от ТД на НАП-Варна, които са компетентни да осъществят производства по данъчно-осигурителен контрол, за които на основание чл. 8 от ДОПК е компетентна ТД на НАП София, като на ред 38 в приложението към цитираната заповед е посочено лицето Х. Т. М.. При тази фактическа установеност АССГ е приел, че правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК са в изричната компетентност на изпълнителния директор на НАП или на негов заместник, поради което не могат да бъдат предоставяни на други лица. Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, актовете по този кодекс се издават от органи по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Преценил е, че на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс по отношение на физическите лица е ТД на НАП, където е техният постоянен адрес. В тази връзка е констатирал, че в случая постоянният адрес на ревизираното лице е в гр. София, поради което компетентна е ТД на НАП - София. Въз основа на изложеното съдът е формирал извод, че оспореният РА е нищожен, тъй като издателите му не са териториално компетентни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Съгласно решение 3 от 26.06.2025 г. по тълкувателно дело 2 по описа за 2024 г. на ОСК на ВАС, ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, не е нищожен. С цитираното тълкувателно дело е прието, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелството, че ревизията е възложена и в състава на издалите РА органи по приходите са участвали органи от друга териториална дирекция, тъй като възложилият ревизията е от кръга на тези лица по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. В допълнение следва да се посочи, че в хода на касационното производство ответникът е изложил твърдение, че липсват доказателства за надлежното връчване на ЗВР по електронен път, тъй като по делото не е приложено удостоверение за извършено електронно връчване на ЗВР, което е основателно. Видно от доказателствата по делото всички документи по ревизията са връчени по електронен път, за което към всеки е генерирана разписка с датата на връчване, но липсват представени Удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС Контрол, които да установят надлежното връчване на ЗВР и всички останали документи по ревизията. С оглед непълнотата на доказателствения материал, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да изиска цитираните удостоверения за електронно връчване, за да може да установи налице ли е надлежно връчване по електронен път на ЗВР и всички останали документи по ревизията. Въз основа на всичко гореизложено по аргумент от чл. 220 АПК, делото следва са бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт, както и да събере доказателства за надлежното връчване на ЗВР и останалите документи по ревизията по електронен път. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение