Решение № 1506 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8057/2014 г.

Решение № 1506 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8057/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране срещу решение № 3031 от 8.05.2014 г., постановено по адм. дело № 4525/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Иван Методиев Стаменов е отменена негова заповед ЧР № 022/27.02.2013 г. за прекратяване на служебното правоотношение на служителя на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Касаторът претендира отмяна на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Ответникът Стаменов оспорва жалбата с доводи, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. За да се произнесе, тричленният състав на ВАС съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящата инстанция не споделя становището на АССГ и на участващия по делото прокурор, че липсата на посочено в заповедта фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно - поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, е съществено нарушение на изискванията за форма на акта, водещо до неговата немотивираност и представляващо основание за отмяната му. Правната норма на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл съдържа в себе си и фактическото основание, при чието наличие може да бъде приложена. Така че посочването само на цитираната разпоредба в заповедта, т. е. само на правното основание, без да е възпроизведено и съдържанието на разпоредбата, е напълно достатъчно за надлежно обосноваване на причината за прекратяване на служебното правоотношение. Поради това съдебният контрол за законосъобразност на акта не се препятства, нито правото на защита на адресата е нарушено. Останалите констатирани от съда многобройни нарушения на правилата в процедурата по атестирането на Стаменов за процесния период обаче категорично водят до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдът законосъобразно е приел, че в случая е нарушена Наредбата за условията и реда за оценяване на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Съдът е изложил подробни мотиви относно допуснатите нарушения, които настоящият състав споделя. При положение, че периодът на оценяване е от 1.12.2011 г. до 31.12.2012 г., видно е от представения формуляр (л. 77), че като дата на съгласуване на индивидуалния работен план е отразена датата 23.01.2013 г., което е след периода на оценяване. Същата дата е посочена и като дата на проведената междинна среща, а данни за проведена заключителна среща няма (л. 78). Оценяващият ръководител е преценил, че "изпълнението отговаря не напълно на изискванията", на 23.01.2013 г. служителят е дал коментар, че не е съгласен с поставената му годишна оценка и ще подаде възражение (л. 79), което е сторил на 29.01.2013 г. (л. 80 - 84). На 31.01.2013 г. контролиращият ръководител е коригирал оценката на "неприемливо изпълнение" (л. 84). Освен изложените нарушения на процедурата, както правилно е приел съдът, немотивирани съгласно изискванията на чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 17, т. 4 и 5 от приложимата наредба се явяват както оценката, дадена от оценяващия ръководител, така и понижението й от контролиращия ръководител. Ето защо така формираната годишна оценка от атестирането на Стаменов не обосновава извод за наличие на приложената с процесната заповед хипотеза на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради което правилно е отменена. Не са налице касационните основания по жалбата и постановеното решение следва да се остави в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,