Решение № 12333 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12468/2018 г.

Решение № 12333 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12468/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Михайлова срещу Решение № 1641/16.07.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 873/2018 г., с което е отхвърлено оспорването й на Заповед № 47-РОА- 656/5.12.2017 г. на кмета на район "Южен" при община Пловдив, нареждаща отнемане на Разрешение № 510804/16.09.2015 г. за поставяне на преместваемо съоръжение за местодомуване на леко МПС – гаражна клетка № 01, по схема № ВСС 030 02, УПИ I – комплексно застрояване, кв. 30 по плана на кв. "Въстанически - север" - гр. Пловдив, издадено в полза на касаторката. Ответникът – кметът на район "Южен" при община Пловдив, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. По делото не е спорно, че имотът, в който е поставен преместваемият обект, е общинска собственост, както и че за него е налице инвестиционно намерение. Одобрени са План-схема № ПВСС-030-02/19.10.2017 г. за благоустрояване и обособяване на места за местодомуване на леко МПС и Разрешение № 220/24.10.2017 г. за строеж: "Благоустрояване и обособяване на места за местодомуване на леки МПС", с обхват улична регулация и УПИ I – комплексно застрояване, кв. 30 по плана на кв. "Въстанически – север", гр. Пловдив. Неоснователен е главният касационен довод, че в оспорената заповед липсват фактически и правни основания. Заповедта отговаря на минималните изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Волята на административния орган е конкретизирана в степен, позволяваща разбирането относно юридическите факти на упражненото правомощие. Изричното словесно възпроизвеждане на цитираните разпоредби не е необходимо, а позоваването на актове към преписката, в които се съдържат фактическите основания или които представляват самите фактически основания за издаването на административния акт, е допустимо. Дори и възражението да беше основателно, отсъствието на мотиви към първоначалния акт не би било съществен порок по чл. 146, т. 2 АПК, пораждащ отменяемостта му, доколкото в случая фактическите и правни основания на заповедта са изяснени в решението на кмета на община Пловдив, издадено при осъществения контрол на заповедта по административен ред – вж. Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ВС, ОСГК. Обществените нужди са основание за отнемане на разрешението за поставяне на преместваем обект - чл. 45а, предл. второ, първа хипотеза от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив. Предвидената в разпоредбата материално-правна предпоставка на правомощието е изпълнена. Обществените нужди намират израз в новите инвестиционни намерения на общината, а в техния обхват попада, макар и частично, и преместваемото съоръжение, предмет на нареденото за отнемане разрешение за поставяне. Обществената необходимост не се отъждествява единствено с хипотетичното съществуване на инвестиционни намерения, а с реализирането на проекта за благоустрояване. Тъй като проектът е от обществена значимост, нуждата като предпоставка на разпореденото отнемане на разрешителнoтo е противопоставима на частния интерес на оспорващата. Съответстващите изводи на административния съд за законосъобразността на заповедта са основани на правилно приложение на материалния закон. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. При неоснователността на касационната жалба в полза на общината следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение