Решение № 5652 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2014 г.

Решение № 5652 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ София при ЦУ на НАП и от "Ве Консултинг" ООД, гр. София, против решение № 1404/7.03.2014 г. на Административен съд - София, постановено по адм. дело № 7675 по описа за 2013 г. на този съд. Касаторът Директор на дирекция "ОДОП" София обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 2101207084/13.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1247/19.07.2013 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба се извличат подробно развити основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена като се отмени решението в обжалваната му част, като вместо това се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - "Ве Консултинг" ООД, чрез процесуалния представител адв. Йотова, в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва основателността на касационната жална на ДД "ОДОП" София. "Ве Консултинг" ООД, гр. София обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната на решението в тази част. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Шинев, в открито съдебно заседание взема становище за неоснователност на тази касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение и определение на предявените основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното. Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени в срок от надлежни страни по делото. Пред АССГ е оспорена законосъобразността на ревизионен акт /РА/ 2101207084/13.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1247/19.07.2013 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 26, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е извършена корекция на финансовия резултат в увеличение със сума в размер на 168 616,65 лв. Определените задължения са в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2010 г. със сума, представляваща отчетна стойност по фактури, издадени от "Фотон ЕВ 22" ЕООД и "Крамекс 001" ЕООД. Като основание за извършеното увеличение е прието, че фактурите и представените документи не отразяват реално осъществени стопански операции и поради липса на документална обоснованост не са признати за данъчни цели. За да отмени ревизионният акт първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства в ревизионното и съдебно производства, включително основно и допълнително заключение на приета и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза. От фактическа страна е приел за установено, че стоките, получени по фактурите, издадени от доставчика "Фотон ЕВ 22" ЕООД са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 703 "СМР и консултации" и по 412 "Клиенти по аванси", както и по сметки 601 "Разходи за материали" и 602 "Разходи за външни услуги" и други. Съдът е приел, че представените документи са достатъчни за взимането на решение за счетоводно отразяване на стопанските операции извършени във връзка с доставките осъществени от "Фотон ЕВ 22" ЕООД. Съдът е обсъдил, че издадените фактури са с предмет на доставките СМР и маркетингови проучвания, във връзка с първите са приложени са договор между "Вивека Консултинг" ООД /понастоящем "Ве Консултинг" ООД/ и "Фотон ЕВ 22" ЕООД за доставки на материали и да предостави свои работници за извършването на основен ремонт на офис. Към него е приложена количествено-стойностна сметка и приемо-предавателен протокол. Във връзка с доставките на маркетингови услуги са представени договор за извършването на маркетингови поръчки, съгласно приложения, неразделна част от договора и допълнително споразумение. Приложена е заявка към договора с поръчка към нея с три позиции и срок на изпълнение, приемо-предавателни протоколи за приемане на трите маркетингови услуги. Предвид заключението на вещото лице и съобразявайки всички представени доказателства в хода на производствата е счел, че по категоричен начин се установява документалната обоснованост на осчетоводяването на фактурите, издадени от "Фотон ЕВ 22" ЕООД. Поради което в тази му част оспореният ревизионен акт е бил отменен тъй като, не съответства на материалния данъчен закон- чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Съдът е посочил, че в материалите по делото няма данни процесните фактури, издадени от "Крамекс 001" ЕООД да са осчетоводени във "Ве Консултинг" ООД /с предходно наименование "Вивека Консултинг" ООД/, а в последствие в допълнително представения хронологичен опис на операции за месец 05.2010 г. на "Вивека Консултинг" ООД са отразени записи на фактурите издадени от "Крамекс 001" ЕООД. Същите са осчетоводени по дебита на сметки 600 "Разходи за материали", 4531 "ДДС на покупките" срещу отразяване на задължението към доставчика по 400/1 "Доставчици" по съответната партида. Приел е още, че предметът на процесните фактури е изработване на рекламни материали по договор, но от представените общи условия и заявките към тях не се установява какви са конкретните рекламни материали и техните отделни характеристики, не е посочена цена на възложените услуги и не става ясно как е формирана ДО по всяка отделна фактура. Съдът е отбелязал, че в представените договори с предмет изработката на печатна реклама не фигурира наименование на двете страни между които се сключва договора. Съдът е констатирал, че от страна на ревизираното лице и от доставчика не са ангажирани доказателства за предаване резултата от възложените услуги по изработка на рекламни материали. Предвид което съдът е приел, че не са налице достатъчно доказателства, които да оборят изводите на органа по приходите и да обосновават документално отчетените разходи по фактурите издадени от "Крамекс 001" ЕООД. След служебна проверка, настоящият състав на ВАС, осмо отделение, установи, че е налице влязло в сила съдебно решение № 15702/22.12.2014 г. постановено по адм. дело № 3511/2014 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, което решава въпросите свързани с непризнатото право на приспадане на данъчен кредит на "Ве Консултинг" ООД /ревизирано лице в настоящото производство/ по процесните фактури издадени от "Фотон ЕВ 22" ЕООД и "Крамекс 01" ЕООД. Върховният административен съд отменя решение на АССГ, в частта с която е отменен РА, с който са установени задължения по ЗДДС във връзка с отказан данъчен кредит по фактури № 272 от 2.07.2010 г., фактура № 274 от 21.07.2010 г. и фактура № 279 от 31.07.2010 г., издадени от "Фотон ЕВ 22" ЕООД, тъй като не е налице реалност на фактурираните доставки на маркетингови услуги. По отношение на останалите фактури издадени от "Фотон ЕВ 22" ЕООД и всички фактури издадени от "Крамекс 01" ЕООД, Решението на АССГ е оставено в сила, предвид установената реалност на първите и липсата на такава по фактурите издадени от "Крамекс 01" ЕООД. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - София: С обжалваното решение АССГ е отменил процесния РА в частта относно определените задължения по ЗКПО за 2010 г. в резултат на извършена корекция на финансовия резултат в увеличение със сума в размер на 129881,96 лв. по фактури издадени от "Фотон ЕВ 22" ЕООД. За да обоснове този извод, съдът е установил, че констатациите в РА по ЗКПО са направени във връзка с установената по ЗДДС липса на реалност на доставките от "Фотон ЕВ 22" ЕООД. В РА е посочено, че след като доставките не са установени по несъмнен начин, следва да бъде приложена нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В конкретния случай, разходите на "Ве Консултинг" ООД по доставките от цитираното дружество не са признати, на основание чл. 26 от ЗКПО и съдът е отменил РА в тази част, мотивирайки се, че са налице реално осъществени доставки, предвид което е налице документална обоснованост на разходите по доставките от "Фотон ЕВ 22" ЕООД. Касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - София е частично неоснователна. Административният съд е формулирал подробни мотиви касателно установената от него фактическа обстановка, подкрепени със събраните по делото доказателства. Съдът е обосновал изводите си за реалност на доставките въз основа преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка са подробни и не следва да бъдат приповтаряни от настоящата инстанция, по отношение на доставките на СМР от "Фотон ЕВ 22" ЕООД, а именно тези по фактури № 264 от 3.06.2010 г., фактура № 265 от 4.06.2010 г., фактура № 267 от 28.06.2010 г. и фактура № 270 от 30.06.2010 г. Предвид което в тази част решението следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до издадените фактури № 272 от 2.07.2010 г., фактура № 274 от 21.07.2010 г. и фактура № 279 от 31.07.2010 г. от "Фотон ЕВ 22" ЕООД с предмет маркетингови услуги. Реалността по тези фактури не се установява от представените доказателства. Не се установява предаването на договорените услуги, представени са като доказателство готовите продукти, но не става ясно кой е изпълнителя по възложената услуга. Директорът на Д "ОДОП" - гр. София се е позовал на чл. 26, т. 2 ЗКПО - разходи които не са документално обосновани по смисъла на този закон, за да мотивира конкретното преобразуване на ФР. Както по-горе беше посочено, съгласно текста на чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен резултат се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Констатацията в обсъждания казус е обоснована, доколкото по делото е доказано, че процесните фактури не се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените с тях факти и обстоятелства по нереалните доставки. Предвид неустановеното извършване на услугите - не е налице документална обоснованост на същите, тъй като макар и да е издаден първичен счетоводен документ, същият не отразява вярно стопанската операция /чл. 10, ал. 1 ЗКПО/. При липса на реалност се приема, че фактурите не отразяват вярно стопанската операция. Неправилно е прието от съда, че не са налице предпоставките за увеличение на ФР за 2010 г. с разходите, направени във връзка с фактури № 272 от 2.07.2010 г., фактура № 274 от 21.07.2010 г. и фактура № 279 от 31.07.2010 г., издадени от посочения доставчик. В тази част първоинстанционното решение е неправилно, следва да бъде отменено и да се отхвърли съответната част от жалбата на дружеството против РА. По жалбата на "Ве Консултинг" ООД, гр. София. Жалбата е подадена срещу решението на АССГ в частта, в която е отхвърлено оспорването срещу РА в частта му, относно непризнатите за данъчни цели разходи по фактури издадени от "Крамекс 01" ЕООД и на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗКПО е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2010 г. и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за същата година. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за обосновани изводите на приходните органи за нереалност на доставките. Съдът е отчел, че като писмени доказателства по делото са представени само копия на издадените фактури, доказателства за непълна счетоводна отчетност, а в представените договори с предмет изработката на печатна реклама не фигурира наименование на двете страни, между които се сключва договора. Счел е, че липсват съпътстващи фактурите търговски документи, тъй като наличието на такива е констатирано само от вещото лице по назначената ССчЕ, но не са представени по делото. Касационната жалба е неоснователна. Предвид изводите за неустановена реалност на доставките на стоки, решението с което е потвърден РА, с който не са признати за данъчни цели разходите по тези фактури и съответно е увеличен ФР на дружеството, е законосъобразно. Заплащането на възнаграждения за неизвършени доставки на рекламни материални е отклонение от данъчно облагане. Фактурите не отразяват вярно стопанските операции, поради което е налице документална необоснованост. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса. Доказателства оборващи извода на приходните органи, не са представени, поради което следва да се приеме, че решението като обосновано и правилно следва да се потвърди в тази си обжалвана част. При този изход на спора касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП се явява частично неоснователна, а тази на ревизираното лице - изцяло неоснователна. Ето защо присъдените в полза на "Ве Консултинг" ООД разноски следва да бъдат редуцирани до размера на 649,33 лева, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за присъдените разноски за размера над тази сума. С оглед цялостната неоснователност на касационната му жалба, заплащане на разноски за настоящото производство на "Ве Консултинг" ООД, не се следват. От друга страна, в полза на администрацията на приходните органи, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, се дължи увеличение на присъденото юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1 към ЗА, което определено според потвърдената част от материалния интерес на спора е 924,80 лв. В полза на Д "ОДОП" е присъдена сума в размер на 372,41 лв. пред първата инстанция, поради което понастоящем следва да се присъди разликата от 552,39 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,