Решение № 2924 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10223/2013 г.

Решение № 2924 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10223/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от Симеон Евтимов Миланов срещу заповед № РД-09-1363 от 30.11.2012 г. на министъра на земеделието и храните. Заповедта е обжалвана в частта, с която е отнета индивидуална млечна квота за директна продажба, поради неподаване на годишна декларация за квотен период 1 април 2011 г. - 31 март 2012 г. С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Жалбоподателят прави искане за отмяна на оспорената заповед и по същество съдът да разпореди възстановяване на отнетата млечна квота. Ответникът по жалбата - министърът на земеделието и храните, представляван в производството от юрк. Хъркова, излага доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за отхвърляне на оспорването като неоснователно. Като прецени доводите на страните и данните по делото, настоящият състав счете, че жалбата е процесуално допустима като подадена от процесуално легитимирано лице и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. От фактическа страна по делото е установено следното: На оспорващата страна като земеделски производител с регистриран животновъден обект е разпределена индивидуална млечна квота за директна продажба на 25 000 килограма мляко. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота (Наредбата) производител, притежаващ индивидуална млечна квота за директни продажби, подава в ОД на ДФЗ по постоянно местоживеене годишна декларация за извършените директни продажби. Декларацията по образец, одобрен от изпълнителния директор на Разплащателната агенция, се подава след приключване на квотния период в срок до 15 май. За квотния период 2011/2012 г. жалбоподателят не е подал декларация извършени директни продажби, поради което с писмо изх. № 01-100-6500/84 от 13.06.2012 г. на ДФЗ - РА е уведомен за констатираното неподаване на декларацията. Писмото е връчено лично на жалбоподателя на 25.06.2012 г. видно от приложеното известие за получаване. В определения краен срок за подаване на декларация за извършени директни продажби, такава не е била подадена от жалбоподателя. С писмо изх. № 02-0400/2797 от 25.10.2012 г. ДФЗ - РА е изпратила в Министерството на земеделието и храните списък на производители на краве мляко, с разпределена квота за директна продажба, които са уведомени за задължението да подадат годишна декларация за изпълнение на квотата, но не са подали такава. На основание представените доказателства от ДФЗ - РА е изготвен доклад на заместник министъра на земеделието и храните с предложение за отнемане от производители на индивидуална млечна квота за директна продажба, поради неподаване на годишна декларация за изпълнение за квотен период 1 април 2011 г. - 31 март 2012 г. С оспорената заповед № РД-09-1363 30.11.2012 г. издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и във връзка с чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти във връзка с чл. 71, § 1 и чл. 72, § 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти, във връзка с чл. 11б, ал. 2 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота са отнети индивидуалните млечни квоти за директни продажби на производителите на краве мляко, които не са подали годишни декларации за квотния период 1 април 2011 - 31 март 2012 г. след официално уведомление съгласно списък - Приложение I, неразделна част от заповедта, като са върнати в националния млечен резерв за директни продажби общо количество 9 360 259 кг. Посочено е, че заповедта влиза в сила от квотния период 1 април 2012 - 31 март 2013 г. Жалбоподателят е уведомен за издадената заповед с писмо изх. № ДН-07-516 от 28.02.2013 г., връчено на 8.03.2013 г. При така установените факти, настоящият състав стигна до следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от министъра на земеделието и храните, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 48, ал. 1 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/ и чл. 11б, ал. 1 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота, следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона писмена форма и е надлежно мотивирана с приложения към нея списък - Приложение I, неразделна част от заповедта, както и с изпратеното на жалбоподателя и получено от него писмо изх. № . ДН-07-516 от 28.02.2013 г. Фактическото основание за отнемането на индивидуалната млечна квота на жалбоподателя е ясно формулирано в уведомителното писмо, а именно неподаване на годишна декларация за изпълнение на предоставената млечна квота за квотен период 1 април 2011 г. - 31 март 2012 г. При издаване на заповедта в оспорената част не са допуснати нарушения по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че не му е връчена самата заповед, а е получил уведомително писмо, поради което е лишен от възможност за адекватна защита. Настоящият състав прецени тези доводи за неоснователни, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г., именно директорите на областните дирекции "Земеделие" уведомяват производителите на краве мляко, чиито индивидуални млечни квоти или части от тях са отнети в полза на националния млечен резерв. Жалбоподателят е получил уведомително писмо от ОДЗ Кюстендил, в което е отразено правното и фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Самата заповед в разпоредителната си част препраща към списък - неразделна част от заповедта, в който са отразени имената на всички производители, чиято млечна квота се отнема, в това число под номер 225 в списъка е включен и оспорващия. С връчването на индивидуално уведомително писмо на всеки от производителите, включени в списъка - неразделна част от заповедта се гарантира в по-голяма степен възможността за защита. На следващо място оспорващия твърди, че заповедта е издадена в нарушение на приложимия материален закон, тъй като преди да е бил уведомен за задължението да подаде декларация за извършени директни продажби е прехвърлил животновъдното стопанство на сина си. Твърди, че е обяснил това обстоятелство пред длъжностни лица от ОДЗ Кюстендил и му е обяснено, че при това положение не следва да подава декларация, тъй като животновъдното стопанство е прехвърлено. В производството по оспорване на издадената заповед са представени писмени доказателства - регистрация в Българска агенция по безопасност на храните и Заявление за подпомагане за 2012 г. по мярка национални доплащания за крави с бозаещи телета, обвързана с производство (НКД), от които е видно, че животновъдното стопанство е прехвърлено на сина на жалбоподателя Пламен Симеонов Миланов. Настоящият състав не споделя довода, че след прехвърляне на животновъдното стопанство е отпадало задължението на жалбоподателя да подадена декларация за квотен период 1 април 2011 - 31 март 2012 г., тъй като задължението за подаване на декларация е за период, който предхожда прехвърлянето. С разпоредбите на Раздел V от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. е уреден реда за прехвърляне на индивидуална млечна квота със стопанството на производителя на краве мляко. В случая освен прехвърляне на обработваемата земя и животновъдното стопанство, жалбоподателят е следвало да прехвърли и определената индивидуална млечна квота по предвидения в нормативния акт ред. Във връзка с тези доводи следва да се отбележи, че дори при прехвърляне на индивидуалната млечна квота, производителят не се освобождава от задължение да подаде декларация за изпълнени количества преди прехвърлянето на индивидуалната млечна квота, когато квотата е за директни продажби - чл. 22, ал. 3, б. "д" от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. В случая като правно основание за издаване на заповедта е посочен чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 г., според който когато декларацията не е подадена до 1 юли, референтното количество за директни продажби на съответния производител се прехвърля към националния резерв тридесет дни, след като държавата-членка е изпратила предизвестие. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят не е представил годишна декларация за директни продажби в срока по чл. 11, § 2 от Регламент (ЕО) № 595/2004, възпроизведен в чл. 43, ал. 2 от Наредба № 23/13.12.2007 г. за квотен период 1 април 2011 г. - 31 март 2012 г., след като надлежно е бил уведомен за задължението, поради което правилно е приложена санкционната норма на общностното право. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в случая е следвало да се съобрази хипотезата на чл. 11, § 5 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 г. и да не се наложи санкцията, посочена в § 4. Изключването на прилагането на санкциите, предвидени в чл. 11, § 3 и § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 г. е предпоставено от констатация, че забавянето или непредставянето на декларация се дължи на непреодолима сила или когато установи, че нарушението не е извършено нито умишлено, нито поради груба небрежност или когато нарушението е толкова незначително, че има минимално значение за функционирането на режима или за ефикасността на проверките. В случая липсват данни след уведомяването на жалбоподателя за неизпълнение на задължението за подаване на годишна декларация да е посочил обективни причини, поради които не може да подаде в определения срок декларацията за реализиране на количество за директни продажби за съответния квотен период. В хода на производството по оспорване на административния акт също не са представени доказателства, които да установят наличие на обстоятелства, изключващи прилагането на санкцията по § 4. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че оспорената заповед не страда от пороците релевирани с жалбата, поради което оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение