Решение № 1146 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3738/2014 г.

Решение № 1146 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3738/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, подадена чрез юрк. Тодорка Попгеоргиева, срещу решение № 604 от 6.02.2014 г., постановено по адм. дело № 9141/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Планет Паркет П. П. "АД срещу Решение № 9600-0228/9.07.2013 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с Решение № 417 от 9.08.2013 г. на директора на Агенция "Митници", както и е отменен мълчаливия отказ на началника на Митница Столична за връщане на законната лихва върху главницата от 3000 лева, като е определена същата за периода от 16.12.2009 г. - 18.02.2013 г. в размер на 985,30 лева и преписката е върната на началника на Митница Столична за издаване на изричен акт, с който да бъде възстановена на дружеството сумата в размер на 985,30 лева. Касаторът обжалва решението изцяло. Излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено Решение № 9600-0228/9.07.2013 г. на началника на Митница Столична. Ответната страна - "Планет Паркет П. П." АД, чрез процесуалния представител адв. Арбов, оспорва касационната жалба. Изразява становище за правилност на обжалваното решение и претендира присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и посочените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба в частта, с която се обжалва решението на АССГ в частта, отхвърляща жалбата на "Планет паркет П. П. " АД против решение № 9600-0228 от 9.07.2013 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 417 от 9.08.2013 г. на директора на Агенция "Митници", е процесуално недопустима, доколкото за касатора липсва правен интерес от обжалването. В тази част решението на АССГ е благоприятно за началника на Митница Столична - касатор в настоящото производство. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В конкретния случай не може да се приеме, че решението в посочената част е неблагоприятно за подателя на касационната жалба, поради което жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - прекратено, на основание чл. 215, т. 4 от АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 от АПК, в тази му част. Касационната жалба срещу решението в частта, в която е отменен мълчаливия отказ на началника на Митница Столична по отношение на дължимата законна лихва върху главницата от 3000 лв., считано от датата на плащане на сумата 16.12.2009 г. до датата на възстановяване на сумата - 18.02.2013 г. и преписката е изпратена на митническия орган за произнасяне по същество по искането за възстановяване на законната лихва за сумата от 985,30 лева, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество в тази й част касационната жалба е неоснователна. С решението Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Планет паркет П. П. " против решение № 9600-0228 от 9.07.2013 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 417 от 9.08.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отказано възстановяване на сумата от 3000 лв. Съдът е отменил мълчаливия отказ на началника на Митница Столична по отношение на дължимата законна лихва върху главницата от 3000 лв., считано от датата на плащане на сумата 16.12.2009 г. до датата на възстановяване на сумата - 18.02.2013 г., във връзка с подадено от дружеството искане вх. № П47-0057/22.02.2013 г. за възстановяване на сумата от 3000 лв. и е изпратил административната преписка на началника на Митница Столична за произнасяне по същество по искането на дружеството за заплащане на законна лихва по чл. 219а ЗМ върху заявената за възстановяване и възстановена сумата от 3000 лв., която лихва е дължима за периода 16.12.2009 г. - 18.02.2013 г. и издаване на индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е установил, че административното производство е започнало по искане с вх. № П47-0057/22.02.2013 г. на "Планет Паркет П. П." АД за възстановяване на заплатена от дружеството сума в размер на 3000 лева /внесена като депозит и усвоена от митническите органи/, ведно със законната лихва от момента на плащането на главницата. С влязло в сила съдебно решение е установено, че сумата е недължимо платена в полза на митническите органи. С решение № 9600-0228/9.07.2013 г. началникът на Митница Столична е отказал възстановяване на сумата от 300 лв. по съображения, че същата вече е възстановена на дружеството /преди датата на искането/, като в решението административният орган е пропуснал да се произнесе по искането на "Планет Паркет П. П." АД от 22.02.2013 г. за присъждане дължимата законна лихва върху тази сума по чл. 219а от ЗМ /съобразно указанията на Директора на Агенция "Митници, " дадени в решение № 295/10.06.2013 г./. Въз основа на представените по делото доказателства, включително и приетата по делото ССчЕ, съдът е установил, че сумата от 3000 лв. е заплатена от ответника на 18.02.2013 г., която сума е с характер на мито. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на "Планет Паркет П. П." АД против решение № 9600-0228/9.07.2013 г. на началника на митница Столична в частта, отхвърляща искането на дружеството от 22.02.2013 г. да му се заплати сумата в размер на 3000 лева. В тази част решението на административния съд не е обжалвано от "Планет Паркет П. П." АД. Съдът е достигнал до извода за основателност на жалбата на дружеството досежно искането за отмяна на мълчаливия отказ на началника на Митница Столична да се произнесе по искането за присъждане и на законна лихва по чл. 219а от ЗМ върху сумата от 3000 лв. Мотивите на съда за този краен извод се изразяват в следното: 1. приложимост на разпоредбите на чл. 214 във вр. с чл. 219а от ЗМ; 2. липса на спор по отношение недължимостта на процесните митни сборове, като в тази връзка по делото са представени решения на АССГ и на ВАС. 3. неприложимост на решение на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С-546/2009 г. по отношение на началото на начисляване на лихва по чл. 219а от ЗМ, тъй като тя притежава характер на обезщетение и се дължи от митническата администрация на съответния субект, а не обратното; 4. плащането на сумите, представляващи митни сборове и лихви върху тях, са недължими към момента на плащането, защото не са били изпълнени фактическите състави по ЗМ за възникване на плащане, т.е. те се явяват недължимо платени, а не подлежат на връщане поради отпаднало основание. Съобразно горните съображения, съдът е обосновал извод, че лихвата за забава по чл. 219а от ЗМ се дължи от момента на заплащане на митото - 16.12.2009 г. до датата на възстановяване на сумата в размер на 3000 лв. - 18.02.2013 г. Това обуславя извода за отмяна на мълчаливия отказ на началника на Митница Столична да се произнесе по искането за заплащане на дължимата законна лихва върху главницата от 3000 лв. и е изпратил административната преписка на началника на Митница Столична за произнасяне по същество по искането на "Планет Паркет П. П." АД за заплащане на законна лихва по чл. 219а ЗМ съгласно указанията, дадени в мотивите на решението. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно и същото следва да бъде оставено в сила. Основните оплаквания на касатора са за неправилно приложение на материалния закон и по - конкретно на разпоредбата на чл. 219 а от ЗМ, както и за приложимост на решението на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С-546/2009 г. Касационният жалбоподател поддържа, че в процесния случай съдът е следвало да приложи по аналогия за началната дата на начисляване на "законна лихва" на върнатите на дружеството суми, датата на уведомяването, т.е. датата на подаване на първоначалното искане /7.12.2012 г./, а не датата на която е възникнало задължението, т. е. датата, на която е платена сумата. Твърденията на касатора се явяват неоснователни. В случая липсва спор по фактите, същите правилно са установени в мотивите на съдебния акт. Страните не спорят, че сумата в размер на 14 396,69 лв., внесена от дружеството по сметка на Публичен изпълнител при НАП-ТД - София и ИД № 11676/2008 г. е разпределена като реално плащане за частично погасяване на мито по ППСПДВ № 37 от 21.08.2008 г. Сумата е усвоена и преведена по сметка на Митница Столична на 16.12.2009 г. Няма спор, че посоченото ППСПДВ е отменено с решение на № 4156 от 2.09.2011 г. на АССГ по адм. дело № 7172/2008 г., оставено в сила с решение на Върховния административен съд по адм. дело № 1906/2012 г. Спорът се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон - дължи ли се лихва и от кой момент тече лихва за забава върху недължимо събрани митни сборове - дали от момента на тяхното плащане, каквато теза се поддържа от ответника по касация или от момента, в който е поискано възстановяване на недължимо платените суми, каквато теза се поддържа от касатора. Даденото тълкуване на материалния закон от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция, поради което не следва да бъде преповтаряно. В настоящия случай се касае за специфично приложение на общия принцип за връщане на недължимо платено, установен с нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо. Актът, с който са определени съответните митнически задължения, подлежащи на връщане, е незаконосъобразен още от момента на неговото издаване, а не от моментът на обявяването му за такъв с влязло в законна сила съдебно решение. Поради това заплатените по този акт суми са недължимо платени от момента на тяхното плащане, от което следва логически, че при възстановяването им началният момент на лихвата за забава е от момента на заплащането им. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 219а от ЗМ. От тълкуването на разпоредбата на чл. 219а, изр. второ от ЗМ следва изводът, че законът не прави разлика във вида на недължимо платените суми, т.е. дали те са главница или лихви, от което следва, че в този случай лихва за забава се дължи върху всяка една от недължимо заплатени суми. Следва да бъде споделен извода на АССГ за неприложимост в случая на решение на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С-546/2009 г. Посоченото решение дава тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 във вр. с чл. 214, 222, § 1, б. "а" и чл. 232, § 1, б. 4б" от Регламент ЕИО № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността относно началния момент на дължимост на лихви в една специфична хипотеза - при възникване на митническо задължение при пускане в свободно обращение на стока подлежаща на облагане при износ и поставяне под режим временен внос и дължимост на лихви, когато митата не са заплатени в определения срок. По спорния въпрос относно началния момент на дължимост на лихвите за забава при неправилно определени митнически задължения, отменени с влязъл в сила съдебен акт, Съдът на Европейския съюз се произнесъл с друго свое решение от 18.04.2013 г. по дело С-565/11, в което по сходен казус се дава тълкуване за това, че правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим като разглеждания в делото по главното производство, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането на възстановяване на тази такса. В т. 28 от същото решение изрично е записано, че размерът на загубите за заплатилия недължимо платената в нарушение на правото на Съюза сума по принцип обхваща периода между датата на недължимото плащане на въпросната сума и датата на нейното възстановяване. С оглед на изложеното, решението в посочената част е правилно и следва да се остави в сила. По разноските: В полза на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,