Решение № 9757 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4288/2019 г.

Решение № 9757 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4288/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 19 от 18.02.2019 г. по адм. д. № 835/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта, с която предявеният от касационния жалбоподател срещу Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Велико Търново иск за обезщетение по ЗОДОВ за претърпени от него имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, причинени му от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, е отхвърлено за сумата над 288,46 лв. до пълния предявен размер от 500 лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението за периода от 09.09.2016 г. до 19.11.2018 г. Твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в отхвърлителния му диспозитив, като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Ответникът - ОДМВР - Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е осъдил ОДМВР – Велико Търново да заплати на С. С., [населено място], обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 288,46 лв. (двеста осемдесет и осем лева и 46 стотинки), представляваща сума, съразмерна на уважената част от жалбата от платените от лицето разноски за адвокат, причинени от частично отменено като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 16-0268-000006/29.01.2016 г. на началник сектор РУ-Горна Оряховица към ОДМВР-Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди, считано от 20.11.2018 г. до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил предявения от С. иск за имуществени вреди, в частта за сумата над 288,46 лв. до пълния предявен размер от 500 лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението за периода от 09.09.2016 г. до 19.11.2018 г. като неоснователни и е осъдил ОДМВР - Велико Търново да му заплати сумата от 184,61 лв. представляваща съдебни разноски за първоинстанционното производство. За да стигне до този правен резултат, АС – Велико Търново, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е приел, че в случая са налице всички, изискуеми по закон в условията на кумулативност материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - частично отменено като незаконосъобразно НП, реално заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на съдебното административно-наказателно производство по отмяната му, наличие на причинно-следствена връзка между платеното адвокатско възнаграждение и отмененото НП по смисъла на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. Съобразявайки, че наказателното постановление, от което се претендират вредите е отменено само частично - само по отношение наложената глоба от 500 лв., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а е оставено в сила по отношение на глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, административният съд е заключил, че искът е основателен само частично – т. е. само в тази част от адвокатското възнаграждение, свързана с частичната отмяна на НП. АС – Велико Търново е обсъдил подробно и намерил за основателно направеното с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар и несъответствието му с фактическата и правна сложност на делото. Поради което е присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер на 288,46 лв. с оглед частичната отмяна на наказателното постановление, като за база е взел минималното адвокатско възнаграждение за този вид дела, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 300 лв. Съдът е уважил и частично иска за присъждане на законната лихва върху сумата за обезщетение за имуществени вреди, като за начална дата е взел не датата на влизане на решението в сила, а датата на исковата молба, играеща ролята на покана. Административният съд е уважил и своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на платените в хода на производството разноски за адвокат по чл. 78, ал. 5 от ГПК и предвид частично уважената искова претенция, е осъдил ОДМВР – Велико Търново да заплати на С. съдебни разноски за производството в размер на 184,61 лв. Решение е частично неправилно. Обосновано АС е заключил, че исковата претенция на С. С. е основателна по смисъла на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. Правилно съдът е уважил и своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на исковата претенция и несъответствието с фактическата и правна сложност на делото, характера и степента на ангажираност на съответния адвокат и законосъобразно се е ориентирал към минималния размер на адвокатския хонорар по чл. 36 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който единствено би бил в пряка причинно-следствена връзка с отмененото НП. Неправилно обаче съдът е определил началния момент от който тече лихвата за забава. Съгласно чл. 4 от специалния закон: "Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. " С ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Настоящият състав намира, че законна лихва в конкретния случай, върху сумата на обезщетението, се дължи от датата на влизане в сила на решението на Районен съд – Горна Оряховица, а именно - 09.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, а не както е определил АС–20.11.2018 г. Обжалваното решение в тази част следва да се отмени, а в останалата обжалвана част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор претенцията на С. С. за присъждане на понесените по настоящото дело разноски е частично основателна и следва да бъде уважена съобразно представените писмени доказателства и уважената част от касационната жалба, общо в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение