Решение № 6362 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2011 г.

Решение № 6362 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Тильо Гочев Динков, от гр. Стара Загора, подадена чрез упълномощен адв. Малешкова, против решение № 298 от 9.06.2011 г., постановено от Старозагорския административен съд, V състав, по адм. д. № 70/2011 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател процесната заповед на кмета на община Стара Загора е надлежно мотивирана с решение на комисията по § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 15.06.2010 г. Касаторът твърди, че са налице изискванията на закона за преобразуване на право на ползване в право на собственост по реда на § 4а и на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да остави в сила атакуваната заповед на кмета на община Стара Загора. Ответникът - кметът на община Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Стоян Георгиев Стоянов, Емил Георгиев Стоянов, Господинка Желязкова Георгиева, Стефан Иванов Стоянов и Лилия Иванова Георгиева също не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото правилно е прието, че заповедта е немотивирана предвид липсата на посочени фактически основания за издаването й. Поради твърдението на жалбоподателя за наличие на сграда правилно като релевантна хипотеза е обсъден § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която насока съдът е установил, че необосновано в заповедта е прието наличие на предпоставките в този текст. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 298 от 9.06.2011 г. по жалба на бившите собственици е отменена заповед № РД-25-139/28.01.2011 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с § 4а от ЗСПЗЗ, § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, протокол от 15.06.2010 г. на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ на Тильо Гочев Динков от гр. Стара Загора е признато за придобие право на собственост върху имот № 256, кад. район 79 по плана на новообразуваните имоти, находящ се в м. "Бойчо Бунар" в землището на гр. Стара Загора, одобрен със заповед № 444/11.05.2004 г. на областния управител на област Стара Загора с площ 830 кв. м. За да достигне до този резултат Старозагорският административен съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна, защото е немотивирана - не са посочени фактически основания за издаването й. Преценено е, че процесната заповед се издава въз основание на протокол на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, който трябва да съдържа конкретно произнасяне по всяко заявление, което в случая не е налице. Първоинстанционният съд е установил, че като правно основание в заповедта е вписан само § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което основание в конкретната хипотеза не е осъществено - в цитираното решение № 111а/21.03.1978 г. на ИК ОбНС лицето не е посочено и сградата, на която се позовава ползвателят представлява единствено стопанска постройка, която се ползва не от заявителя, а от друго лице. При извършване на служебна касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Съдебното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че в процесната заповед е посочен като правно основание само текстът на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което в процеса следва да се изследва дали е налице именно това основание, а не § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, която норма не е вписана в оспорения административен акт, поради което не е предмет на правния спор. В мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е отразено, че както в процесната заповед, така и в цитирания протокол от 15.06.2010 г. на назначената от кмета комисия изобщо не се съдържа фактическо основание за претендираното преобразуване на право на ползване в право на собственост - не е посочено има ли сграда, какво представлява тя, колко кв. м е, в какво състояние е, кога е построена и от кого се ползва, които обстоятелства са правнорелевантни в случая. Безспорно е, че в горепосочения протокол от 15.06.2010 г. в т. 48 е вписано само, че след проверка на преписката комисията е решила да издаде заповед за признаване право на собственост на Тильо Гочев Динков, без да е уточнено за кой точно имот е приетото решение и на какво основание. Оттук Старозагорският административен съд е извел верен и обоснован извод, че липсва посочване на конкретни и адекватни мотиви по отношение на претендираното трансформиране на право на ползване в право на собственост в полза на Тильо Гочев Динков. Освен това първоинстанционният съд правилно е преценил, че посоченото в оспорената заповед решение № 111а/ 21.03.1978 г. на ИК ОбНС и в приложения към него списък името на Тильо Гочев Динков не е вписано, поради което цитираното решение на ИК на ОбНС е неотносимо към конкретната фактическа обстановка. В хода на съдебното производство ползвателят се е позовал на друго решение, а именно № 50 "а" от 3.06.1980 г. с приложен към него списък № 2, в който е отразено името Тильо Гочев Динков, но това решение не е вписано като основание в процесната заповед, поради което същото не може да обоснове законосъобразност на обжалвания административен акт. Относно възражението на касатора срещу изводите на първоинстанционния съд по отношение на твърдяната сграда в процесния имот, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. Старозагорският административен съд се е позовал на приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза и на показанията на изслушана свидетелка Вълканова, от които е видно, че е изградена без строителни книжа и в неустановено време постройка с площ 17 кв. м, която от 10 г. през лятото се ползва и стопанисва не от касационния жалбоподател, а от Вълканова, а през другите сезони е необитаема. По отношение на наличието на сграда, Върховният административен съд счита, че от определящо значение е Заявлението на касационния жалбоподател, което той е подал на 29.01.1998 г. до община Стара Загора /стр. 17 от адм. д. № 70/2011 г./, в което в графата по т. 3 "В имота има застроена сграда с разгъната площ..." изрично е вписал собственоръчно "НЕ". При тези безспорни данни, както и с оглед влезлия в сила план на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 444/11.05.2004 г. на областния управител на област Стара Загора, настоящият съдебен състав счита, че правилно и законосъобразно е преценено от първоинстанционния съд, че не са налице кумулативно предвидените от законодателя изисквания за преобразуване на право на ползване в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, на което основание е издаден оспорения индивидуален административен акт. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,