Решение № 1455 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4678/2016 г.

Решение № 1455 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4678/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. С. в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "С. С. - ЧЕП", представлявано от чрез процесуалния му представител адв. Л. Д., против решение № 52 от 15.02.2016 г. по адм. дело № 583/2015 г. на Административен съд - П. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-140-2600/3194 от 28.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в частта, с която му е отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР1. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - заместник изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът правилно е извел изводи за недопустимост за финансово подпомагане на жалбоподателя, тъй като е налице заявена площ, която не се стопанисва, както и има установени застъпвания. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от ЕТ "С. С. - ЧЕП" против уведомително писмо изх. № 02-140-2600/3194 от 28.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него са извършени откази и одобряване на финансова помощ за кампания 2014 г. по три мерки: По първата СЕПП - при поискана финансова помощ от 21043.02 лева е отказана цялата сума. По втората НР1 е поискана сума от 15439.87 лева, която е отказана, а по СПП е изплатена цялата заявена сума от 3987 лева. В жалбата се съдържат възражения за липса на мотиви в оспорения административен акт, което води до невъзможност да се упражни контрол върху него, както и че процентът наддекларирани площи не е изчислен правилно. Съдът е извършил цялостен контрол върху уведомителното писмо. За целта е събрал административната преписка, касаеща, както жалбоподателя, така и другите бенефициенти, с които са установени застъпвания. За изясняване на спора е изслушал заключение на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. В мотивите на решението е обсъдил констатациите за всеки един от застъпените БЗС, както и тези, в които са установени недопустими площи. Изцяло се е съобразил с установеното състояние на блоковете при извършената проверка на място, както и с представените документи във връзка с констатираните застъпвания. Въз основа на фактическите установявания е направил и правен извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба отново се твърди липса на мотиви в административния акт. Възражението е неоснователно. Административният акт съдържа мотиви за всяка една от трите мерки поотделно в текстова част, а по отношение на СЕПП и НР1 и в табличен вид. Данните в таблиците сочат всички обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на финансовата помощ и съответно прилагането на института на намаления и изключвания по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на ЕК и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на ЕК: идентификационен номер на парцела, площта му съгласно подадената декларация; допустимата за подпомагане площ след извършените административни проверки и проверка на място и недопустимата за подпомагане площ. Ето защо твърденията, че актът не е подкрепен с фактическа и правна мотивировка са изцяло необосновани и голословни. Приложени са и разпоредбите на националното право. Заявлението е подложено на изискуемите се по чл. 37, ал. 1 ЗПЗП административни проверки и проверка на място на декларираните парцели по подаденото заявление за подпомагане. Данните от тези проверки напълно кореспондират с мотивите на административния орган. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно разпределение на доказателствената тежест в първоинстанционното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаване на административния акт. Именно в изпълнение на това си процесуално задължение ответната страна е поискала назначаване на експертиза, което заключение е взето предвид от съда. Жалбоподателят е имал възможност да вземе отношение по него, като е поставил задачи към експертизата и е участвал при изслушване на вещото лице в съдебно заседание. Въпреки това заключението не е оспорено и обосновано е възприето от съда. Изцяло неоснователни са всички разсъждения в касационната жалба за проверката на място и връчването на контролния доклад на съответния земеделски производител. Проверка на място е предвидена в нормата на чл. 37, ал. 3 ЗПЗП. Тя обхваща минимум 5 на сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Жалбоподателят е попаднал в тези 5 % и по отношение на него е извършена проверка. Видно от приложения контролен лист кандидатът е присъствал на проверката, запознал се е с констатациите от нея, за което се е подписал, като в графа "забележки на кандидата" няма отразени такива. От друга страна с писмо изх. № 01-222-6500/1052 от 3.12.2014 г. ЕТ "С. С. - ЧЕП" е бил уведомен, че при проверката на място са констатирани несъответствия, за което има възможност да направи забележки и възражения в писмен вид в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото като същият не се е възползвал от това. Резултатите от тази проверка са потвърдени изцяло от приетото от съда и неоспорено от страните заключение на вещото лице и правилно са възприети от първоинстанционния съд. Кандидатът е разполагал с процесуалната възможност да оспори установеното от проверката на място при приемане на протокола за нея, както и да опровергае констатациите, които са отразени в нея с всички допустими от закона доказателствени средства, но това не е сторено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че административният орган неправилно е изчислил процентното съотношение между наддекларираните площи спрямо допустимите. Съгласно заключението на СТЕ общият размер на заявената за подпомагане от жалбоподателя площ по СЕПП и НР1 е 69,92 ха, от които допустимата площ е 56,54 ха. Наддекларираната площ е 13,38 ха., в т.ч. неизяснени и недоказани застъпени площи и недопустима площ, установена при проверката на място. В жалбата си касаторът цитира три парцела, за които в контролния лист от проверката на място е посочена причината за недопустимите площи за всеки един от тях, а именно: БЗС № 0309-170-1-2, за който недопустимата площ от 1,17 ха е изключена при измерването; БЗС № 03099-87-1-1 - нестопанисваната площ от 1,29 ха е изключена при измерването и за БЗС № 17796-150-1 е посочено, че овесът и ливадата са окосени, които са признати за допустими, като остатъка от - 1,02 ха е недопустим. За да са допустими за подпомагане заявените площи е необходимо да попадат в рамките на физическите блокове от СИЗП, която се поддържа от Министерството на земеделието и храните и актуализираните данни се предоставят на ДФЗ. Със заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като по делото липсват данни същата да е обжалвана от касатора. В настоящия случай изчисленото с уведомително писмо процентно съотношение между наддекларираните площи спрямо допустимите е 23,66%. Тези изчисления напълно са потвърдени със заключението на вещото лице. След като извършените от административния орган проверки са установили същата недопустима площ и с оглед процентното им съотношение спрямо установените площи, което е над 20% и под 50%, съобразно правилата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. на Комисията, правилно и законосъобразно административният орган е отказал отпускането на субсидия, без налагане на санкции за бъдещ период. Поради това и подадената жалба от земеделския производител е неоснователна. Като я е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да заплати на ответната страна сумата 500 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение