Решение № 4175 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11444/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 1424/25.07.2023 г., постановено по адм. д. 2338/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му, с което е изменен и отменен ревизионен акт Р-16001621006315-091-001/18.05.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив. Образувано е и по касационна жалба на А. Карагьозов с ЕТ Ел Шадай А. Карагьозов срещу решението на Административен съд Пловдив в частта му, с което е отхвърлена жалбата на А. Карагьозов с ЕТ Ел Шадай А. Карагьозов срещу ревизионен акт Р-16001621006315-091-001/18.05.202 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив и за неоснователност на касационната жалба на А. Карагьозов с ЕТ Ел Шадай А. Карагьозов . Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което ги определя като процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив е неоснователна, а касационната жалба на А. Карагьозов с ЕТ Ел Шадай А. Карагьозов е частично основателна в частта й, с която с решението е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионния акт в частта му, с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС на основание чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС в размер на 5744, 56 лв. да наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на дерегистрация по ЗДДС, за данъчен период м.06.2021 г. Със заповед за възлагане на ревизия Р-16001621006315-020-001/09.11.2021 г., издадена от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, изменена със заповед Р-16001621006315-020-002/12.01.2022 г., и заповед Р-16001621006315-020-003/14.02.2022 г., е възложено извършването на ревизия на А. Карагьозов с ЕТ Ел Шадай А. Карагьозов за определяне на задълженията за за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.012015 г. 31.12.2020 г., за ДОО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2015 г. 31.12.2020 г., за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. 31.12.2020 г., за ДДС за периода 01.12.2015 г. 23.06.2021 г., за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.012015 г. 31.12.2020 г., за УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2015 г. 31.12. 2020 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-16001621006315-092-001/29.04.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16001621006315-091-001/18.05.2022 г. С решение 346 от 02.08.2022 г., издадено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, ревизионният акт е потвърден в частта му, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., за вноските за ДОО за 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2020 г., за вноските за здравно осигуряване за 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2020 г., за вноските за ДЗПО УПФ за 2015 г., 2016 г. и 2018 г., за ДДС за данъчни периоди м.02.2016 г., м.05.2016 г., м.07.2016 г., м.08.2016 г., м.10.2016 г., м.01.2020 г., м. 06.2021 г. С решението е изменен ревизионния акт в частта му, с който са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г., 2016 г. и 2020 г., по отношение на вноските за ДОО да 2020 г., по отношение на вноските за здравно осигуряване за 2020 г., по отношение на вноските за ЗДПО УПФ за 2020 г., по отношение на установените задължения за ДДС за периоди м.12.2015 г., м.12.2016 г., м.12.2017 г., м.12.2019 г. и м.12.2020 г. Основата за облагане на ревизираното лице е определена по реда на чл. 122 от ДОПК като органите по приходите са установили обстоятелства по ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7. налице са данни за укрити приходи или доходи, липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване н основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски са унищожени не по установения ред, документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване и декларираните или получени доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на лицето не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В хода на ревизионното производство е установено, че за данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 23.06.2021 г. в счетоводството на едноличния търговец не са намерили отражение фактури за покупки на хранителни стоки, издадени от юридически лица, посочени в ревизионния акт. При ревизията е установено също така, че в счетоводните регистри на едноличния търговец не са осчетоводени и не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ фактури за продажби на стоки и услуги. При определянето на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК органите по приходите са взели предвид декларираните от търговеца продажби, отразените в днавниците за продажби и подадените справки декларации по ЗДДС изпълнени облагаеми доставки, като към тях е прибавена стойноста на неотчетените приходи от продажби по неосчетоводените фактури за покупки и стойността на неотчетените фактупи, издадени от едноличния търговец. При определянето на размера на неотчетените приходи от продажби на стоки по неосчетоводените фактури за покупки, органите по приходите са приели, че те са равни на покупната стойност на стоките по неосчетоводените фактури, увеличени със средна надценка от 20% за 2015 г. и 2020 г., 21 за 2016 г. и 50% за 2017 г. Органите по приходите са приели, че получените стоки по фактурите, неотразени в счетоводството на едноличния търговец са реализирани къв 31 декемврии на съответната година. Приели са, че реализацията на закупените от едноличния търговец хранителни стоки представлява приход по смисъла на счетоводен стандарт 18, като за търговеца възниква задължение да отчитане на приходи и начисляване на ДДС. С ревизионния акт са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ. Установено е, че стойността на неосчетоводените фактури за покупки за 2015 г. е 37 280, 91 лв. за 2016 г. 16080, 18 лв., за 2017 г. е 2100, 88 лв., и за 2020 г. 15 122, 93 лв. като е прилжена надценка, изчислена съобразно декларирани данни от лицето за 2015 г. 20%, за 2016 г. 21%, за 2017 г. 50% и за 2020 г. 20% са изчислен неотчетени приходи от последващи продажби на хранителни стоки, както следва за 2015 г. общо в размер на 44 737, 09 лв., 2016 г., общо в размер на 19 457, 02 лв., за 2017 г. общо в размер на 3151, 32 лв. и 2020 г. общо в размер на 18 147, 52 лв. Тези стойности са променени с решението на решаващия административен орган, както следва за 2015 г. общо в размер на 9749, 37 лв., за 2016 г. общо в размер на 12 234, 18 лв. за 2020 г. общо в размер на 315, 26 лв. Решаващият административен орган е приел, че стоките са реализирани с търговска надценка, както следва за 2015 г. 20%, за 2016 г. 21% и за 2020 г. 20%. Прието е, че размерът на неотчетените приходи от продажби на стоки е равен на покупната им стойност, увеличена с надценката. По този начин са определени неотчетени приходи от продажби за 2015 г. в размер на 11 699, 24 лв., за 2016 г. в размер на 14 803, 36 лв., за 2020 г. в размер на 378, 31 лв. При съобразяване на тези обтоятелства за 2015 г. са установени допълнителни задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 8768, 15 лв. и лихви в размер на 5380, 82 лв. за 2016 г. са определени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 2557, 47 лв. и лихви в размер на 1310, 11 лв. за 2017 г. с ревизионния акт е определена загуба, като не се дължи данък. За 2020 г. са определени задължения за гоишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 565, 25 лв. и лихви в размер на 50, 56 лв. С ревизионния акт на лицето са определени и задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1130, 60 лв. и лихви в размер на 693, 82 лв., за 2016 г. 9587, 98 лв. и лихви в размер на 4911, 57 лв., за 2017 г. 596, 28 лв. и лихви в размер на 244, 99 лв. и за 2018 г. 6100, 18 лв. и лихви в размер на 1888, 81 лв. В хода на ревизионноно производство на ревизираното лице е била извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за ревизираните периоди, при която е установено несъответствие за 2015 г. в размер на 11 306, 02 лв., за 2016 г. е установено несъответствие в размер на 95 879, 88 лв., за 2017 г. е установено несъответстве в размер на 11 490, 84 лв., за 2018 г. е установено несъответствие в размер на 96 327, 97 лв. и за 2020 г. е установено несъответствие в размер на 3047, 73 лв. Установено е, че несъответствието на получените доходи и извършените разходи се формират от предоставени парични средства на Ел Шадай Макс ЕООД, на Макс ЕООД и разходи за лизингови плащания и покупка на моторно превозни средство. За 2015 г. на лицето са определени задължения в размер на 1130, 60 лв., за 2016 г. са определени задължения в размер на 9587, 98 лв., за 2018 г. е определено задължение в размер на 6494, 95 лв. С ревизионния акт на лицето са опрделени и задължения по ЗДДС. С ревизионния акт са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 4960 лв. за неотразените в дневниците за продажби фактури, издадени на клиенти. Прието е, че тези доставки са облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. С ревизионния акт е начислен допълнително ДДС в размер на 5744, 56 лв. за наличните активи на обща стойност 28 722, 78 лв. към датата на дерегистрация по ЗДДС. При ревизията е установено, че по счетоводната сметка, отчитаща материалните запаси е налице наличност на стойност 28 722, 78 лв. дължимият за тях ДДС не е начислен. С ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 1374, 25 лв. на основаниее чл. 71, т. 1 от ЗДДС. С ревизионния акт са установени и задължения по КСО и по ЗЗО. При извършването на ревизията органите по приходите са установили осигурителен доход, различен от дохода, заявен от самоосигуряващото се лице в декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ. Това следва от обстоятелството, че органите по приходите са определили нов размер на облагаемия доход от дейността на едноличния търговец. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизиония акт, същият е отменен в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнително вноски за годишно изравняване за 2018 г. за ДОО в размер на 4589, 64 лв. заедно с начислените лихви в размер на 1420, 35 лв., за ДЗПО УПФ в размер на 1254 лв. заедно с начислените лихви в размер на 388, 07 лв. и за ЗО в размер на 2006, 40 лв. заедно с лихвите за забава в размер на 620, 25 лв., изменен е ревизионния акт в частта му, с която на ревизираното лице са определени допълнително вноски за годишно изравняване за 2016 г., като намалява задълженията, както следва ДОО от 4156, 35 лв. на 3339, 97 лв. и съответите лихви от 2129, 14 лв. на 1710, 49 лв., за ДЗПО УПФ от 1274, 95 лв. на 1024, 53 лв. и съответните лихви от 653, 11 лв. на 524, 83 лв. и ЗО от 2039, 93 лв. на 1639, 25 лв ии съответните лихви от 1044, 98 лв. на 839, 79 лв. С решението си първоинстанционният съд отхвърля жалбата в останалата част, а именно в частта на допълнително начислен ДДС в общ размер на 17 454, 95 лв. заедно с лихвите за забава в размер на 6955, 97 лв., в частта на допълнително установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер на 8768, 15 лв. заедно със съответните лихви в размер на 5380, 82 лв., за 2016 г. в размер на 2557, 49 лв. заедно със съответните лихви в размер на 1310, 11 лв. и за 2020 г. в размер на 565, 25 лв. заедно със съответните лихви за забава в размер на 50, 56 лв., в частта на допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1130, 60 лв. заедно с лихвите за забава в размер на 693, 82 лв., за 2016 г. в размер на 9587, 98 лв. заедно със съответните лихви за забава в размер на 4911, 57 лв., за 2017 г. в размер на 596, 28 лв. заедно със съответните лихви в размер на 244, 99 лв., за 2018 г. в размер на 6100, 81 лв. заедно със съответните лихви в размер на 1888, 81 лв., в частта относно авансови вноски и вноски за годишно изравняване, както следва за 2015 г. ДОО в размер на 3912 лв. заедно със съответните лихви в размер на 2400, 71 лв., за ДЗПО УПФ в размер на 1200 лв. заедно със съответните лихви в размер на 736, 41 лв. и ЗО в размер на 1920 лв. заедно със съответните лихви в размер на 1178, 26 лв., за 2016 г. ДОО в размер на 3339, 97 лв. заедно със съответните лихви в размер на 2129, 14 лв., ДЗПО УПФ в размер на 1024, 53 лв. заедно със съответните лихви в размер на 524, 83 лв. и ЗО в размер на 1639, 25 лв. заедно със съответните лихви в размер на 839, 79 лв., за 2020 г. ДОО в размер на 1339, 5 лв. заедно със съответните лихви в размер на 201, 57 лв., ДЗПО УПФ в размер на 366 лв., заедно със съответните лихви в размер на 55, 07 лв. и ЗО в размер на 585, 60 лв. заедно със съответните лихви в размер на 88, 12 лв. Първоинстанционният съд е определил като неоснователно възражението на лицето за липсата на основания за провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122 от ДОПК. Първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на закупени от лицето, но незаприходени стоки, респективно за реализирани последващи продажби, с оглед неустановяване на излишъци на стоки към 31 декември на съответната календарна година. Обосновал е изводи за наличие на данни за укрити приходи. Първоинстанционният съд е определил ревизионния акт като законосъобразен по отношение на установените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 г. За този данъчен период първоинстанционният съд е определил ревизионния акт като законосъобразен и по отношение на определените данъчни задължения по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС в размер на 3106, 52 лв., заедно с начислените лихви, за същия данъчен период ревизионният акт е определен като законосъобразен относно определения като дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 8768, 15 лв. и съответните лихви в размер на 5380, 82 лв., ЗОВ за годишно изравняване, както следва ДОО в размер на 3912 лв. заедно със съответните лихви в размер на 2400, 71 лв., ДЗПО УПФ в размер на 1200 лв. и съответните лихви в размер на 736, 41 лв. и ЗО в размер на 1920 лв. и съответните лихви в размер на 1178, 26 лв. Първоинстанционният съд е формирал аналогични правни изводи по отношение на установените задължения за 2016 г. Приел е, че ревизионният акт е законосъобразен в частта му на определените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 2557, 49 лв. заедо със съответните лихви в размер на 1310, 11 лв. Определил е ревизионния акт като законосъобразен и в частта на доълнително определените задължения за ДДС на обща стойност 5954, 71 лв., заедно с начислените лихви за забава. За 2016 г. съдът е приел, че неправилно в решението на решаващия административен орган е посочено, че вноските за ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО са определени върху разликата между максималния размер на осигурителния доход съгласно ЗБДОО за 2016 г., доколкото действително е налице превишение на разходите над доходите с установен произход при физическото лице, за който не се дължат вноски за годишно изравняване, съобразно тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. на първа и втора колегия на ВАС. Приел е, че вноските за ДОО, ДЗПО УПФ, ЗО следва да бъдат изчислени върху осигурителен доход в размер на 20 490, 60 лв., представляващ разликата между сумата от 26 191, 51 лв., представляващ осигурителен доход от дейността ката едноличен търговец минус 5700, 91 лв., представляващ осигурителен доход, върху който са внесени авансови вноски от едноличния търговец. Върху този размер на осигурителния доход се дължат вноски за годишно изравняване за ДОО 16.3% в размер на 3339, 97 лв., за ДЗПО УПФ 5% в размер на 1024 и за ЗО 8% в размер на 1639, 25 лв. По отношение на определените задължения за 2020 г. първоинстанционният съд е направил идентични правни изводи по отношение на констатациите за укрити и неотчетеи приходи. Ревизионният акт е потвърден в частта му на оределените задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 565, 25 лв. заедно със съответните лихви в размер на 50, 56 лв. Първоинстанционният съд е определил ревизионния акт ката законосъобразен и в частта му на установеите задължения по ЗДДС в размер на 1274, 91 лв. заедно със съответните лихви. Първоинстанционният съд е определил ревизионния акт като законосъобразен и в часта му на установените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Приел е за правилни изводите на органите по приходите, че декларираните приходи и установените постъпления на лицето не съответстват на имущественото му състояние за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. По отношение на допълнително определените по реда на чл. 124а, ал. 1 от ДОПК вноски за ЗОВ за 2016 г. и за 2018 г. първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определена по реда на чл. 122 от ДОПК вследствие на установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно при наличие на недостиг на парични средства при ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи съответните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на паричните средства, осигурили въпросните разходи. Като е съобразил тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. съдът е приел, че при ревизията не е установено превишение на разходите над доходите с установен източник да е доход от трудова дейност и да представлява осигурителен доход, върху който се дължат вноски за ЗОВ. Като законосъобразен е определен ревизионния акт и в частта му, с която на ревизираното лице са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 5744, 56 лв. Ревизионният акт е определен като законосъобразен и в частта му на допълнително определено задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 596, 28 лв. заедно със съответните лихви. Решението е частично неправилно. Касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив е неоснователна, касационната жалба на А. Карагьозов с ЕТ Ел Шадай А. Карагьозов е частично основателна. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт по отношение на определянето на данъчната основа за ревизираните периоди по реда на чл. 122 от ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е установил от събраните по делото доказателства, че за данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 23.06.2021 г. в счетоводството на ЕТ Ел Шадай А. Карагьозов не са намерили отражение фактури за покупки на хранителни стоки, материали за производство на дограма и други, издадени от търговски дружества, посочени в решението на решаващия административен орган. Също така в хода на ревизионното производство е установено, че в счетоводните регистри на едноличния търговец не са осчетоводени фактури за продажби на стоки, в размери, посочени в решението на решаващия административен орган. При определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК органите по приходите са взели предвид декларираните от търговеца продажби,, като към тях е прибавена стойността на неотчетените приходи от продажби по неосчетоводените фактури за покупки и стойността на неотчетените фактури, издадени от едноличния търговец. При определяне на размера на неотчетените приходи от продажби на стоки по неосчетоводените фактури органите по приходите са приели, че те са равни на покупната стойност на стоките по неосчетоводените фактури, увеличени със средна надценка от 20% за 2015 г., 2020 г., 21% за 2016 г. и 50%за 2017 г. Правилно първоинстанционният съд е определил като правилни изводите на органите по приходите, че получените стоки по фактурите, неотразени в счетоводството на едноличния търговец са реализирани към 31 декември на съответната година. Тази реализация представлява приход по смисъла на счетоводен стандарт 18, както представлява и доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, която е облагаема съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС за търговеца възниква задължение за отчитане на приход по Закона за счетоводството и за начисляване на ДДС. При съобразяването на тези обстоятелства, правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт по отношение на обстоятелството на определяне на основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, осигурителният доход за ДОО, ДЗПО-УПФ, ЗО и по ЗДДС да бъде определена по реда чл. 122 от ДОПК. Всъщност оплаквания в тази насока не се съдържат в касационната жалба. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството на законосъобразност на ревизионния акт в частта му на установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ. По този начин за 2015 г. е съобразено обстоятелството, че с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ са декларирани приходи общо в размер на 399 774, 18 лв. и разходи в размер на 392 574, 18 лв. Правилно са определени неотчетени приходи в размер на 75 231, 96 лв., в това число недекларирани приходи по фактури, издадени от едноличния търговец и неотчетени приходи по неосчетоводен фактури за покупки в размер на 11 699, 24 лв. Установяват се неотчетени разходи в размер на 4503, 61 лв., с които правилно е коригиран финансовия резултат на търговеца за 2015 г. Определя се годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 63 540, 99 лв. и годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 9531, 15 лв. При съобразяване на декларирания и внесен данък за 2015 г. в размер на 763 лв., правилно е определен дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 8768, 15 лв. и са начислени лихви в размер на 5380, 82 лв. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на установените задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. За тази година са декларирани с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ приходи в общ размер на 253 368, 70 лв. и разходи в размер на 250 016,, 59 лв. Правилно са определени неотчетени приходи в размер на 35 073, 58 лв., в това число недекларирани приходи, по фактури, издадени от едноличния търговец, недекларирани други приходи и неотчетени приходи по неосчетоводени фактури за покупки. Правилно са определени неотчетени разходи в размер на 12 234, 18 лв., с които е коригиран финансовия резултат на търговеца за 2016 г. Определя се годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 17 049, 91 лв. и годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 2557, 49 лв., лихви в размер на 1310, 11 лв. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт по отношение на определяне на задълженията за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020 г. Установява се, че за 2020 г. търговецът не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. Правилно са определени неотчетени приходи в размер на 6374, 78 лв., в това число недекларирани приходи по фактури, издадени от еднолични търговец и неотчетени приходи по неосчетоводени фактури за покупки, като са определени неотчетени разходи в размер на 315, 26 лв. Определена е годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 3768, 36 лв. и годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 565, 25 лв., заедно със съответните лихви в размер на 50, 56 лв. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразност на ревизионния акт в частта му по отношение на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. За определянето на тези задължения в хода на ревизионното производство е била извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за ревизираните периоди, при която за лицето е било установено несъответствие за 2015 г. в размер на 11 306, 02 лв., за 2016 г. в размер на 95 879, 88 лв., за 2017 г. 11 490, 84 лв., за 2018 г. 96 327, 97 лв. и за 2020 г. в размер на 3047, 73 лв. Това обстоятелство не се оспорва в касационната жалба. Не се оспорва също така обстоятелството, че основно това несъответствие е формирано от предоставени парични средства на Ел Шадай макс ЕООД, на Макс ЕООД и разходи за лизингови плащания и покупка на моторно превозно средство. Оплакванията по отношение на тези определени задължения, развити в хода на производството пред първоинстанционния съд са били идентични с оплакванията, съдържащи се в жалбата по административен ред. Изложени са доводи, че с получените дивиденти от Армор 21 ЕООД за 2017 г. в размер на 61 200 лв., за 2019 г. в размер на 177 370 лв. за 2020 г. в размер на 46 340, 63 лв. са покривани наравените разходи през следващата година. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че органите по приходите са съобразили това обстоятелство, като нетната сума на получените от лицето дивиденти е включена като приход в годината на изплащането им. Правилна е преценката на първоинстанционния съд и по отношение на доказателствата, представени за първи път от лицето пред съдебната инстанция, а именно представените договори за дарения. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че представянето на посочените писмени доказателства едва в хода на съдебното производство е препятствало възможността на органите по приходите да извършат проверка относно доходите с установен източник за заемодателите, които да им позволят генериране на парични средства в размера, посочен в разписките. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му на установените задължения по ЗДДС, с изключение на установените задължения по чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, за данъчен период м.06.2021 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно установените задължения за ДДС в размер на 4960 лв. съгласно чл. 86 от ЗДДС, като регистрирано по ЗДС лице едноличният търговец е длъжен да отрази в отчетнити регистри днвениците за продажби всички издадени от него данъчни документи, включително и тези, за които не е начислен данък на съответното правно основание. Тъй като едноличният търговец не е отразил тези документи, съотвтно те не са участвали при определянето на резултата за съответния период, то този данък правилно е начислен от органите по приходите в хода на ревизионното производство. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му на начислен ДДС в размер на 5744, 56 лв. за наличните активи на обща стойност 28 722, 72 лв. към датата на дерегистрация по ЗДДС. Не се спори по отношениее на обстоятелството, че за извършените покупки, фактурите по които са отразени в днавниците за покупки, търговецът е упражнил правото си на данъчен кредит. Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗДДС към датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставки по смисъла на закона на всички налични стиоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независимата икономическа дейност е ползвало данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за счетоводството или по смисъла на ЗКПО, различни от тези по т. 1. Данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока по чл. 89. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗДДС данъчната основа на доставка на стока или услуга по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката. В хода на ревизията е установено, че по счетоводната сметка отчитаща материалните запаси е налице наличност на стойност 28 722, 78 лв. и дължимият за тях ДДС не е начислен от лицето. При така установените като правилни факти, първоинстанционният съд в тази част на решението си е формирал неправилни правни изводи, като същите не са съобразени с практиката на Съда на Европейския съюз решение от 8 май 2013 г. по дело С-142/12, решение от 16 юни 2016 г. по дело С-229/15, решение от 6 октомври 2022 г. по дело С-293/21, решение от 9 ноември 2017 г. по дело С-552/2016. Съобразно мотивите на посочените решения, съгласно чл. 18, б. в от Директивата за ДДС, освен в случаите, посочени в чл. 19 от тази директива, задържането на стоките от данъчнозадълженото лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на приспадане, може да се третира като възмездна доставка на стоки. От текста на чл. 18, б. в от Директивата е видно, че той се отнася общо до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, без да се прави разграничение в зависимост от причините или обстоятелствата, свързани с това преустановяване на икономическата дейност. Всъщност основната цел на чл. 18, б. в от директивата за ДДС е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да статат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства. В процесния случай не се твърди от органите на проходната администрация, не се установява и от събраните по делото доказателства обстоятелството на преустановяване на облагаемата икономическа дейност на търговеца, което определя като незаконосъобразен ревизионния акт в тази му част, съответно като неправилно в тази му част, решението на първоинстанционнния съд. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт относно начисления ДДС за установените укрити приходи от неосчетоводени фактури за покупки на стоки. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му на отказан данъчен крудит в общ размер на 1374, 25 лв. съобразно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, регистрираното лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит само ако притежава данъен документ, издаден в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в който данъкът е посочен на отделен ред. Правилно е решението на първоинстанционния съд в частта му, с което е изменен ревизионния акт, а именно в частта му на вноските за годишно изравняване за 2016 г., като са намалени задълженията, както следва ДОО от 4156, 35 лв. на 3339, 97 лв. и съответните лихви от 2129, 14 лв. на 1710, 94 лв., ДЗПО УПФ отт 1274, 95 лв. на 1024, 533 лв. и съответните лихви от 653, 11 лв. на 524, 83 лв., и ЗО от 2039, 93 лв. на 1639, 25 лв. и съответните лихви от 1044, 98 лв. на 839, 79 лв. В тази част, тази съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно е решението на първоинстанция съд и в частта му, в която е отменен ревизионния акт, а именно в частта му на вноските за годишно изравняване за 2018 г., а именно ДОО в размер на 4589, 64 лв. и съответните лихви в размер на 1420, 35 лв., ДЗПО УПФ в размер на 1254 ч. заедно със съответните лихви в размер на 388, 07 лв. и ЗО размер на 2006, 40 лв. заедно със съответните лихви в размер на 620, 25 лв. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на допълнително определените по реда на чл. 124а, ал. 1 от ДОПК вноски за ЗОВ за 2016 г. и за 2018 г. данъчната основа за облатене с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определена по реда на чл. 122 от ДОПК при наличие на недостиг на парични средства при лицето, които са му били необходими за да направи съответните разходи, без обаче да е бил установен източникът на тези парични средства, които са осигурили процесните разходи. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че при ревизията не е установено това превишение да е от източник доходи от трудова дейност и да представлява осигуртителен доход, върху който да се дължат ЗОВ, като е приложил разрешението, дадено в тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. Съобразил е обстоятелството, че по отношение на недекларираните и укрити доходи от продажба на стоки е формирана отделна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Искане за присъждане на разноски е направено от процесуалния представител на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, което е основателно. В полза на Националната агенция за приходите следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция в размер на 7580, 53 лв. Искане за присъждане на разноски е направено и от ЕТ Ел Шадай А. Карагьозов, списък с разноски не е представен, поради което не следва да се присъждат. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение