Решение № 2199 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2018 г.

Решение № 2199 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М., ЕГН [ЕГН], чрез адв. П. Христов, с адрес за призоваване: [населено място], [адрес], срещу решение № 48 от 21.05.2018 г., постановено по адм. д. № 7 по описа за 2018 г. на Административен съд – Видин. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 17-0953-001102 от 13.12.2017 г. на полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Видин, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №[номер] до заплащане на глобите". Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Навежда оплакване, че допуснатото от съда нарушение се изразява в това, че наказателните постановления (НП), въз основа на които е издадена заповедта за прилагане на ПАМ, са отпаднали поради настъпване на абсолютната давност, тъй като са изминали повече от три години от издаването им. Твърди се, че при издаването на заповедта не е спазено изискването за форма, а именно не са посочени номерата на НП и липсват мотиви, които да обосноват налагането на мярката. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждането на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ответникът – Полицейски инспектор в сектор "ПП" при ОДМВР Видин, чрез юрисконсулт Т. Тошев, в писмена защита по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител по делото дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Със заповед № 17-0953-001102 от 13.12.2017 г. на полицейски инспектор в сектор "ПП" при ОДМВР Видин на П. М., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №[номер] до заплащане на глобите". За да издаде заповедта, органът се е позовал на установените с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. Д № 139794/13.12.2017 г. обстоятелства, че на 12.12.2017 г. около 13, 50 часа в гр. Видин по ул. "Рибарска" посока ул. "Дунавска", П. М. управлявал лек автомобил "Хюндай Теракан" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Тонков карс" ЕООД, като при разминаване с паркирал от дясната страна по посока на движение лек автомобил "Ауди" с рег. [рег. номер на МПС] го блъснал в предна лява част /броня/. В следствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие са нанесени материални щети по двата автомобила. Касаторът, като участник в ПТП, не е изпълнил задълженията си да остане на мястото му, до идване на компетентните органи на МВР; автомобилът бил с прекратена регистрация; не е представен сключен и действащ договор за сключена застраховка "Гражданска отговорност"; има наложени и неизплатени в срок глоби. С молба до началника на ПП при ОДМВР Видин, П. М. е поискал да му бъдат предоставени НП, с които са му наложени глобите, за да може да ги обжалва. В отговор от 29.11.2017 г. началника на ПП при ОД на МВР гр. Видин, е посочил кои са НП, глобите по които не са заплатени в срок: НП № 242/2013/12.03.2013 г., с което е наложена глоба в размер на 50 лв. и НП № 243/2013/12.03.2013 г., с което е наложена глоба в размер на 400 лева по КЗ. Наказателните постановления са влезли в сила на 25.11.2016 г., при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, но техни копия не са предоставени на П. М. Заповед № 17-0953-001102 от 13.12.2017 г. на полицейски инспектор в сектор "ПП" при ОД на МВР гр. Видин е обжалвана пред административния съд, който с решение по съществото на спора е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличие на законоустановените в ЗДвП предпоставки и при липса на съществени процесуални нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. За да стигне до този извод, решаващият състав е обсъдил подробно спазването на установената от закона форма на заповедта, както и че в нея се съдържат правните и фактически основания за издаването й. Съдът изрично е посочил, че липсата на цитиране в заповедта на НП не влияе върху нейната законосъобразност, тъй като последните са редовно връчени и влезли в сила, след като не са заплатени в срок, то е налице нарушение на разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. В обжалваното решение са изложени мотиви и са обсъдени доказателствата свързани с установените с АУАН обстоятелства, начина на връчване на НП, респ. влизането им в сила, неизплащането в срок на наложените наказания "глоба". Накрая е приел, че фактическите констатации в АУАН не са оспорени, поради което щом изпълват фактическия състав на нарушението, във връзка с което е наложена принудителната мярка, то издадената заповед е законосъобразна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо, но неправилно. Според разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, предпоставките за налагане на ПАМ в тази хипотеза, се изчерпват с това на водача да са наложени санкции с влезли в сила наказателни постановления и същите да не са били заплатени в законовия срок по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. АС-Видин е приел, че са налице тези предпоставки, тъй като НП № 242/2013/12.03.2013 г. и НП № 243/2013/12.03.2013 г., са влезли в сила по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 26.11.2016 г. и в срок от един месец не са заплатени. По делото още пред АС-Видин е бил спорен въпросът дали наложените глоби са дължими или са се погасили по давност. При постановяване на решението направеното възражение относно изтекла давност по отношение на наложените административни наказания не е обсъждан. Същите доводи се. поддържат и в касационната жалба, като във връзка с това се навежда и твърдение за допуснато нарушение на материалния закон при преценка законосъобразността на приложената ПАМ. В жалбата, по повод на която е образувано делото се навеждат доводи, че не е изследван въпросът относно това дали има образувано изпълнително производство за събиране на глобите. Доказателства в тази посока не са събирани. Съдът, който е разпределил доказателствената тежест между страните с определение от 10.01.2018 г., не е указал на административния орган да представи доказателства за наличие или не на изпълнителни дела или доказателства, че глобите са платени, които е следвало да бъдат представени от жалбподателя. В хода по същество в проведеното открито съдебно заседание на 25.04.2018 г. процесуалният представител на Пл. М. се е посочил, че заплащането на глобите не се дължи, тъй като са погасени по давност. Въпросът относно давността не е изяснен от първоинстанционният съд и не са събирани доказателства относно това дали по отношение на НП тя е изтекла. В Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността да се търси административно наказателна отговорност от лицето, което е извършило административно нарушение (чл. 34 ЗАНН) и давност относно изпълнението, която започва да тече след влизане в сила на НП и с нейното изтичането се погасява възможността принудително да се събират наложените администартивни санкции (чл. 82 ЗАНН). Приложени към настоящият спор, правните норми налагат провеждането на пълно изследване на въпроса за давността. За да се приеме, че сроковете по чл. 82, ал. 1, б. "а" и ал. 3 ЗАНН са изтекли и основанието за налагане на ПАМ е отпаднало, е необходимо да се установи по несъмнен начин, че от административния орган не е предприето изпълнение на наказанията "глоба" в срока по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН. Наличието или липсата на образувани изпълнителни производства за събиране на глобите до 26.11.2018 г. е обстоятелство от значение за правилното решаване на спора, за което в първоинстанционната фаза на процеса доказателства не са събирани, нито е изпълнено задължението на съда по чл. 171, ал. 4 АПК. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Видин, при което съдът следва да попълни делото с доказателства за изясняване на горепосоченото обстоятелство и да се произнесе по законосъобразността на обжалваната заповед съобразно дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. По направеното от касатора искане за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 143, ал. 4, вр. с чл. 228 АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд, по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение