Решение № 1411 от 3.2.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5637/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез юрк. И. Минкова, срещу решение 1317/25.02.2020г.,постановено по адм.д. 8102/2018г. на Административен съд- София град, в частта,с която е отменено негово решение 1664/04.07.2018г. за отказано предоставяне на статут на бежанец на С. Пача, род. на 15.04.2020г.,гражданин на [държава],и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди ,че съдът се е позовал на пояснения на чужденеца, които са представени едва в съдебно заседание, с което търсещият закрила е нарушил чл. 30, ал. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Счита, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, анализирайки материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила. Намира,че по делото не е доказано наличието на основателен страх у лицето от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата по смисъла на чл. 8, ал. 1, ЗУБ. Счита, че съдът погрешно е игнорирал дадените отговори в провежданите интервюта, сочещи икономически основания и изразяващи желание да замине за Австрия, поради което неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. По тези съображения и приложените пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 09.12.2020г за актуалното положение в [държава], касаторът иска отмяна на обжалваното решение в обжалвана част. В откритото съдебно заседание пред ВАС и с писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрк. Минкова поддържа касационната си жалба. Ответната страна С. Пача, гражданин на [държава], лично и чрез процесуалния си представител адв.Д. Радославова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение в обжалвана част като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът анализирал материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила, но неправилно интерпретирал доказателствата по делото и не отчел,че по делото не са представени доказателства и не е доказано наличието на основателен страх у лицето от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата по смисъла на чл. 8 ал. 1 ЗУБ. Намира че, с оглед бежанската история на чужденеца и информацията за обстановката в конкретния регион на държавата по произход, не съществува заплаха или опасност, които да обуславят извода за наличие на изискуемите по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки, респ. приетите с чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО такива. Предлага решението на съда ,в обжалваната част,да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятно за страната съдебното решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Административният съд е сезиран с жалба, подадена от С. Пача, гражданин на [държава], против решение 1664/04.07.2018г. на председателя на ДАБ, с което му е отказан статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Съдът установил, че с молба с вх. ВР- 575/25.04.2017г. на РПЦ София отдел ПМЗ кв. Военна рампа, оспорващия, [дата на раждане] , етническа принадлежност [етническа принадлежност], вероизповедание [вероизповедание], поискал предоставяне на международна закрила от Република България. Съобразно данните, установени по реда на чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е посочено, че бежанската история се свежда до наличието най-вече на икономически причини за напускане на страната по произход. Посочва, че не знае кога е напуснал [държава]. Сочи, че крайната му точка била Австрия, където живеел неговият чичо. В България се озовал, защото не успял да премине границата с Гърция. Пристигайки в град София продължил пътя си към границата с Република Сърбия, където бил задържан от охранителните органи. Сочи, че не е имал лични срещи с талибаните, но те са искали от него да работи за тях, както и не му давали да ходи на училище. Съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил решение 1664/04.07.2018г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила по съображения, че търсещият закрила не е бил обект на преследване, липсват и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, а става въпрос за икономически емигрант, който в проведеното интервю заявил, че крайната му цел е Австрия. Съдът приел, че обжалваното решение в частта на отказано предоставяне на статут на бежанец на С. Пача, гражданин на [държава], е незаконосъобразно, поради което при условията на чл. 173, ал. 2 АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част. За да постанови този резултат съдът се е позовал на нови пояснения за бежанската история на чужденеца, че когато бил на 10 години, след проблеми с талибаните е напуснал училище и ходил само на изпити. Веднъж когато бил в 4-ти клас, на улицата го спрели талибаните, но не помни какво му казали. Съдът е посочил, че при разказа на бежанската си история пред органите на ДАБ, жалбоподателят е бил непълнолетен,респ. че данните от интервютата на чужденеца не кореспондирали с констатацията в решението, че не бил преследван заради своя пол, или за това, че е дете, по аргумент от чл.8, ал.5, т.6 от ЗУБ. В тази връзка съдът е дал указания да се съобразят изнесени в производството пред него данни, че лицето е от уязвима група по смисъла на т. 17 от § 1 от ДР на ЗУБ, тъй като е непридружен непълнолетен. Посочил също, че не е обсъдено как лицето може да се интегрира обратно в страната си. Съдът е формирал решаващ извод, че не са били обсъдени факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на случая, което преценил за съществено процесуално нарушение, водещо до извод за незаконосъобразност на акта. Съдебното решение в обжалваната част,е неправилно, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Събраните в хода на производство доказателства не налагат извод за допуснати нарушения на материалния закон, водещи до отмяна на административното решение за отказ от предоставяне на бежански статут. Както бе посочено по-горе, съдът е постановил решението си, като е мотивирал отмяната на акта с неизясненото положение на чужденеца, с оглед представените пред съда доказателства за страх от преследване. В решението е прието, че търсещият закрила е непридружен непълнолетен, поради което попада в уязвима по смисъла на чл. 30а от ЗУБ група. Съгласно тази разпоредба, в относимата редакция, при прилагане на разпоредбите на този раздел се отчита особеното положение на чужденците от уязвима група като малолетни или непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, самотни родители, придружени от малолетните или непълнолетните си деца, лица с увреждания и такива, които са били обект на тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Разпоредбата е в раздел II "Права и задължения на чужденците, търсещи закрила, по време на производството", което означава, че въвежда задължение към органите и длъжностните лица на Държавната агенция за бежанците за полагане на специална грижа към лицата, попадащи в уязвими групи. Критериите, които отличават лицата от уязвимата група обаче, не представляват основание за предоставяне на статут, както незаконосъобразно е счел административния съд. Освен това, административният акт не може да характеризира като противоречащ на закона, ако определено обстоятелство, известно на търсещия закрила, не е било доведено до знанието на административния орган. Търсещият закрила е длъжен да изчерпи всички факти, които са свързани с неговото лично положение, и да представи доказателства в подкрепа на молбата си. Обстоятелства, на които чужденецът не се е позовал, не обосновават извод за допуснато от органа нарушение, когато тези данни се изнасят за първи път пред съда, който разглежда жалбата на чужденеца срещу издадения административен съд. Така напр. в решение 2843 от 15.03.2016 г. по адм. д. 2548/2015 г., и решение 12491 от 17.11.2016 г. по адм. д. 13079/2015 г., двете-на ІІІ отд. на ВАС по идентични случаи. Затова настоящата инстанция намира, че не е налице неспазване на административнопроизводствените правила от административния орган, при произнасянето му по подаденото искане от търсещия закрила. С оглед на изложеното, изводът на административния съд за допуснато съществено нарушение на административните правила при постановяване на отказа, е необоснован. Фактите, изложени от кандидата в съдебното заседание ,не установяват нуждата за нова преценка на данните от бежанската история на кандидата за международна закрила. От доказателствата събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда, съгласно разпоредбата на чл. 171 АПК, е видно, че с молителя са проведени две интервюта, с които са изяснени мотивите за исканата закрила. Кандидатът е изложил твърдения, че е напуснал [държава] години преди да пристигне в Република България, а не веднага след като разбрал, че талибаните са искали той да се присъедини към тях. Видно от проведеното интервю , отразено в протокол 50751 от 10.01.2018г., лицето е продължило да живее около девет години в страната си на произход необезпокоявано и без заплахи от талибаните.Предоставените факти не обуславят извод, че кандидатът е изложил лични и значими за ЗУБ причини да напусне страната си на произход [държава]. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 5, т. 6 от ЗУБ, действия на преследване могат да бъдат действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Доказателствата по делото не установяват данни за осъществено спрямо него насилие или проблеми с талибаните с оглед неговия пол или възраст. Съгласно чл. 9, пар. 1 б. а от Директива 2011/95/ЕС , за да бъде разгледано като действие на преследване по смисъла на чл. 1 б. А от Женевската конвенция, актът трябва да е достатъчно сериозен по своето естество или по повторяемия си характер, за да представлява тежко нарушение на основните права на човека. Съдът е игнорирал факта, че чужденецът не е бил лично заплашван в държавата си по произход едно от условията за признаване на статут на бежанец по смисъла на чл. 1, б. А от Женевската конвенция е наличието на причинно-следствена връзка между причините за преследване, а именно раса, религия, националност, политическо мнение или убеждение или социална група и актовете на преследване, и липсата на такива. В бежанската история на чужденеца няма нито един наведен довод, че е бил лично заплашван от талибаните в държавата си по произход. Представените от процесуалния представител на чужденеца две допълнителни становища от две фондации не променят горния извод,а препоръка от настоящия работодател на лицето и благодарствена грамота от Директора на окръжното звено на БЧК гр. Пазарджик, са неотносими към предмета на делото. Освен това кандидатът и в хода на съдебното производство не е навеждал доводи за нарушени права на защита и нужда от установяване на нови обстоятелства относно въоръжен конфликт или промяна на обстановката в страната му на произход, които да са основания за събиране на нови данни и ново обсъждане/преценка на обстановката в [държава]. Основателно е възражението на касатора, че в конкретния случай липсват и указания в този смисъл в отменителното съдебно решение, за да се приеме, че е допуснато соченото нарушение. С подаването на молбата за статут кандидатът е бил подробно осведомен на език, който владее, за вида на производството, за решенията, които се вземат, за възможността да ги обжалва, както и за предвидените по закон негови права и задължения. На непридружения непълнолетен е назначен представител от социалните служби, на когото е възложено да се грижи за неговите интереси, в изпълнение на чл. 15, ал. 4 ЗЗДет. Съблюдаването на най-добрия интерес на детето се изразява с система от специфични мерки, съпътстващи развитието на производството, и не би могло да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. В хода на производството не е било обосновано съществуването на реална опасност от бъдещи посегателства, след като чужденецът е продължил да живее в страната си на произход след заплахата на талибаните, завършил е училище, както и че членовете на семейството му продължава да живее в [държава], където не срещат проблеми. Поради това са неоснователни изводите на съда, че административният орган не е преценил задълбочено бежанската история на чужденеца. Така и в решение 9918 от 19.07.2018 г. по адм. д. 14112/2017 г., ІІІ отд. на ВАС и решение 10377 от 29.07.2020 г. по адм. д. 14298/2019 г., ІV отд. на ВАС. Неоснователен е и изводът на съда, че непълнолетният чужденец може да е преследван заради личното си положение и бежанската история на неговите близки. Закрилата по Закона за убежището и бежанците не се предоставя по причина, че лицето е в риск, тъй като е непълнолетно, намира се извън страната, в която живее, и не може да получи защита от семейството си, а поради това, че са възникнали редица, предвидени в този закон, особени обстоятелства. Предвид изложените съображения съдебното решение е материално незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за предоставяне на бежански статут на [гражданство]. Поради това същото следва да бъде отменено и делото да се реши по същество, при което жалбата срещу административния акт да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,