Решение № 1092 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3875/2007 г.

Решение № 1092 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3875/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на М. Т. П. И., чрез пълномощника й адв. М, срещу решение № 421 от 11.04.2007 г. по гр. д. № 1659/2006 г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците Х. А. П., Ю. А. Ф. и И. А. Н., чрез пълномощника им адв. Д, молят жалбата да бъде оставена без уважение по съображения в писмено становище и претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е оставил в сила решенията от 20.07.2005 г. и от 20.07.2006 г. по гр. д. № 3027/2004 г. на Варненския районен съд, с първото от които по исковете на Ю. А. Ф. и И. А. Н. е намалено с 10/24 ид. части завещателното разпореждане на А. И., направено със саморъчно завещание на 20.03.1995 г. в полза на М. Т. П. И., като са възстановени запазените части в размер по 5/24 ид. ч. на всяка от ищците от наследството на А. И., поч. 2002 г., и с второто решение по иска на Х. А. П. същото завещателно разпореждане е намалено с още 5/24 ид. ч., като е възстановена запазената част на ищеца в размер на 5/24 ид. ч. от наследството на А. И. Установено е по делото, че А. И. е починал на 14.08.2002 г. Негови наследници по закон са съпругата му М. П. И. и децата му от предходни бракове Ю. Ф., И. Н. и Х. П. Със саморъчно завещание от 20.03.1995 г., обявено на 02.09.2002 г., Апостол И. е завещал на М. П. И. цялото си имущество. Въззивният съд е приел, че разполагаемата част от наследството е 1/6, а запазената част на всеки от ищците е 5/24. Не е обсъдил възражението на ответницата, че е допринесла за увеличение на наследството, по съображения, че искането това да се пресметне в нейна полза може да се разглежда при делбата на имуществото, а не в това производство. По въпроса за прибавяне към наследствената маса на дарения от наследодателя на ищците в размер на 3000 лв. през 1985 г. съдът е приел, че твърдяните дарения с пари са недоказани от свидетелските показания. Жалбата е неоснователна. Правилно съдът е приел за недоказани твърдяните дарения от А. И. на ищците. Разпитаните свидетели за тези обстоятелства нямат непосредствени впечатления, не са очевидци на извършване на такива дарствени актове, а обясняват, че са чули от А. И. за дарения с пари, които получил като обезщетение за отчужден имот. Други доказателства в тази насока не са ангажирани. А дори и да се приеме, че наследодателят е дарил през 1985 г. по 1000 лв. /1 лев след деноминацията/ на всеки от тримата ищци, то с оглед обстоятелството, че даренията са извършени преди деноминацията на лева, не би могло да промени крайния извод на съда за накърняване на запазената им част от наследството. Стойността на наследственото имущество е несъпоставима със стойността на дарени общо 3 лв. /деноминирани/. Правилно съдът не е обсъдил възражението на касаторката, че е допринесла за увеличение на наследството. При извършено универсално завещателно разпореждане не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН. В този случай претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН може да бъде разгледана само в делбеното производство. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция-адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.