Решение № 6657 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13396/2018 г.

Решение № 6657 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13396/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Н. Мустафова от [населено място], подадена чрез адвокат М. Господинова, против Решение № 1830/14.08.2018 г., постановено по административно дело № 1159/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-18-190/26.02.2018 г. на Кмета на Община Пловдив, нареждаща премахване на незаконен строеж "Двуетажна масивна сграда", находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.520.771 по КККР на [населено място], с административен адрес [улица], [населено място]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се възприетия от съда извод за това, че се касае за незаконен строеж, като се твърди, че се касае за извършени строително-монтажни работи по съществувала преди това сграда. Сочат се допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на допълнителна задача към експерта, изготвил съдебно-техническата експертиза и заличаване на допуснатия до разпит свидетел. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесната заповед, алтернативно след отмяна на решението, делото да се върне ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът – Кметът на Район "Централен" при Община Пловдив, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив, издадена от Кмета на Район "Централен" - Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Н. Мустафова да премахне строеж "Двуетажна масивна сграда", находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.520.771 по КККР на [населено място], с административен адрес [улица], [населено място], квалифицирана като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателката в хода на съдебното производство. Правилно съдът е ценил заключението по съдебно-техническата експертиза, което е установило, че процесният строеж навлиза в уличната регулация в източна посока с около 10 метра, което обстоятелство, изключва приложението на някоя от хипотезите на § 16 ПЗР ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Разсъжденията на съда в тази насока са подкрепени от събраните по делото доказателства и са съответни на закона. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Правилен е изводът на съда за това, че се касае за нов строеж, извършен след 1997 г., тъй като към 1997 г. жилищната постройка в имота е била паянтова, с по-малка площ от сега съществуващата и се е състояла от един етаж и сутерен. Тези констатации се подкрепят от представените от страна на жалбоподателката нотариални актове, поради което се установява, че процесната жилищна сграда е изградена отново в различен обем, конструкция и етажност след 1997 г. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно, с оглед предмета на правния спор и установените факти, съдът е оставил без уважение допускането на допълнителна задача към вещото лице, целяща да установи дали уличната регулация е приложена. Относимите за спора факти, в това число и периодът, в който е бил извършен строежът са били установени посредством събраните доказателства, поради което неоснователно е искането, основаващо се на чл. 222, ал. 2 АПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Пловдив. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,