Решение № 16376 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2019 г.

Решение № 16376 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2019 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационната жалба на Консорциум "Дермалог- Ани БГ Консорциум", със седалище и адрес на управление гр. Хамбург, Федерална Република Германия, с участници "Дермалог Идентификейшън Системс" ГмбХ и "Ани Секюрити Принтинг Къмпани" АД, подадена чрез процесуалния представител адв. Л. Цеков, срещу решение № 921 от 05.09.2019 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-635/2019 г. С него КЗК е оставила без уважение жалбата на Консорциум "Дермалог - Ани БГ Консорциум" срещу Решение № 5785 мпр-40/03.07.2019 г. за предварителен подбор на заместник- министъра на вътрешните работи във връзка с провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019", открита с Решение № 5785 мпр-58/15.08.2018 г. на възложителя. В касационната жалба подробно са релевирани оплаквания, че решението е постановено в нарушение с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че КЗК е нарушила правото на Консорциум "Дермалог Идентификейшън Системс" на защита по см. на чл. 209, ал. 3 ЗОП, а именно след приключване на проучването не им е предоставила възможност да се запознаят със събраните по преписката доказателства, вкл. офертите на останалите участници, за което са направили възражение, но същото в нарушение на процесуалните правила не е уважено. На следващо място се оспорват изводите на КЗК относно законосъобразността на отстраняването на Консорциум "Дермалог Идентификейшън Системс" от участие в процедурата, както и изводите относно законосъобразното класиране на участника Консорциум "Мюлбауер Ай Ди Сървисиз ГмбХ- С&T". По подробно изложените съображения в жалбата, поддържани от процесуалните представители адв. Цеков и адв. Костова в съдебно заседание и допълнително мотивирани в писмената им защита, касаторът моли съда, да отмени решението и да върне преписката на възложителя с указания за извършване на нов предварителен подбор, при който възложителят да изчака приключването на процедурата по издаване на потвърждение от компетентните български органи за достъп до класифицирана информация въз основа на приключила процедура на компетентните органи на Федерална Република Германия или при условията на евентуалност, с указания до възложителя да определи краен срок, в който изискванията за достъп до класифицирана информация следва да бъдат доказани от страна на жалбоподателя. Претендират се разноски. Ответникът- Министърът на вътрешните работи, в депозиран отговор на касационната жалба, както и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Цеков, оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна- Консорциум "Мюлбауер Ай Ди Сървисиз ГмбХ- С&T" с участници "Мюлбауер Ай Ди Сървисиз ГмбХ" и "С&T България", не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Веридос ГмбХ", също не е изразила становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на решението на КЗК и в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по преписка № КЗК-635/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалбата на Консорциум "Дермалог Ани БГ Консорциум ", срещу решение № 5785 мпр-40/03.07.2019 г. за предварителен подбор на заместник- министъра на вътрешните работи във връзка с провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019". С него възложителят е обявил, че заинтересованите страни Консорциум "Мюлбауер Ай Ди Сървисиз ГмбХ- С&T" и "Веридос ГмбХ" ще бъдат поканени да представят оферта, а касационният жалбоподател - отстранен от участие в процедурата, на основание чл. 107, т. 1 ЗОП. С атакуваното решение на КЗК жалбата на Консорциум "Дермалог- Ани БГ Консорциум" е оставена без уважение. За да постанови посочения резултат, Комисията е приела, че с оспорваното пред нея решение на възложителя, жалбоподателят законосъобразно е отстранен от участие в процедурата при условията на чл. 107, т. 1 ЗОП, тъй като не отговаря на критерий за подбор, относим към установяването на техническите и професионални способности на участниците, налагащ като минимално изискуемо ниво при установяване съответствието на кандидатите с изискванията за защита на класифицираната информация по т. 4. 4. и Таблица 1 А от Част В, Раздел I на документацията, представянето на валидни удостоверения, разрешения или потвърждения за достъп до: 1. Национална класифицирана информация- ниво на класификация "Секретно" /или по- високо/ и 2. Класифицирана информация на Европейския съюз- ниво на класификация "SECRET EU/ EU SECRET" /или по- високо/. В мотивите на обжалваното решение са възпроизведени подробно конкретните изисквания за достъп до и за защита на класифицираната информация, визирани в Таблица 1 А, част В, раздел I, т. 4. 4. от документацията, като е прието, че съответствието с тях се доказва именно на етапа на извършване на предварителния подбор на кандидатите. Отчетено е, че с Разяснение рег. № 812100-16971/28.09.2018 г., предоставено по реда на чл. 33, ал. 2 ЗОП, възложителят е уточнил, че е достатъчно в заявлението за участие в подбора кандидат- чуждестранно юридическо лице, да посочи входящ номер за инициирана процедура за проучване пред компетентния Национален орган по сигурността, но е прието, че горното обстоятелство не предполага такава правна интерпретация на разпоредбата на чл. 158, ал. 4 ЗОП, каквато е поддържаната от жалбоподателя. Комисията е установила, че макар при допускане на възможността по чл. 158, ал. 4 ЗОП, възложителят да не е определил конкретен срок, това, предвид конкретната фактическата обстановка, не представлява нарушение на разпоредбите и принципите на ЗОП. КЗК е обсъдила и осъществената кореспонденция между възложителя и компетентните органи по сигурността в Република България с оглед провеждане на проучване на надеждност на дружеството-жалбоподател, като е счела, че възложителят е спазил принципа на равнопоставеност и е положил дължимата грижа, като е изчакал обичайния срок за получаване на съответните разрешения, удостоверения или потвърждения за достъп до класифицирана информация, с оглед приложимото национално законодателство. Комисията е намерила за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че участникът Консорциум "Мюлбауер Ай Ди Сървисиз ГмбХ- С&T" незаконосъобразно е допуснат до етапа на представяне на оферти. Като несъответни с данните по делото са преценени и възраженията на Консорциум "Дермалог-Ани БГ Консорциум ", че по отношение на "Веридос ГмбХ" в протокола за предварителен подбор не е посочена конкретна информация относно потвърждението по реда на ППЗЗКИ. Настоящият състав намира, че решението на КЗК е валидно, допустимо и правилно. Постановено е от компетентен административен орган - единствен специализиран независим държавен орган с правомощие по ЗОП да преразглежда актовете на възложителите, в законен състав, при спазване на разпоредбата за кворум и начин на гласуване и в писмена форма, при спазване на приложимите материалноправни норми. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават неговата отмяна. Преди всичко следва да се посочи, че не е основателно оплакването на касатора за допуснато от Комисията нарушение на административно- производствените правила поради непредставянето на административната преписка в цялост, с което е било ограничено правото на защита на дружеството. КЗК обосновано е констатирала, че в подадените заявления на кандидатите Веридос ГмбХ и Консорциум "Дерматолог-Ани БГ Консорциум" има посочена конфиденциална информация във връзка с наличието на търговска тайна, съгласно чл. 102, ал. 1 ЗОП. Съгласно посочената разпоредба, кандидатите и участниците могат да посочват в заявленията за участие или офертите си информация, която смятат за конфиденциална във връзка с наличието на търговска тайна. В тези случаи съответната информация не се разкрива от възложителя. Регламентираното в чл. 102, ал. 2 ЗОП ограничение е, че участниците не могат да се позовава на конфиденциалност по отношение на предложенията от офертите им, които подлежат на оценка- хипотеза, в която разглежданият случай не попада. Първото, а всъщност и основното, възражение по същество в касационната жалба е срещу извода на КЗК за законосъобразността на отстраняването му, основано на констатацията на помощния орган на възложителя за неизпълнение на изискванията, свързани със защита на класифицираната информация по т. 4. 4 и Таблица 1 А от Част В, Раздел I на документацията. Възражението е неоснователно, като конкретните съображения на настоящия състав за това са следните: В разглеждания случай предметът на обществената поръчка е проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019, като, както е посочено в мотивите за избор на процедура, в дейностите за изпълнение на поръчката се включват доставка на чувствително оборудване, услугите, свързани с доставеното оборудване, както и чувствително строителство, предвидени в чл. 148, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗОП във връзка с § 2, т. 65 от ДР на ЗОП. Поръчката съдържа класифицирана информация, поради което към кандидатите са въведени специални изисквания, с които се цели гарантиране на защитата на класифицираната информация. Те са определени от възложителя в съответствие с относимата нормативна уредба за защита на класифицираната информация- чл. 96 от ЗЗКИ, чл. 170, 177 и 178 от ППЗЗКИ, чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за общите изисквания за гарантиране на индустриалната сигурност, приета с ПМС № 51 от 04.03.2003 г., в сила от 11.03.2003 г. и специалните правила при възлагане на обществени поръчки в областите отбрана и сигурност- чл. 158, чл. 171 и чл. 172 от ЗОП. Конкретно, изискванията за защита на класифицираната информация, включително и необходимата информация и изискуемите документи за тяхното изпълнение, се съдържат в т. 4. 4. и Таблица 1 А "Изисквания за защита на класифицираната информация към кандидатите и документи за доказване на тяхното изпълнение" от Документацията за провеждане на процедурата /Първи етап "Предварителен подбор", част В "Указания за участие в процедурата и за подготовка на документите", Раздел I "Изисквания към кандидатите/участниците в процедурата"/. В Таблица 1 А са посочени изискванията /условията/ за защита на класифицираната информация /графа 2/, минималното ниво за изпълнение от кандидатите на съответното изискване /графа 3 и необходимата информация и документи, които следва да се представят от кандидатите за участие в процедурата за изпълнението на съответното изискване /графа 4/. Като минимално изискуемо ниво относно технически и професионални възможности е заложено изискването кандидатът да разполага с валидни удостоверения, разрешения или потвърждения за достъп до 1. Национална класифицирана информация- ниво на класификация "Секретно" /или по-високо/ и 2. Класифицирана информация на Европейския съюз- ниво на класификация "SECRET EU/ EU SECRET" /или по-високо/. В графа 4 от таблица 1 А за всяко изискване /условие/ за защита на класифицираната информация, посочено в графа 2, е посочено, че за чуждестранно юридическо лице е необходимо и потвърждение, издадено по реда на ППЗЗКИ и че потвърждението се изисква и получава служебно по процедура, инициирана от възложителя. Със свои Разяснения рег. № 812100-16971 от 28.09.2018 г., в съответствие с документацията по обществената поръчка, възложителят е указал, че в хипотезите, в които законодателството на държавата, в която кандидатът е установен, не допуска иницииране на проучване от самия кандидат, а само по инициатива на възложителя, това обстоятелство следва да бъде изрично посочено в заявлението, за да може съответната процедура да бъде инициирана от възложителя чрез националния орган по сигурността на Р България. Именно такава хипотеза е била приложима и по отношение на жалбоподателя. Установено е по несъмнен начин по делото, че в заявлението на Консорциум "Дермалог- Ани БГ Консорциум " е посочено, че по отношение на участника в сдружението "Ани Секюрити Принтинг Къмпани" АД са представени всички необходими документи за достъп, но по отношение на другия участник - "Дермалог Идентификейшън Системс" ГмбХ, това не е сторено. Поради това, с писмо на възложителя рег. № 812100-18466/22.10.2018 г. пред ДКСИ и ДАНС е инициирана процедура за издаване по реда на ППЗЗКИ на потвърждение за чуждестранните юридически лица, а с писмо рег. № 812100-19217/30.10.2018 г. - за чуждестранните физически лица. Установява се още, че възложителят е препратил получените от кандидатите документи, необходими за извършване на проучването за надеждност, като с писмо изх. № И-3368/21.11.2018 г. /вх. № 812100021094/26.11.2018 г. по описа на МВР/ от ДКСИ е изпратена информация за получен отговор от компетентния орган по сигурността на Федерална Република Германия, от който е видно, че въз основа на изпратеното от ДКСИ искане е започнато проучване за надеждност на дружеството "Дермалог Идентификейшън Системс" ГмбХ, като е посочено, че "процедурата може да завърши след минимум три до щест месеца". Горните обстоятелства, а също и фактът, че с писмо рег. № С-20158/07.12.2018 г. /вх. № 812100-221649/12.12.2018 г. по описа на МВР/ на ДАНС е изпратена информация за открита процедура по чл. 177 от ППЗЗКИ по издаване на потвърждение на "Дермалог Идентификейшън Системс" ГмбХ, правилно са констатирани от помощния орган на възложителя и споделени в мотивите на решението на Комисията. Не е спорно, че в Протокол № 1 по чл. 54, ал. 7 от ППЗОП от 20.11.2018 г. на помощната комисия на възложителя е посочено, че след получаване на поисканите по описания по-горе ред потвърждения от компетентните органи в Република България /ДАНС и ДКСИ/ за валидността на издадените на кандидатите разрешения, сертификати и удостоверения за достъп до класифицирана информация и за резултатите от извършените проучвания на кандидатите, които не притежават необходимите документи, комисията ще установи дали са изпълнени изискванията, свързани със защитата на класифицираната информация по т. 4. 4. и Таблица № 1 А от Част В, Раздел I на Документацията. Извличайки аргументи от посоченото обстоятелство, касаторът поддържа, че след като самият възложител не е указал на участника определен момент, към който изискванията за достъп до класифицирана информация трябва да бъдат покрити / не е посочил кой е край на допълнителния срок по чл. 158, ал. 4 ЗОП/ или определен фактически състав, при който ще се приеме, че същите изисквания не са покрити, то същият е допуснал нарушение на чл. 158, ал. 4 ЗОП. Счита, че необосновано и в противоречие с материалния закон горното нарушение е игнорирано от Комисията в постановения от нея акт. Настоящият състав намира, че така поддържаните доводи в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Не намира опора в закона твърдението на касатора, че комплексното тълкуване на разпоредбата на чл. 158, ал. 4 във връзка с чл. 104 ППЗОП налага правния извод, че при определяне на допълнителен срок по чл. 158, ал. 4 от ЗОП, възложителят е длъжен да определи неговия начален и краен момент, в рамките на който да изчака резултата от проучването за достъп до класифицирана информация. Съгласно чл. 158, ал. 4 ЗОП, Възложителят може да определи в обявлението допълнителен срок, в който лицата, които не притежават разрешение, удостоверение или потвърждение по ал. 2, т. 3, да представят съответния документ. В срока за получаване на заявления за участие лицата подават до възложителя писмено съгласие за извършване на процедура по проучване и прилагат необходимите документи съгласно ЗЗКИ, които се изпращат от възложителя до компетентната служба за сигурност. Съгласно чл. 158, ал. 2, т. 3 от ЗОП, за доказване на техническите и/или професионалните способности освен изискванията по чл. 63 и доказателствата по чл. 64 възложителят може да постави допълнителни условия и да изиска от кандидатите или участниците да представят разрешение, удостоверение или потвърждение за достъп до класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ, включително за възможността за обработка, съхранение и предаване на такава информация на равнището на защита, изисквано от възложителя – в случай на поръчки, които съдържат или изискват класифицирана информация. Съдът намира, че в разглеждания случай възложителят е определил допълнителен срок по чл. 158, ал. 4 ЗОП, но съобразно спецификата на конкретната фактическа обстановка не е ограничил същия в темпорална рамка. Този подход на възложителя е законосъобразен, а и единствено възможен, ако възложителят реши да допусне до участие в процедурата и лица, които не притежават необходимите документи за достъп до класифицирана информация, тъй като е обусловен от обстоятелството, че сроковете за извършване на проучване пред съответния орган по сигурността са различни, в по- голямата си част са инструктивни и се определят от приложимото законодателство. Този извод се налага от прегледа на относима нормативна уредба, описана по- долу: съгласно чл. 177 от ППЗЗКИ, компетентният орган- ДАНС, издава потвърждение на кандидатите-чуждестранни физически или юридически лица при необходимост от достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна, въз основа на издадено разрешение или удостоверение от съответния компетентен орган на друга държава или международна организация, с която РБ има сключен международен договор. От друга страна, съгласно т. II. 2. 3. от Задължителните указания на ДКСИ за извършване на проучване и издаване на потвърждение на чуждестранни лица, когато необходимостта от издаване на потвърждение е във връзка с изпълнение на договор по индустриална сигурност, искането за проучване на чуждестранното лице и за издаване на потвърждение се подава до ДКСИ от възложителя. ДКСИ от своя страна възлага проучването на компетентен орган - ДАНС. От така направения преглед на относимата правна уредба се налага извода, че ЗЗКИ и ППЗЗКИ не предвиждат изричен срок за издаване на потвърждения на чуждестранни лица. В тази връзка съдът намира, че при предоставянето на допълнителен срок по реда на чл. 158, ал. 4 ЗОП, възложителят е съобразил обичайния за конкретния случай срок за получаване на съответните разрешения, удостоверения и потвърждения за достъп до класифицирана информация с оглед приложимото национално законодателство. Този срок, както бе посочено по- горе е от три до шест месеца. По делото е установено по категоричен начин, че от стартиране на процедурата за надеждност на жалбоподателя до издаване на оспорваното решение за предварителен подбор е минал период от време, значително надхвърлящ шест месеца, като видно от неоспорената фактическа обстановка, в която подробно е описана осъществилата се кореспонденция между възложителя, националните органи по сигурността и компетентните органи по сигурността на ФРГ, в хода на времето са правени многократни запитвания за развоя на извършваното проучване от компетентния орган на ФРГ. Ето защо и КЗК правилно е приела, че при прилагане на разпоредбата на чл. 158, ал. 4 ЗОП по отношение на Консорциум "Дермалог- Ани БГ Консорциум", възложителят е действал добросъвестно, като е положил дължимата грижа и е изчакал обичайния срок за получаване на съответните разрешения, удостоверения или потвърждения за достъп до класифицирана информация, с оглед приложимото национално законодателство. Изводът за добросъвестността на възложителя не се променя от факта, че с Докладна записка рег. № 4573 р-1696 от 13.06.2019 г. на Директор Дирекция "ЕС и международно сътрудничество" до зам. Министъра на правосъдието е извършено позоваване на писмо с дата 11.06.2019 г. на Федералното министерство на икономиката и енергетиката на ФР Германия, в което е посочено, че в случая на Дермалог Идентификейшънс системс към момента Федералното министерство на икономиката не е получило от Федералната служба за защита на конституцията информация, посочваща, че може да се появят неблагоприятни сведения, които да не позволят да бъде издадено разрешително за сигурност, каквото е необходимо в рамките на тази тръжна процедура. Несъстоятелен е доводът на касатора, че видно от съдържанието на горепосоченото писмо, възложителят е бил известен, че не е възможно процедурата пред германския орган по сигурността да приключи с отказ за достъп до класифицирана информация на нужното ниво. Единственото сигурно, а не хипотетично, обстоятелство, за което възложителят е бил известен, е била висящността на процедурата и липсата на данни за нейното приключване, което се установява от Писмо от Председателя на ДКСИ изх. № И-1917 от 11.06.2019 г. до зам. Министъра на вътрешните работи, в което е посочено, че с писмо от 11.06.2019 г. ДКСИ е била уведомена, че за дружеството Дермалог Идентификейшънс системс, съгласно националното законодателство, не е получена необходимата информация от Службата за вътрешна сигурност за издаване на удостоверение. Въз основа на изложеното, основателен се явява доводът на ответника, че от страна на възложителя е осъществена активна и настоятелна комуникация с компетентните органи по сигурността в Република България, но въпреки това и въпреки категоричните данни за многократните опити за ускоряване на проучването, процедурата за надеждност не е приключила след близо осем месеца. Не може да бъде споделено и тълкуването, което прави касаторът на нормата на чл. 104 ППЗОП. Разпоредбата на чл. 104 ППЗОП предвижда, че когато възложителят е определил допълнителен срок по чл. 158, ал. 4 ЗОП, той изчаква резултата от проучването за достъп до класифицирана информация, като при необходимост е длъжен да удължи допълнителния срок до приключване на проучването. Предлаганото от касатора тълкуване на горната разпоредба намира израз в тезата, че щом предоставеният допълнителен срок не е скрепен с начална и крайна дата, то във всички случаи възложителят е длъжен да удължи допълнителния срок до приключване на проучването. Съдът намира, че подобно тълкуване на посочената норма, е превратно и не намира опора в закона. Противно на твърдението на касатора, настоящият състав намира, че съвместният прочит на двете визирани норми не налага извод за обвързаност на възложителя от задължението винаги да определи начален и краен момент на срока, в който следва да изчака резултата от проучването. И това е така, тъй като са налице случаи /сред които е и процесният/, при които е обективно невъзможно такъв срок да бъде определен. Действително, в хипотеза на предоставен допълнителен срок за представяне на документите по чл. 158, ал. 2, т. 3 ЗОП, възложителят следва да се счита ангажиран от това свое действие и с оглед принципа на правна сигурност да се придържа към зададените времеви параметри. В случая, обаче, възложителят не е определил конкретен допълнителен срок именно поради обстоятелството, че сроковете за извършване на проучване от националните органи по сигурността са различни и не могат априори да бъдат фиксирани. Затова и е съобразил периода на извършването на предварителния подбор именно с обичайния срок за получаване на съответните разрешения, удостоверения и потвърждения за достъп до класифицирана информация с оглед приложимото законодателство. Налага се извод за правилност на извода на КЗК, че с действията си възложителят не е препятствал наличието на реална конкурентна среда и не е нарушил ЗОП. Нещо повече, съдът намира, че несъмнено в настоящия казус целта на възложителя при предоставянето на допълнителен срок е била да се разшири кръга на потенциалните участниците в процесната поръчка, тъй като по принцип целта на процедурите по ЗОП е да се даде възможност на повече заинтересовани лица да участват в тях. Настоящият състав намира, че съответна на закона е и преценката на възложителя за липса на необходимост от удължаване на допълнителния срок до приключване на проучването. Всъщност, следва преди всичко да се подчертае, че жалбоподателят е отстранен от участие в процедурата много след изтичане на обичайния срок за издаване на разрешение за достъп /повече от един месец/. Наред с това, при преценка на тази необходимост не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че са налице достатъчен брой участници, които отговарят на всички изисквания за лично състояние и критериите за подбор, и съответно могат да бъдат поканени да представят оферта. От съществено значение с оглед предмета на поръчката в случая е и това, че възложителят не може неопределено време да изчаква получаването на потвърждение от страна на органите, отговорни за проучването. Основателно в писмения си отговор ответникът се позовава на обстоятелството, че в раздел IV от Общата техническа спецификация са определени вътрешни максимални срокове, чието надвишаване в офертата на участника във втория етап на процедурата, както и предлагането на срок за изпълнение, различен от 120 месеца, е основание за отстраняване. С оглед предвидените в документацията за участие в обществената поръчка срокове и значителния обществен интерес същата да приключи в зададените времеви параметри поради необходимостта от осигуряване производството и персонализацията на българските лични документи, правилно възложителят е взел решение за отстраняване на Консорциум "Дермалог- Ани БГ Консорциум", от участие в процедурата на основание чл. 107, ал. 1 ЗОП поради несъответствие с критерий за подбор. Неприключването на процедурата по проучване за надеждност в продължение на близо осем месеца и неиздаването на потвърждение за сигурност по реда на чл. 177 от ППЗЗКИ на дружеството и на определените негови служители, е основание да се приеме, че кандидатът не отговаря на определените изисквания за защита на класифицираната информация. Настоящият състав не споделя тезата на касатора, че само посочването от кандидата на входящ номер за инициирането на процедура по проучване пред компетентния орган по сигурността, както и инициирането на процедура от възложителя, не е основание да се приеме, че е налице изпълнение на изискванията за защита на класифицираната информация. Противно на застъпената теза в касационната жалба, такъв извод не се налага от документацията за участие и дадените разяснения. Преценката на възложителя в горепосочения смисъл е законосъобразна и правилно е споделена от КЗК. Само в допълнение следва да се посочи, че дори и към датата на устните състезания касаторът не навежда довод, че се е снабдил с потвърждение, издадено по реда на ППЗЗКИ. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба срещу изводите на КЗК относно законосъобразното допускане на кандидата Консорциум "Мюлбауер Ай Ди Сървисиз ГмбХ- С&T". Не може да бъде споделено възражението, че Комисията е разгледала повърхностно и формално оплакванията на касатора относно съответствието на Консорциум "Мюлбауер Ай Ди Сървисиз ГмбХ- С&T" с критериите за подбор в обществената поръчка. Установява се, че мотивите на КЗК са изградени въз основа на приетата за установена фактическа обстановка при съпоставка с констатациите на помощния орган на възложителя от Протокол УРИ № 5785 р- 16718/03.07.2019 г. за резултати от предварителния подбор. Комисията е формирала ясни мотиви че споделя преценката на възложителя досежно това, че кандидатът отговаря на минималните критерии за подбор, поради което и следва да бъде поканен за по- нататъшно участие. Настоящата инстанция споделя доводите на ответника, касаещи възраженията в касационната жалба, касаещи писмо 0242/MID/DGP/DIC Sec от 23.11.2018 г. от Министерство на Вътрешните работи - Република Конго. Всъщност, дейността, визирана в писмото, не е приета за установена от участника поради липса на посочен брой на доставени бланки тип "паспорт" в писмото, поради което безпредметно е да бъде коментиран периода, посочен в писмото в случай, че е налице липса на данни за брой доставени бланки. Като краен резултат тази дейност не е била приета от помощната комисия, но това не влияе върху извода, че съответствието с минималните изисквания по т. 1. 2. от таблица 1 е надлежно доказано с изпълнението на дейности № 2 и № 3. КЗК е констатирала това, потвърждавайки верността на изводите на помощния орган на възложителя. В касационната жалба се поддържат аналогични доводи на тези, релевирани пред Комисията, свързани с констатацията на помощния орган, че данните в предоставената от Консорциум "Мюлбауер Ай Ди Сървисиз ГмбХ- С&T" таблица относно критериите за оценка, приложими в случай на намаляване на броя на кандидатите, не съответстват на данните, съдържащи се в заявлението за участие. КЗК е дала отговор на това оплакване и същия се споделя от съда: Констатацията на помощната комисия е обоснована от обстоятелството, че част от декларираните в заявлението дейности при извършване на предварителния подбор не са приети като надлежно доказани, като съответно са направени корекции в изготвената таблица; изложеното не е порок в работата на помощния орган за провеждане на процедурата, нито е основание за отстраняване на кандидата. Това е така, тъй като помощният орган на възложителя е проверил съобразно заложените условия в документацията за участие информацията и документите, представени от Консорциум "Мюлбауер Ай Ди Сървисиз ГмбХ- С&T", като е установил съответствие с минималните въведени критерии за подбор. По изложените по-горе съображения, настоящият състав приема, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на КЗК и същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 216, ал. 6 ЗОП, основателно е предявеното от процесуалния представител на възложителя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство. Затова и Консорциум "Дермалог- Ани БГ Консорциум", със седалище и адрес на управление гр. Хамбург, Федерална Република Германия, следва да бъде осъдено да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата от 200 лв, представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено от съда според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК вр. чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение