Решение № 11677 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7946/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Въжени линии ЕАД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Петров, против решение 4158 от 22.06.2023г., постановено по адм.д. 5883/2021г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед РА 20 27 от 26.04.2021г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195 ал. 4 във връзка с ал. 1 ЗУТ и чл. 196 ал. 3 и ал. 5 ЗУТ на жалбоподателя е наредено като собственик да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване, и привеждане в съответствие с изискванията на чл. 169 ЗУТ на строеж Двуседалков открит лифт Драгалевци лифтови станции и въжена линия с конструкция на фундаменти и носещи стълбове, конструкция седалки, носещо стоманено въже, ролкови и закрепващи механизми, като изпълни следните мероприятия: 1.1 изготвяне на инвестиционен проект от експерти с необходимата подготовка и лиценз за ремонт и усилване като цяло по съществуващо положение на строеж Двуседалков открит лифт Драгалевци лифтови станции и въжена линия с конструкция на фундаменти и носещи стълбове, конструкция седалки, носещо стоманено въже, ролкови и закрепващи механизми; 1.2 изпълнение на одобрения/съгласуван инвестиционен проект. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че оспореното решение не отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 172а ал. 2 АПК и е немотивира. Посочва, че съдът не е обсъдил възражението, че оспорената заповед е издадена за несъществуващ обект, тъй като нареденият за ремонт обект съобразно понятието за строеж и обект по § 5 т. 38 и т. 39 ДР на ЗУТ в правния мир не съществува, а съществуват два строежа по смисъла на § 1 т. 30 от ВР на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на въжените линии, а именно въжена линия Драгалевци - Заслона /в старата документация секция Бай Кръстьо/ и въжена линия Заслона Голи връх. Поради това твърди, че е невъзможно изпълнението на заповедта с изработването на един проект, тъй като се касае за различни строежи с различни характеристики и конструктивно изпълнение. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, като твърди такива неизясняване на всички факти от значение за спора. Посочва и че поради наличието на невъзможен предмет на заповедта, тъй като оригинални части за такъв лифт вече не се произвеждат то не може да бъде извършен ремонт, а единственият вариант е реконструкция на лифта, което обаче в производството по чл. 195 ЗУТ твърди, че не може да бъде наредено. Твърди и неправилност на извода за материална законосъобразност на заповедта, тъй като посочва, че основание за издаване на заповед по чл. 195 ал. 4 ЗУТ е нарушаване на някое от изискванията на чл. 169 ал. 1 ЗУТ, каквото нарушение обаче в случая не е налице, тъй като е било установено, че седалковите въжени линии Драгалевци Бай Кръстьо и Бай Кръстьо Голи връх и станциите към тях са в добро състояние. Навежда съображения и че не е указано точно кои хипотези в рамките на алинеите чл. 169 ЗУТ са нарушение и съответно в съответствие с кои от тях следва да се приведе строежа, както и че не е указано в заповедта точно какъв ремонт да бъде извършен основен, текущ или реконструкция. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за съответствие на акта с изискванията за форма, като напротив твърди, че в същия във връзка с изложеното по горе липсват фактически основания за издаването му. Искат оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява нищожността или алтернативно се отменя оспорената заповед. Претендират разноски. Ответникът Главният архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган по чл. 195 ал. 4 във връзка с чл. 196 ал. 3 ЗУТ в рамките на предоставените му правомощия с представена по делото заповед СОА21 РД 09 455 от 22.03.2021г. на кмета на СО съгласно § 1 ал. 3 ДР на ЗУТ , както и без допуснати нарушения на административно производствените правила, тъй като е била спазена процедурата по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ, съставени са констативни актове, сведени до знанието на адресата си, който се е възползвал и от правото си да направи възражения по тях, съответно не е било нарушено правото му на защита. Приел е наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 4 ЗУТ във връзка с ал. 1, а именно, че кметът на общината може да задължи собствениците да извършат в срок определени ремонти и възстановителни действия, позовавайки се и на заключението на вещото лице относно възможността за решаване на констатираните проблеми по съоръжението чрез ремонт /основен или текущ/. Приел е, че това дали се касае и дали ще бъдат предприети действия за основен или текущ ремонт е въпрос на съответно техническо решение при изготвяне на съответните проекти и не засяга законосъобразността на акта. По изложените съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решение е правилно. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, съгласно заповед за делегиране на правомощия от кмета на СО, без допуснати нарушения във формата и съществени такива на административно производствените правила. Правилен е извода на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, тъй като е спазена процедурата по чл. 196 ал. 2 ЗУТ, като са поканени и са изслушани всички заинтересовани лица в производството, съответно са им връчени констативните протоколи. Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на фактически основания изложени в заповедта и за немотивираност. Напротив в оспорената заповед за изложени подробно фактическите основания за издаването й в рамките и съответстващи на правните основания, посочени в нея. Неоснователно е и възражението за това, че оспореният строеж не е индивидуализиран в заповедта. Правилно и в съответствие със закона строежът е описан като Двуседалков открит лифт Драгалевци лифтови станции и въжена линия с конструкция на фундаменти и носещи стълбове, конструкция седалки, носещо стоманено въже, ролкови и закрепващи механизми, а именно като единство от сгради, съоръжения и линейни обекти на транспортната инфраструктура по смисъла на § 5 т. 31 ДР на ЗУТ /В този смисъл е и трайната съдебна практика решение 6779 от 05.06.2020г. по адм.д. 11698/2019г. на ВАС и решение 13219 от 23.10.2020г. по адм.д. 189/2020г./. Неоснователно е възражението, че същият не е едно цяло и съответно не съществува обект от вида на описания. Напротив във връзка с определението за строеж по § 5 т. 38 ДР на ЗУТ такива са и съоръженията на техническата инфраструктура в рамките на понятието по § 5 т. 31 ДР на ЗУТ като единство от сгради и съоръжения и линейна инфраструктура. Неоснователно е и възражението, че се касае за два строежа, а именно въжена линия Драгалевци Бай Кръстьо и въжена линия Бай Кръстьо Голи връх. Това възражение се опровергава и от описанието на наредения за ремонт строеж съгласно Актът за частна общинска собственост 488 от 22.10.1998г., с който обектът е актуван като частна общинска собственост, в който всички станции и съоръжения са описани като въжена линия Драгалевци. Извода на единство на съоръжението се потвърждава и от представения по делото информационен меморандум на Въжени линии АД, неразделна част от договора 58 от 20.12.2007г. за продажба на 100% от капитала на Въжени линии АД, включен между Столичен общински съвет и Витоша ски ЕАД. В информационния меморандум в частта по т. I.2 Права на собственост върху недвижими имоти и движими вещи в т. I.2.2 и в частта Съоръжения, трайно прикрепени към земята или сградите обектът е описан като пътническа въжена линия Драгалевци Голи връх като единство от сгради, съоръжения и линейна инфраструктура. А в частта Описание и технически данни на пътническите лифтове, собственост на Въжени линии ЕАД въжената линия Драгалевци Голи връх е описана като една въжена линия, състояща се от две части. Следва да се посочи и че в диспозитивната част на оспорената заповед правилно и в съответствие със закона нареденият за ремонт строеж е описан като единството, като в самата заповед детайлно са описани сградите, съоръженията и техническата инфраструктура, която обхваща единството на наредения за ремонт обект. Поради и това не е налице нарушение от категорията на съществените, което да препятства възможността да се разбере кой е обекта, предмет на разпореждането по чл. 195 ал. 4 ЗУТ, съответно не е нарушено и правото на защита на адресата на заповедта.