Решение № 1576 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 145/2017 г.

Решение № 1576 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 145/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административно - процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136 чрез процесуалния си представител К. Н. - Г. - юрисконсулт, срещу решение № 623 от 11.11.2016 г. по адм. дело № 84/2016 г. на Административен съд - П., IV състав. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради несъобразяване с материално- правните норми и необоснованост, във връзка с които обстоятелствено са релевирани доводи. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на обжалвания административен акт като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. От ответника Р. В. П. от с. К., общ. Велинград, действаща чрез процесуалния си представител адв. И. Н. Л.- Г. от АК - П., е постъпил писмен отговор на касационната жалба, в който се релевират доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решение № 623/11.11.2016 г. постановено по адм. дело № 84/2016 г. по описа на АС- П. е правилно, обосновано и постановено в съответствие с приетите доказателства. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна. Приема, че постановеното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се отмени и предвид същественото процесуално нарушение да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 25.11.2016 г., от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалбата на Р. В. П. срещу Уведомително писмо изх. № 02-130-6500-6950 от 15.10.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2014 г. С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил това уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/6950 от 15.10.2015 г., с втори диспозитив съдът изпраща преписката на заместник- изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, с указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението, и с трети диспозитив Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, гр. С., е осъден да заплати на жалбоподателката Р. В. П. от с. К., направените по делото разноски в размер на 910 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, съгласно Заповед № 03-РД/232 от 11.03.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/, с която на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства по мярка 214 "АЕП", както и да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Административния съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК върху административния орган тежи задължението да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, ведно с изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съдът е установил, че в случая доказателствената тежест да докаже, че жалбоподателката не е спазила правилата за добра земеделска практика по нитратната директива, е на административния орган, който не представя доказателства, които по безспорен начин да установят, че неспазването на правилата за добра земеделска практика е факт. В представения по първоинстанционното дело контролен лист за проверка на място единствено е отбелязано "не" срещу думите "на парцела земеделските стопани спазват правилата за добра земеделска практика по нитратната директива, утвърдени със Заповед № РД-09-799/11.08.2010 г.". В процесното решение първоинстанционният съд е направил извода, че административният орган е следвало да установи, че стопанството на жалбоподателката попада в нитратно уязвима зона и ако стопанството попадна в нитратно уязвима зона, то има ли изисквания да бъдат изградени съоръжения за оборски тор. Извода на съда е базиран на приетата по делото съдебно - агроикономическа експертиза, от която е видно, че стопанството на жалбоподателката попада в нитратно неуязвима зона, от една страна, а от друга страна - отглежда пасищно застрашени от изчезване местни породи животни, като съгласно Наредба № 11, мерките, набелязани в програмата, утвърдена от министъра на околната среда и водите, се прилагат доброволно. Вещото лице изрично е посочило, че списъкът на нитратно уязвимите зони, определени в Заповед № РД-930, не включва община Велинград. Като краен извод административният съд е приел, че административният орган е постановил оспореното уведомително писмо, без да са били налице доказателства за наличие на фактическите основания за издаването му, следователно заместник - изпълнителния директор на ДФЗ е издал незаконосъобразен административен акт, тъй като не са били налице материалноправните предпоставки за неговото издаване. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като изводите на съда не съответстват на фактите по делото и действителното правно положение. От доказателствата по делото е установено, че Р. В. П. е подала Заявление за подпомагане за 2014 г. - Форма за физически лица по няколко схеми и мерки, включително и по отношение на мярка 214 "Агроекологични плащания", по две направления: "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)" и "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". От съдържанието на Уведомителното писмо с изх. № 02-130-6500/6950 от 15.10.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/, предмет на оспорване /стр. 48 от делото/ е видно, че основанието за отказ е поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описаните площи, която не се стопанисва на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/2006 г. и чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП. Неспазването на базови изисквания за съответното направление е установено при проверка на място, на основание на което е направен отказ. Това е обосновано с т. 6 и т. 7 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със Заповед № РД-09-508 от 24.07.2014 г., изменена със Заповед № РД-09-746 от 20.11.2014 г., издадени от Министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. За направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" е направен отказ на основание т. 6 и т. 7 от Методиката, утвърдена с горецитираните заповеди. Неспазването на изискванията за управление на заявената агроекологична дейност е установено въз основа на представената информация на ДФ "Земеделие" - РА от външни институции съгласно чл. 68 от Наредба № 11/2009 г., както и чрез проверка на място от техническия инспекторат към РА, където в контролният лист от извършената проверка на място са посочени конкретни неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност и се налага редукция съгласно т. 8.2 от Методиката, както и за неспазване на Нитратната директива на територията на цялото стопанство, се налага редукции/намаления върху окончателната сума за получаване, съгласно Методиката /същото е видно от стр. 51, стр. 52 от делото/ - таблица с АЕП код - АП13, а съгласно таблица с АЕП код - АП 47 в колона 13 /тринадесет/ е посочено, че за неспазване на базовите изисквания е оторизирана сума получена съгласно методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания утвърдена със заповед от 24.07.2014 г. и изменена със заповед от 20.11.2014 г. издадени от Министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. - т. 6 "Намаления при неспазване на базови изисквания за съответните направления на мярка АЕП" и т. 7 "Групиране на базовите изисквания по направления". От установения предмет на уведомителното писмо, който е във връзка с мярка 214, приложим нормативен акт е Наредба № 11 от 06.04.2009 г., която регламентира условията и реда за подпомагане по тази мярка /чл. 1, ал. 1 от наредбата/. Нормата на чл. 16 от същата наредба предвижда, че когато при проверка на място или административната проверка се установи, че за съответните парцели не са спазени базовите изисквания по чл. 26 или изискванията по управление, АЕП се отказват/намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието. В настоящия случай от данните по делото е видно, че при извършени проверки съгласно приложимата наредба са установени нарушения по двете направления за които е подадено заявление. Следователно в оспорваното уведомително писмо са изложени фактическите и правни основания въз основа на които административния орган е намалил сумата, но видно от оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд не ги е обсъдил в тяхната пълнота. Единствено същия е извършил проверка съгласно основанията по чл. 146 от АПК, като е посочил, че актът е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Административният съд не е обсъдил в цялост административният акт, както и не е изследвал задълбочено получената сума в колона 19 /деветнадесет/ от таблица по АЕП код - АП47 /стр. 52/, както и сумата получена в колона намаления на таблица № 1 - оторизирани суми (в лева) /стр. 56/, които са различни по размер. В оспореното съдебно решение административният съд не е обсъдил в цялата съвкупност събраните по делото доказателства, а единствено е разгледал дали стопанството на жалбоподателката попада в нитратно уязвими зони. За да направи този извод съдът е посочил, че административният орган, върху който тежи задължението да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, ведно с изпълнение на законовите изисквания при издаването му съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, не е доказал, че жалбоподателката не е спазила правилата за добра земеделска практика по нитратната директива. Този извод е неправилен, тъй като процесуалния представител на административния орган с молба /стр. 176/ е поискал назначаване на съдебно техническа експертиза, но видно от протокол от открито съдебно заседание, проведено на 13.09.2016 г. /стр. 179/ административният съд е докладвал постъпилата на 12.09.2016 г. молба, но е приел, че формулираните задачи са неконкретизирани и в голямата си част са неотносими към предмета на правния спор, поради което е отхвърлил искането на процесуалния представител за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза с вещо лице - геодезист. На следващо място с молба /стр. 198/ от ст. юрисконсулт Н.- Г., в качеството си на процесуален представител на ДФ "Земеделие", е оспорила допуснатата от съда по искане на пълномощника на жалбоподателката съдебно - агроикономическа експертиза, като счита констатациите на експерта за необосновани и е направила искане за допълнителна съдебно-техническа експертиза с формулирани конкретни задачи, както и е поискала да й бъде дадена възможност да представи в допълнение предвид зададените въпроси доказателства, в т. ч. заповеди на министъра на земеделието и храните, както и относимата методика за агроекологичните плащания и уведомителни писма за двойно заявени площи и обратни разписки. Видно от протокол от публично заседание, проведено на 11.10.2016 г. административният съд е счел, че отправените допълнителни въпроси към вещото лице са неоснователни. При тези данни може да се заключи, че административният орган е бил лишен от възможността да докаже фактическите основания посочени в уведомителното писмо, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК е приложима винаги, когато не се сочат доказателства за правно релевантните факти. Както се установи по - горе, съдът не е указал необходимост от доказване, а освен това е отказал на два пъти поискана от административния орган техническа експертиза. Доколкото назначената експертиза се отнася само до един от аспектите на проверка и доказване по спора, то тази експертиза не е достатъчна да се приеме, че са изпълнени изискванията за проверка на доказателствата. Неизпълнението на съда на задължението му по чл. 171, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 9, ал. 3 АПК води до частични фактически констатации относно основанията за издаване на оспореното УП (уведомително писмо). Поради това и делото е останало непопълнено с релевантни доказателства, при които е възможно да се прецени изцяло законосъобразността на административния акт. На следващо място при обсъждането на доказателствата съдът е приел, че не е доказано спазване на правилата за добра земеделска практика във връзка с Директива 91/676/ЕИО поради изключване на територията на община Велинград от списъка на нитратно уязвими зони. Единствен аргумент за това е намерен в заключението на експертизата. Следва да се посочи, че нарушението на правилата на добра земеделска практика е само едно от констатираните нарушения от административния орган. За останалите в решението липсва обсъждане, а направеният извод за недоказване на всички фактически основания за отказа за плащане е необоснован и при неправилно прилагане на материалния закон. Също така съдът е нарушил и съдопроизводствените правила във връзка с доказването в производството. Безспорно доказателствената тежест за установяване на фактическите основания за издаване на акта е за административния орган, но както се каза по-горе, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, съответно чл. 9, ал. 3 от АПК и не е указал за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства. Даденото с определение № 845/25.07.2016 г. указание за разпределение на доказателствената тежест е различно от задължението на съда по чл. 171, ал. 4 от АПК. Касае се за задължения с различно съдържание и процесуално предназначение, неизпълнението на всяко от които води до съществено процесуално нарушение като правен резултат. Във връзка с гореизложеното се налага и извода, че административният съд не е изпълнил задължението си по чл. 163, ал. 3 АПК, да укаже на страните необходимостта от събиране на доказателства извън тези, които се съдържат в административната преписка, когато това е необходимо за изясняване на правния спор. Принципът на служебното начало в административния процес включва и указание на съда, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства - чл. 9, ал. 3 АПК, което както се посочи вече по-горе, е в пряка връзка с чл. 171, ал. 4 АПК за задължението на съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото те не сочат доказателства. Едва след събирането на всички относими към спора доказателства, съдът може да изгради верни правни изводи за законосъобразност на административния акт, който следва да се основава само на действителни факти (чл. 7, ал. 1 АПК). Само при напълно изяснена фактическа обстановка могат да бъдат направени законосъобразни правни изводи. Недопустимо е съдът да отмени оспорения пред него административен акт без да е изпълнил задължението си да укаже на страните да представят относими за спора доказателства. С оглед изложеното до тук, обжалваното пред ВАС съдебно решение ще трябва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който при новото разглеждане следва да провери материалната законосъобразност на обжалвания акт по същество в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, като разгледа в цялост оспорения административен акт, както и да бъдат обсъдени всички релевантни доказателства в тяхната съвкупност и относимост. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски не следва да се присъждат на касационния жалбоподател, независимо че са поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,