Решение № 1654 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2011 г.

Решение № 1654 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по подадено искане от Кичка Георгиева Стоянова от гр. Варна по реда на чл. 238 вр. с чл. 239, т. 1 и 5 АПК срещу влязлото в сила решение № 2069/19.10.2010 г. постановено по адм. д. № 1414/2010 г. Варненския административен съд, ХIХ състав, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-ВН-43/6.04.2010 г. на началника на сектор При РДНСК - Североизточен район - Варна като неоснователно.

Ответниците не изразяват становище.

Върховният административен съд, второ отделение намира искането за процесуално допустима като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, но разгледано по същество е неоснователно.

1. Представените писмени доказателства у-ние № 1711/10.08.2011 г. на Държавно горско стопанство, че процесния поземлен имот 701031 се намира в горски фонд и представените три броя нотариално заверени декларации за годината на извършване на строежа с оглед приложението на разпоредбата на § 16 на ЗУТ не могат да наведат на извода за наличие на ново писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. При добро водене на процеса страната е могла да се снабди с тях, да ги представи пред съда, за да може да се вземат предвид при решаването на делото. Ето защо не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането на това основание е неоснователно

1. Искането приложението на чл. 239, т. 5 АПК също неоснователно.

Съгласно разпоредбата на сочената норма отмяна на това основание може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причини на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретният случай искателката е била редовно призована за с. з. и могла да участва лично или чрез повереник, поради което не може да се приеме, че са налице условията по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на решението.

При това положение искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,