Решение № 1458 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8142/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез юрк. Г. Попова против решение 4448/17.05.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 520/2024 г., с което е отменено решение 32-738742/14.02.2024 г., издадено от същия административен орган. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, по съображения за законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Касаторът твърди, че в конкретния случай по делото са налице данни за реалната стойност на МПС. Счита, че последващият контрол на митническа декларация (МД) с MRN 21BG001008040713R0/27.09.2021 г. е проведен съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ. Твърди, че от официалната информация, изискана от канадските митнически власти са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за отхвърляне на декларираната митническа стойност на стоката и законосъобразно е определена нова митническа стойност по резервния метод, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ганком - принт ООД, чрез адвокат Т. Тодоров оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор по жалбата и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. От Ганком - принт ООД, чрез адвокат Т. Тодоров е подадена частна жалба против определение 6269/11.07.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 520/2024 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение 4448/17.05.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, по съображения за нарушение на материалния закон. Частният жалбоподател счита, че делото е без материален интерес, поради което съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 8, ал.1 във връзка с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането е за отмяна на определението и присъждане на разноски в пълен размер. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по частната жалба - директор на ТД Митница Бургас, чрез юрк. Г. Попова моли да се остави в сила обжалваното определение, по съображения, изложени в представено по делото писмено възражение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба на директора на ТД Митница Бургас е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е било решение 32-738742/14.02.2024 г. издадено от директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност в размер на 20 247.10 лева на употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, марка Мицубиши, модел Аутлендър, шаси JA4J24A57KZ611149, внос Канада, деклариран при режим допускане за свободно обращение с MRN 21BG001008040713R0/27.09.2021 г. и на вносителя Ганком - принт ООД са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 751.07 лева и съответните лихви, считано от 21.09.2021 г. От данните в митническата декларация (ел.д. 4/16) по делото е установено, че автомобилът е деклариран с митническа стойност в размер на 17 900 лева, основава на наличните данни авариен метод (чл. 74, § 3 от кодекса). Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. След уведомление на декларатора съгласно чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност отново по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Като фактически основания за издаване на оспорения акт са послужили основателни съмнения в декларираната митническа стойност на автомобила в размер на 17 900 лева, определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, обосновани с несъответствието й с декларираната стойност при износа в размер на 15 314 CAD съгласно данните, предоставени от канадските митнически власти (Canada Border Services Agency) за автомобил 2019, MITSUBISHI, модел OUTLANDER с VIN JA4J24A57KZ611149. Новата митническа стойност е определена по резервния метод на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС 952/2013) във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение в размер на 20 247.10 лева въз основа на декларираната митническа стойност при износа от 15 314 CAD х курс 1.32213 BGN/CAD, след като е прието, че не може да бъде определена по методите, предвидени в чл. 74, § 2 букви а) до г). За да отмени оспорения административен акт, съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е приел, че в случая митническия орган не е доказал основанията за изменение на декларираната митническа стойност на внесената стока, не е изпълнил задължението си да изчерпи последователното прилагане на методите, предвидени в чл. 74 § 2 от буква а) до буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 и незаконосъобразно е приложил резервния метод по чл. 74, §3 от същия регламент. Според съда, приложената към писмото на канадските митнически власти обобщена информация от канадската митническа система CERS, макар и да има официален характер, не е достатъчна да се приеме, че декларираната при износа стойност е действителната стойност на автомобила, а не тази, декларирана при вноса. Липсва информация за съдържанието на декларираната при износа стойност - дали съответства на продажната цена, включва ли налози, такси и данъци, поети от износителя за негова сметка. Не са представени документите съпътстващи износната митническа декларация. В тази връзка съдът е съобразил и обстоятелството, че декларираната митническа стойност на автомобила е определена въз основа на изготвен оценителски доклад по искане на митническите органи. Изложените в оспорения акт мотиви за неприложимост на вторичните методи по чл. 74, § 2, от буква а) до буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 съдът е определил като общи и съдържащи единствено твърдения, които не са доказани. По материалната законосъобразност на акта е приел, че методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е приложен неправилно, тъй като митническата стойност на автомобила е определена въз основа на декларираната износна стойност. Подобен подход, според съда, се явява недопустим на основание чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, съгласно който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др. С тези мотиви е обоснован краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно постановено. Принципно вярно съдът е определил материалноправните предпоставки за определяне на митническа стойност при внос на стоки. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките за промяна на декларираната митническа стойност и законосъобразното прилагане на методите по 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, е в тежест на митническия орган. В чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. В конкретния случай съгласно данните от митническата декларация (ел.д 4/16), митническата стойност на автомобила не е определена по метода на договорната стойност, предвиден в чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., а по аварийния метод. Поради това незаконосъобразно митническите органи са се позовали на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 за обосноваване на основателни съмнения в декларираната митническа стойност на стоката, за която изрично са посочили, че е определена в размер на 17 900 лева по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Тази процедура се отнася за отхвърляне на декларираната договорна стойност на стоките, при наличие на основателни съмнения, че тя представлява общата платена или подлежаща на плащане цена на стоката по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, как Изложените в акта мотиви, че следва да бъде отхвърлена декларираната въз основа на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническа стойност, определена на база фактура RA-E21041501/15.04.2021 г. издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc., са в противоречие с данните за декларираната митническа стойност, посочени в митническата декларация. При тези противоречия във фактическите основания, посочени в акта, правилно съдът е приел, че митническият орган не е обосновал основанията за изменение на декларираната митническа стойност на внесената стока. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че дружеството -вносител не е представило доказателства за реално плащане на цената на автомобила. В административното производство Ганком Принт ООД е представило допълнителна информация и документи, които са описани в мотивите на оспорения административен акт, включително и бордеро за банков превод към продавача, но тези документи не са взети предвид при определяне на митническата стойност. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че новата митническа стойност е определена в нарушение на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. Митническият орган е приложил този метод, като е взел предвид цената, посочена в електронната информация при износ, получена от канадските власти за превозно средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС в размер на 15 314 CAD х курс 1.32213 BGN/CAD или 20 247.10 лева. Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било налични данни от националната база данни за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е приет за приложим субсидиарния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Изцяло бланкетно митническият орган е посочил, че не е възможно гъвкаво прилагане на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2 от МКС на основание чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Правилно съдът е приел, че незаконосъобразно декларираната износна стойност на стоката е приета като митническа стойност, определена по резервния метод на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144 § 2 от Регламента за изпълнение. Доводите в касационната жалба, че в разглеждания случай е установена реалната стойност на процесното МПС, са относими към приложението на основния метод на договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но този метод не е използван за определяне митническата стойност на процесния автомобил. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил акта, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Частната жалба на Ганком Принт ООД е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение 6269/11.07.2024 г. по адм. дело 520/2024 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил искането на Ганком-принт ООД за изменение на решение 4448/17.05.2024 г. в частта за разноските. С решението в полза на дружеството са присъдени съдебни разноски в размер на 450 лева, от които 50 лева за платена държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е уважено възражението на ответника за прекомерност на разноските за адвокатска защита. За да отхвърли искането с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК съдът е приел, че е сезиран със своевременно направено от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и че присъденият размер на възнаграждението се явява висок с оглед предмета на делото и извършените от процесуалния представител на дружество процесуални действия по делото. Определението е правилно постановено. По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, субсидиарно приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК, искането на страната за присъждане на по-нисък размер на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокатска защита, се преценява с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 при извършването на тази преценка националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. В конкретния случай присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение за защита от един адвокат в размер на 400 лева, при претендирани 1 000 лева, съответства на фактическата и правна сложност на делото, което е разгледано и решено в едно съдебно заседание, на обема на осъщественото процесуално представителство в първоинстанционното производство и на материалния интерес по делото в общ размер на 751.07 лева. Доводите в частната жалба, че възнаграждението следва да се определи в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство и защита по административни дела без определен материален интерес, са неоснователни, тъй като са в противоречие с предмета на оспорване по делото митническо решение, с което са определени допълнителни задължения за мито и ДДС. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че определението, с което искането с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК е отхвърлено като неоснователно, е правилно постановено и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора разноски за касационното производство следва да се присъдят Ганком-принт ООД в качеството му на ответник по касация. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатеното от дружеството възнаграждение за процесуално представителство пред Върховния административен съд от 1000 лева по договор за правна защита и съдействие от 04.12.2024 г., е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото в касационната инстанция, осъществените процесуални действия по защита на дружеството и обжалвания материален интерес, възнаграждението следва да се бъде определено в размер на 400 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,