Решение № 248 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12147/2015 г.

Решение № 248 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12147/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП и на И. Б. Д. от гр. Д., ул. "А. Б." .№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., действащ като ЕТ "Б. Б.-И. Д.", чрез адв. И. Й., против Решение № 1635 от 11.08.2015 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 895 по описа за 2015 г., съответно в частта му, с която по жалба на И. Д. е отменен Ревизионен акт (РА) с № Р-26-1400873-091-01 от 19.12.2014 г., на органи по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. П., на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение № 221 от 21.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП"), гр. П., при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя са определени вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) по Кодекса за социално осигуряване (КСО) за 2007 г. в общ размер 1 969,39 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 2 396,62 лв.; за ДОО за 2008 г. в общ размер от 3 249,28 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 3 179,09 лв.; за ДОО за 2009 г. в общ размер от 2 605,20 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 1 944,62 лв.; за ДОО за 2010 г. в общ размер от 1 470,56 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 796,79 лв.; за ДОО за 2011 г. в общ размер от 862,03 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 290,11 лв.; определени са вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд (УПФ) за 2007 г. в общ размер от 580,79 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 706,02 лв.; за ДЗПО-УПФ за 2008 г. в общ размер от 985,32 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 965,05 лв.; за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в общ размер от 1 044,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 781,86 лв.; за ДЗПО-УПФ за 2010 г. в общ размер от 668,44 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 362,18 лв.; за ДЗПО-УПФ за 2011 г. в общ размер от 336,73 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 113,32 лв.; определени са вноски за здравно осигуряване (ЗО) по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за 2007 г. в общ размер от 696,94 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 516,58 лв.; за ЗО за 2008 г. в общ размер от 1 180,29 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 705,31 лв.; за ЗО за 2009 г. в общ размер от 1 670,40 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 794,89 лв.; за ЗО за 2010 г. в общ размер от 1 069,50 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 400,15 лв.; за ЗО за 2011 г. в общ размер от 538,77 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 144,95 лв. и в тази, с която жалбата на ревизираното лице против РА, в частта му, с която е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер от 7 291,15 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 5 393,69 лв.; начислен е данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер от 5 315,91 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 3 130,74 лв.; начислен е данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер от 15,12 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 8,90 лв.; начислен е данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в общ размер от 8 622,79 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 4 103,30 лв.; начислен е данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в общ размер от 1 399,06 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 521,36 лв.; начислен е данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в общ размер от 856,04 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 230,30 лв., е отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди, че решението в обжалваната му отменителна част е неправилно поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 124а ДОПК, за която се поддържа, че е процесуално-правна норма и се прилага и за процесните осигурителни периоди. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба И. Б. Д., действащ като ЕТ "Б. Б. - И. Д.", не взема становище.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата против посочената част на РА е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказване на получаване на парични дарения от роднини, с които да се оправдае констатираното с РА превишение на разходите над приходите на ревизираното лице. Неправилно били преценени свидетелските показания на дарителя-чичо на жалбоподателя при положение, че съдът приел за доказана възможността на дарителя да извърши дарението. Иска се отмяна на решението в посочената част и отмяна на РА в тази част.

Ответникът по тази жалба - ДД "ОДОП", чрез юрк. Пл. Петров, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

1. По касационната жалба на ДД "ОДОП".

Жалбата е неоснователна.

За да отмени РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, в частта му на определените осигурителни вноски, първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материално-правна и поради това е неприложима за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Разрешението е в съответствие с Т. Р. № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСК на ВАС. С. това Решение, "Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г.". Първоинстанционното решение в тази част следва да остане в сила.

1. По касационната жалба на ревизираното лице.

Не е било спорно пред първоинстанционния съд и е доказано, че за ревизираните данъчни периоди разходите на ревизираното физическо лице са надвишавали доказаните му приходи и това е основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. Спорно е било дали това превишение може да се оправдае с парични дарения, получени от жалбоподателя от негови роднини.

За да отхвърли жалбата в тази част, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано родителите на ревизираното физическо лице и неговият чичо /последният разпитан и като свидетел/ да са разполагали съответно със 103 000 и 35 000 лв., които да са подарили на жалбоподателя.

Решението и в тази част е правилно.

Настоящият състав на касационната инстанция вече се произнасял, че простото твърдение за подаряване на парични суми от роднини на ревизирано физическо лице не е достатъчно, за да се приеме, че такива суми са получени и следва да се признаят като оправдание на констатирано превишение на разходи над доказани приходи с РА. Необходимо е да се докаже, че посочените като дарители са имали възможност да дадат парите и действително са го направили. Обратно на поддържаното в тази касационна жалба, съдът е приел, че тази възможност не е доказана нито за родителите, нито за чичото на ревизираното лице. Правилно съдът е преценил свидетелските показания на И. И. /чичо на РЛ/ като недостатъчни за да се направи обратен фактически извод. Тези показания не са били подкрепени от никакви други доказателства, а твърденията в тях за продажби на животни и доходи от стопанска дейност като земеделски производител, както и получаване на субсидия е могло да бъдат доказани и с други доказателствени средства. Така, съдът е преценил свидетелските показания в съвкупност с посочения доказателствен дефицит и е направил обосновани изводи по спорните фактически въпроси.

При този изход на процеса на Дирекция "ОДОП" П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 272,50 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение