Решение № 5729 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2017 г.

Решение № 5729 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Уникредит Булбанк" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. "Света Неделя" № 7, чрез пълномощника адв. В. В., преупълномощен от адв. Д. Д., против решение № 5317 от 28.08.2017 г., постановено по адм. дело № 315/2017 г., на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 29 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № М-159/2016 г. от 21.12.2016 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е взел предвид правомощието на КЗЛД за предоставяне на лични данни по чл. 106, ал. 1, т. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), като от посочената възможност дружеството има право да се възползва като кредитор и за което категорично е установил наличие на правен интерес. Една от правните възможности за кредитора да реализира правата си по съдебен ред е тази за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и сл. от ГПК. За целта следва да разполага с данните на лицата, законни наследници на починалия ипотекарен длъжник, за да може в производството да посочи точно пасивно легитимираната страна/страни, като с оглед формалния характер на заповедното производство няма възможност да поправя допълнително нередовности в подаденото заявление. Вместо да се обсъдят предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР за издаване на исканото разрешение, съдът е посочил други правни способи за защита на правата на дружеството. КЗЛД се е произнасяла като е издавала подобни разрешения, като в случая не са налице причини за различния начин на произнасяне по сходен случай. Иска се отмяна на решението на АССГ и делото да бъде решено по същество, като бъде отменено решението на КЗЛД и бъде задължен кмета на Община Видин да издаде удостоверение за наследниците на И. П. Не се претендират разноски. Ответната Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител Р. Т. - служител с юридическо образование, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е решение № М-159/2016 г. от 21.12.2016 г. на Комисията за защита на личните данни, с което не е разрешено на длъжностното лице по гражданското състояние в Община Видин да предостави на "Уникредит Булбанк" АД, удостоверение за наследници на И. П. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Приел е за установено, че е учредена договорна ипотека върху подробно описания недвижим имот, във връзка със сключен договор за банков кредит с посочен кредитополучател и посочени ипотекарни длъжници, между които и И. П. Установено е, че задълженията по сключения договор са просрочени, поради което в качеството си на кредитор "Уникредит Булбанк" АД е обявила кредита за предсрочно изискуем на 31.12.2014 г. Ипотекарният длъжник И. П. е починал на 06.08.2013 г., като секретаря на Община Видин е отказал при поискване от "Уникредит Булбанк" АД да предостави информация и да издаде удостоверение за наследниците му. По този повод "Уникредит Булбанк" АД е сезирала КЗЛД с молба с вх. № М-156/29.06.2016 г. да бъде разрешено предоставянето на данни от ЕСГРАОН, като бъде издадено и исканото удостоверение. По искането е изготвено е становище с № С-930/24.11.2016 г. на директора на дирекция "Нормативна дейност, международно сътрудничество, планиране и обучение" към КЗЛД, което е обсъдено на заседание на 30.11.2016 г. на Комисията, като с оспореното решение не е разрешено издаването на исканото удостоверение за наследниците на И. П. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспореното решение е индивидуален административен акт, издаден от компетентен административен орган и в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 10, ал. 1, т. 4 и т. 7, във връзка с чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД; чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 9, ал. 4, във връзка с ал. 3 от ЗЗЛД. Решението е взето при изискуемите кворум и мнозинство, при липсата на особено мнение, подписано е от председателя и членовете на комисията, присъствали на проведеното на 30.11.2016 г. заседание. Съдът е посочил, че в ЗГР е предвидено, че данните от ЕСГРАОН (Националната система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България) се предоставят на български юридически лица, каквото лице е заявителят, въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на КЗЛД - чл. 106, ал. 1 от ЗГР. След като се е спрял на функциите на системата ЕСГРАОН, съдът е посочил, че съгласно чл. 22, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗГР регистърът на населението се подържа в електронен вид и формира Национална база данни "Население", въз основа на който общинската администрация издава удостоверения. Отговорни за гражданската регистрация на територията на общината са кметовете на общините, като за да предоставят информация, длъжностните лица по гражданското състояние в съответната община, следва да спазят разпоредбите на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданската регистрация. В случая се иска издаването на удостоверение за наследници, което на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. се издава от общината, от района или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице. Даването на разрешение от КЗЛД да бъдат предоставени данни за физическо лице от конкретно длъжностното лице по гражданската регистрация в конкретната община е алтернативно въведен от законодателя способ. Съдът е отхвърлил твърдението на жалбоподателя, че посоченият ред за снабдяване с данните за наследниците е единственият възможен осигуряващ бърза защита на негови права и законни интереси. Посочил, е че това е възможно в рамките на исково производство, като юридическото лице в качеството на ищец разполага с процесуалната възможност да поиска издаване на съдебно удостоверение по чл. 186 от ГПК или да поиска съдът служебно да изиска предоставянето на удостоверение за наследници от съответната община. По повод защитата по реда на заповедното производство, съдът е посочил, че същата може да бъде заменена от провеждане на производство по реда на чл. 51 от Закона за наследството (ЗН), в рамките на което съдът служебно събира данни за наследниците на починалото физическо лице, които стават достъпни за кредитора, като същите са относими за преценката и на обстоятелството кои наследници са приели наследството по смисъла на чл. 60 от ЗН, съответно по какъв начин те отговарят за задълженията на наследодателя. Това производство очертава по един стабилен за кредитора начин кръга на лицата, които са задължени да изпълнят наследимото задължение на починалото лице. Освен това, в договора за ипотека е посочено, че при неизпълнение на клаузите му или при неплащане на погасителните вноски, както и на други дължими суми от кредитополучателя, жалбоподателят като кредитор има право да го направи предсрочно изискуем в пълен размер и да пристъпи към събиране на изискуемите вземания чрез продажба на ипотекирания имот, т. е. той може да насочи претенцията си конкретно към имота на починалото лице. По тези съображения съдът е приел, че КЗЛД е приложила правилно и материалния закон и е отхвърлил жалбата против решението, с което е отказано даването на исканото разрешение. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно както административният орган, така и АССГ са приели, че предоставянето от страна на длъжностното лице по гражданското състояние на лични данни за наследниците на починалото лице представлява "обработване на лични данни" по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗЛД, "предоставяне на лични данни" са действия по цялостно или частично пренасяне на лични данни от един администратор на друг или към трето лице на територията на страната или извън нея и съставлява обработване на лични данни. За да е законосъобразно такова действие, следва да е допустимо с оглед критериите по чл. 4 от ЗЗЛД, в приложимата редакция от ДВ, бр. 91/2006 г. Условията за допустимост са изчерпателно изброени, като в случая се твърдят основанията на чл. 4, ал. 1, т. 7 - обработването е необходимо за реализирането на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. Следователно, за да издаде разрешение по чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, който е специален по отношение ЗЗЛД, КЗЛД правилно е приела, че следва да извърши преценка за това чии интереси имат преимущество - тези на физическите лица, чиито данни се предоставят, или на лицето, чиито интереси следва да бъдат реализирани. КЗЛД и съдът правилно са преценили, че наследниците по закон на едно лице не винаги придобиват качеството на длъжници на кредитора на наследодателя си, например при отказ от наследство или при приемането му под опис. В едно удостоверение за наследници фигурират всички наследници по закон, без отчитане на посочените обстоятелства, както и на случаите на заместване на наследници по редове, като е възможно да се стигне до неправомерно обработване на лични данни, т. е. в случая преимущество имат интересите на на наследниците - физически лица, за които се отнасят данните. Административният орган и съдът са посочили, няколко предвидени в закона възможности за удовлетворяване на интересите на кредитора, което също е относимо към преценката за баланса между неговите интереси и тези на лицата, за които се отнасят исканите лични данни. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил конкретното правомощие на КЗЛД по чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, тъй като именно преценката дали правилно е отказано издаването на исканото разрешение е била предмет на обсъждане от първоинстанционния съд. Преценката на Комисията е приета за съответна на закона и обоснована, тъй като са посочени способи за снабдяване с исканата информация. Съществуващите процесуални възможности за снабдяване с данни за имената на наследниците на починалото лице не са обсъдени самоцелно, а с оглед наличието или липсата на преимущество на интересите на касатора. Вниманието на касатора е насочено към защита по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, но тази правна възможност за разлика от другите посочени от съда способи за удовлетворяване на искането е свързана с ограничено право на длъжниците да се защитят, което нарушава баланса на интереси, а оттам и изискванията на ЗЗЛД. Неоснователно е и възражението, че КЗЛД се произнася по различен начин в сходни случаи. Цитираното в касационната жалба становище на КЗЛД е от 2014 г., като преобладаващата практика на КЗЛД е в смисъл, че данни на наследници на починали лица, с цел събиране на вземания, могат да бъдат предоставени при наличие на съдебно удостоверение по чл. 186 от ГПК, за да бъдат гарантирани принципите на ЗЗЛД. Правилен е изводът на съда, че отношенията между банката и длъжниците са гражданско-правни, такива между равнопоставени лица, като по повод същите не бива да се допуска засягане на лица, извън тези отношения. Правилно е приложен материалния закон, като изложените от първоинстанционният съд мотиви се споделят от настоящата инстанция. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,