Решение № 7270 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11152/2016 г.

Решение № 7270 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11152/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г. срещу решение № 80 от 28.07.2016 г., постановено по адм. д. № 99/2016 г. по описа на Административен съд - Г.. Релевирани са оплаквания за недопустимост на съдебния акт, в частта му, с която съдът се е произнесъл относно осигурителен стаж за периода 1.12.1980 г. - 1.02.1984 г. Поддържат се също така оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилване на решението, съответно неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответницата - В. Д. П. от гр. Д., чрез адвокат Стойнов, моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и по съображения, различни от изложените от касатора. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Г. е отменил решение № 25 от 4.05.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г. и потвърденото с него разпореждане № 5610132237 от 26.02.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Г.. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Оплакването на касатора, че съдът се е произнесъл по въпроса следвало ли е да бъде зачетен осигурителният стаж на жалбоподателката през периода 1.12.1980 г. - 1.12.1984 г., положен като дружинен ръководител за учителски, без същият да е поставен за разглеждане преди това по реда на чл. 117 КСО, е неоснователно. В решение № 25 от 4.05.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г. изрично е посочено: "Установен е осигурителен стаж (трета категория) - 40 г. 10 м. 10 д., от който 24 г. 07 м. 15 д. (учителски) стаж по § 5 от ПЗР на КСО.". Следователно в оспореното по съдебен ред решение е било взето отношение, както по общия осигурителен стаж, така и по учителския такъв. В тази връзка се съобразява също така, че предходното разпореждане № 5610132237 от 10.11.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Г. е било отменено с решение № 2 от 21.01.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г. и преписката е върната за ново произнасяне. Съгласно чл. 117, ал. 3, предложение второ КСО, с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Следователно липсва влязъл в сила административен акт по отношение на правото на пенсия на П.. П. А. съд - Г. е оспорено изцяло решение № 25 от 4.05.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г., с което е потвърдено разпореждане № 5610132237 от 26.02.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Г., като в т. 4 от жалбата П. изрично е поискала от съда да вземе пред вид и обстоятелствата, че през периода 1.12.1980 г. - 1.02.1984 г. е била дружинен ръководител, а от 1.02.1984 г. до 1.06.1990 г. - директор на Пионерски дом, които периоди също следва да бъдат зачетени като учителски осигурителен стаж. Така изложените съображения налагат извод за липса на нарушение на чл. 118, ал. 1 КСО, както и че съдът е статуирал в пределите на спора, с който е бил сезиран. Наред с изложеното касаторът не преценява, че съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от същия кодекс. В разпореждане № 5610132237 от 26.02.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Г. дори не е посочено какъв общ осигурителен стаж приема административният орган за положен от жалбоподателката, нито каква част от него е учителски. Налице е препращане към предходно разпореждане, което е отменено и решение на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г., с което това е сторено. Дори да бъде прието, че мотивите относно отказа за отпускане на пенсия се съдържат в предходното решение № 2 от 21.01.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г., което е постановено в предходно административно производство, то и от това решение не става ясно при кои осигурители е положен стажът на лицето и размерът му при всеки един от осигурителите. В оспореното решение № 25 от 4.05.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Г. само е посочен общ и специален (учителски) осигурителен стаж, който е признат от пенсионния орган, без да е налице препращане към решение № 2 от 21.01.2016 г. С оглед изясняване на спора от фактическа страна и преценка на административния акт при условията на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е следвало да назначи икономическа експертиза, която да изследва какъв е признатия от пенсионния орган стаж при всеки осигурител, каква част от него е учителски, правилно ли е бил изчислен по всеки пункт и като цяло, като изготви и варианти на изчисленията, които да включват, както признатия от ТП на НОИ гр. Г. осигурителен стаж, така и претендирания от жалбоподателката като учителски осигурителен стаж. Едва след подобна яснота, съдът може да направи своите правни изводи налице ли са предпоставките за отпускане на пенсия на жалбоподателка при условията на § 5, ал. 1 КСО, в редакцията му към датата на подаване на заявлението. Експертизата е следвало да бъде назначена при условията на чл. 171, ал. 2, предложение второ АПК. По принцип настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на решаващия състав на Административен съд - Г. относно периодите, в които жалбоподателката е полагала осигурителен стаж като директор на Център за работа с деца и като дружинен ръководител, но те са включени в общ учителски стаж, който следва да бъде изчислен прецизно. Това е така с оглед посочените недостатъци в съдържанието на административния акт и обстоятелството, че се касае до първоначална преценка на правото на пенсия, което ще рефлектира върху това право и впоследствие. Така неизяснената фактическа обстановка обуславя съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Нормата на чл. 222, ал. 2 АПК предвижда в такива случаи след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По отношение на претендираните от ответницата по настоящето дело разноски се съобразява, че към настоящия момент липсва окончателен изход по спора. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,