Решение № 9830 от 17.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4561/2024 г.

А. С. С. е подал касационна жалба срещу решение 1079/19.02.2024 г. по адм.дело 11601/2023 г. по описа на Административния съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 15715/26.10.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното А. С. С., гражданин на Белорус, подал на 21.12.2022 г. молба за международна закрила в Държавната агенция за бежанците. Пристигнал е в България на 07.12.2022 г., с редовни документи за самоличност, въз основа на виза, издадена от Посолството на Република България в Минск. На проведеното на 14.03.2023 г. интервю А. С. С. е разказал, че през 2011 г. се преместил да живее в Русия, където се запознал с А. А. Б., руски гражданин. На 18.06.2014 г. двамата сключили еднополов брак в Дания. А. Б. бил опозиционен журналист, който пишел статии против окупацията на Кримския полуостров и войната между Русия и Украйна, и затова получавал заплахи. ЗатоваА. С. и А. Б. решили да напуснат Русия и да потърсят закрила в България. Чужденецът е отбелязал, че срещу ЛГБТИ общността в Русия действали много различни групировки, които имали подкрепа от държавата. В Беларус и в Русия се упражнявало насилие спрямо журналисти и спрямо лица с нетрадиционна сексуална ориентация, което не наказвало или се наказвало с ниски присъди. В Беларус С. участвал в протести срещу президента Лукашенко през 2020 г. Ако попаднел в затвора, щял да бъде подложен на насилие и издевателства. От 2020 г. се връщал в Белорус два-три пъти годишно за една- две седмици. Лично не бил заплашван или репресиран. С решение 15715/26.10.2023 г. председателят на Държавната агенция за закрила на бежанците отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут поради отсъствието на нормативните предпоставки за търсената закрила. Административният съд приел, че издаденото от административния орган решение 15715/26.10.2023г. е законосъобразно. В него били обсъдени както личното положение на кандидата, така и ситуацията в държавата му по произход. А. С. не отговарял на законовите изисквания за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не е бил преследван поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Съдът обсъдил мотивите в решение на Съда на ЕС от 7 ноември 2013 година по съединени дела С-199/12 С-201/12, в което по отправени преюдициални запитвания било прието, че сексуалната ориентация на дадено лице представлявала съществена за неговата идентичност черта, като [заличен текст] трябвало да се разглеждат като отделна социална група. В случая обаче не били установени случаи на нарушаване на основни човешки права на жалбоподателя поради принадлежността му към тази група, а и само тя сама по себе си не обосновавала извод, че лицето е преследвано или застрашено от преследване. Бежанската история на молителя била противоречива и нелогична. А. С. твърдял, че той и партньорът му били известни на властите в Русия и Беларус като [заличен текст], но същевременно срещу тях нямало предприети действия на заплаха или насилие. Не се установявало и преследване поради изразеното от него политическо мнение. Той напуснал доброволно и свободно Беларус, а завръщането му там било безпроблемно. С оглед тези обстоятелства съдът направил извод, че декларираната от чужденеца причина за напускане на страната е лична. Административният съд направил извод, че няма основание и за предоставяне на хуманитарна закрила на чужденеца, тъй като нито в Белорус, нито в Русия той не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание; или тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Поради това отхвърлил подадената жалба Касационната инстанция намира, че решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че не са били обсъдени политическите убеждения на партньора на жалбоподателя А. Б., както и факта на сключения между тях брак. Както в административното решение, така и в решението на първоинстанционния съд, тези факти са били предмет на разглеждане, след което е прието, че те не обуславят предоставянето на закрила. Принадлежността на чужденеца към определена социална група с оглед неговата сексуална ориентация, както и политическата и обществената среда в държавата на произход и в държавата по местоживеене, сами по себе си не са основание за търсената закрила, при положение, че не се излагат факти, свързани с осъществено спрямо него преследване, както и такива, които да сочат наличието на реална опасност той да бъде обект на тежки посегателства, както изискват чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците. Кандидатът за статут не посочва нито един случай на нарушаване на човешките му права, както във връзка с обществените му прояви, така и във връзка със твърдяното от него съжителство с лице от същия пол. При положение, че А. С. и А. Б. са сключили брак през 2014 година, който по думите на молителя не е признат в Русия и Беларус, не би следвало политическите убеждения на последния да пораждат основателни опасения за преследване и по отношение на неговия партньор, след като той не е бил считан за член на регистрираното в чужбина семейство. Едновременно с това следва да се отбележи, че статут на бежанец и хуманитарен статут се предоставят въз основа на обстоятелствата, които характеризират личната история на всеки кандидат. Проявите на дискриминация поради сексуалната ориентация на лицата съществуват и в държави с развита демокрация. Макар да се позовава на негативни обществени нагласи, толерирани от държавите, с които жалбоподателят има свързаност, както и на политическата ситуация в Беларус и Русия, той не е бил лично засегнат в течение на близо десетгодишен период от време. Напускал е Беларус и Русия нeколкократно и се е завръщал в тези държави свободно, без да е бил преследван, макар да е афиширал връзката си с лице от същия пол в социалните мрежи и в собствената си социална среда. Касационната инстанция споделя и преценката на административния съд, че обясненията, дадени от А. С., не са последователни, пълни и убедителни, което поражда съмнения в тяхната достоверност. Схематичният разказ на кандидата заедно с липсата на реално съществуващи заплахи за личността му обосновават постановения отказ за предоставяне на международна закрила. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд