Решение № 13288 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2020 г.

Решение № 13288 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Агенция "Митници" град София, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 905 от 05.12.2019 г., постановено по адм. д. № 1040 по описа на Административен съд – Хасково (АС - Хасково) за 2019 г. С него Агенция "Митници " е осъдена да заплати на Ж. Сталев, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение в размер на 700, 00 лв., представляващо обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 742 от 09.08.2017 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2019 г. до окончателното заплащане на обезщетението. Наред с това Агенция "Митници" - София е осъдена да заплати на Сталев разноски за производството пред АС – Хасково в размер на 310, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че изводите на решаващия съд са постановени при превратно тълкуване на приложимия материален закон. Обръща се внимание, че действително е налице отменено наказателно постановление, но то не е административен акт отменен по реда на на АПК, така както изисква законът. Правозащитната дейност е форма на административна дейност, а наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен акт, с което съдът при постановяване на обжалваното решение не се е съобразил. Развива подробни съображения, че отговорността по чл. 203 и сл. от АПК е за вреди настъпили от административни актове отменени по реда на АПК. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявения от Сталев иск. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – Ж. Сталев, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските за касационното производство съгласно представен по делото списък. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Хасково е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу Агенция "Митници " – град София, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 700, 00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 420 по описа на Районен съд – Харманли за 2017 г. за отмяна на НП № 742 от 09.08.2017 г., издадено от началника на Митница – Пловдив, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 26.08.2019 г. до окончателно изплащане на обезщетението. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционният съд, че с Решение № 11 от 18.01.2018 г., постановено по нахд № 420 по описа на РС – Харманли за 2017 г., оставено в сила с Решение № 428 от 25.05.2018 г., постановено по канд. № 198 по описа на АС- Хасково за 2018 г., е отменено като незаконосъобразно обжалваното НП. В съдебните производства Сталев бил представляван от процесуален представител – адв. Топалова, за което бил сключен приложения по нах. д № 420/2017 г. Договор за правна защита и съдействие приложен на л. 52, съгласно който на посочения адвокат е платено договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. и договор във връзка с касационното обжалване на решението на РС от който се установява, че са платени 200 лева (л. 17) по дело № 198/2018 г. на АС - Хасково. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения от Сталев иск за допустим, а по същество – за основателен. Позовал се на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2/2016 г. и посочил, че в спорната хипотеза са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция "Митници "по предявения иск – отмененото НП, във връзка с което Сталев е претърпял имуществена вреда, представляваща направените по делото разноски във връзка с оспорването му. Съдът мотивирано отговорил на възражението на ответника относно наличие на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочил е, че НП макар и по естеството си да не е типичния административен акт, дейността по налагане на административното наказание е административна такава, поради което е приел наличие на основание за ангажиране на отговорността Агенция "Митници". По тези съображения съдът уважил изцяло предявения иск. Предвид изхода на спора присъдил на настоящия ответник по касация и сума в размер на 310, 00 лв. за сторените по делото пред АС – Хасково разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от Сталев иск е с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Установено е по безпорен начин размера на предявения иск. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е се е съобразил по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за наличие на кумулативните предпостваки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Оплакванията на касационния жалбоподател, с които обосновава обратната теза(липсата на отменен административне акт с оглед характера на НП ) не намират опора във фактите по делото. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. ". В тази насока съдебната практика е трайна и последователна и правилно първоинстанционния съд се е позовал на нея при постановяване на решението си. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касация се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв., платени на адв. Топалова в брой съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 10.01.2018 г. Сумата от 100 лева отразена в договора като разноски не следва да се присъжда, тъй като не е доказана. Липсват каквито и да е доказателства, какви разноски са направени и в какъв размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение