Решение № 9805 от 17.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София област против решение 78 / 23.01.2023 г. по адм. дело 940 / 2022 г. на Административен съд София област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, Т. Якимов, от [населено място], област София изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т.3 АПК съдебното решение следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 78 / 23.01.2023 г. по адм. дело 940 / 2022 г. Административен съд София област е отменил решение 1012 22 176 1 / 15.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е отхвърлена жалбата на Т. Якимов срещу разпореждане 2113 22 573 #4 / 03.06.2022 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ. Приел е, че актовете на пенсионните органи са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона основания за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 АПК. Решението е неправилно. По делото е установено, че в периода 2020 г. 2022 г. Якимов е подал 4 заявления за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По всяко от тях правото му на ранно пенсиониране не е било признато от пенсионните органи, поради отсъствие на минимално изискуем осигурителен стаж от втора или първа категория труд. Със заявление вх. 2113 22 57 / 12.05.2022 г. Т. Якимов е поискал отново отпускане на ЛПОСВ. Приложил е изискуемите документи. Пенсионните органи са установили навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж от трета категория труд 20 години, 04 месеца и 16 дни и от втора категория труд 14 години, 06 месеца и 12 дни. Приели са, че заявителят не изпълнява условията на чл. 69б, ал. 1 и ал.2 КСО, тъй като не притежава изискуемите 10 години осигурителен стаж, придобит при условията на първа категория труд, или 15 години осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд (във втората хипотеза не е налице и минимално изискуемата възраст). Спорен между страните е осигурителният стаж за периода 25.07.1988 г. 01.03.2003 г. придобит в Кремиковци АД на длъжности строителен бояджия, автомонтьор, сортировач, шлосер електрозаварчик, заварчик. Отчитайки, че за периода до 31.12.1999 г. работното място на Якимов и условията за изпълняване на трудовите функции е било в Завод за стоки на населението и метални конструкции Кремиковци АД положеният труд за процесния осигурителен стаж законосъобразно е бил признат за придобит при условията на т.8б, буква е и т.66е от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) и е бил зачетен при условията на втора категория. Изводите на първоинстанционния съд, че в трудовата книжка е посочено, че трудът положен от Якимов в ЗСНМ Кремиковци за времето от 10.01.1990 г. 01.03.2003 г. следва да се причисли към първа категория труд на основание т.66д ПКТП (отм.) е необоснован и не кореспондира със събраните доказателства по делото. Същият не отчита и приложимата за случая норма на т. 8б, буква е от ПКТП (отм.). При изследване материалноправните основания за придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пенсионните органи законосъобразно са установили, че към датата на заявлението Т. Якимов не отговаря на изискванията по чл. 68, ал.1 КСО тъй като няма изискуемата възраст от 64 години и 5 месеца, както и изискуемия осигурителен стаж от 39 години и два месеца, не са налице и материалноправните основания за отпускане на пенсия по чл. 68, ал.3 КСО притежава действителен осигурителен стаж от 15 години, но няма навършена възраст от 66 години и 10 месеца. Не са налице и кумулативно изискуемите основания по чл. 69б, ал.1 и ал.2 КСО за стаж и възраст за пенсиониране при условията на първа и втора категория труд. Няма осигурителен стаж от първа категория, а осигурителният стаж от втора категория е по-малък от 15 години, също по-ниска е и възрастта му. По изложените съображения оспорването срещу актовете на пенсионните органи е неоснователно и като е достигнал до различни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора в тежест на Т. Якимов следва да бъдат поставени заявените от пенсионните органи разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на по 100,00 лева за всяка инстанция, както и заплатената ДТ за касационното оспорване в размер на 200,00 лева. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение