Решение № 8264 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1216/2017 г.

Решение № 8264 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1216/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на И. Т. Ч., подадена чрез процесуалния му представител - адв. В. П. срещу решение № 940 от 26.10.2016 г., постановено по адм. дело № 791 по описа за 2016 г. на Административен съд С. област /АССО/. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че обстоятелството, че автомобилът е прехвърлен на трето лице, прави невъзможно изпълнението на заповедта. Прави искане решението да бъде отменено и съдът да постанови решение, по съществото на спора, с което да отмени заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът - Началник-група в ОД на МВР С., сектор "Пътна полиция", чрез своя процесуален представител в седебно заседание, оспорва жалбата. Претендира присъждане не юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Т. Ч. против заповед № 15-1204-000191/29.07.2015 г. на началник-група към ОД на МВР - С., сектор "Пътна полиция" за прилагане на принудителна административна мярка"Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до представяне на сключена валидна застраховка. " За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, спазена е установената в закона форма, материалният закон е тълкуван и приложен правилно, при издаването на заповедта не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, актът е съобразен с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че на 07.06.2015 г. И. Ч. е управлявал МПС без задължителна застраховка " Гражданска отговорност ", с което е нарушил чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ. Обжалваната в първоинстанционното съдебно производство заповед за налагане на ПАМ е издадена на 29.07.2015 г. На 10.08.2015 г. автомобилът, с който е извършено нарушението е прехвърлен на друго лице. На 31.07.2015 г. е платена и застраховката "Гражданска отговорност" със срок на действие 31.07.2015 г. - 31.07.2016 г. Заповедта е връчена на Чолаков на 04.06.2016. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на обжалвания акт се преценява към момента на издаването му. От събраните по делото доказателства е установено, че към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ е било налице основанието за налагане на същата. Чолаков е управлявал МПС, без да има сключен действащ договор за задължителна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, което съгласно чл. 171, т. 1, б."е" ЗДвП е основание за временно отнемане на свидетелството за управление до отпадане на основанието. Следователно към момента на издаване на обжалваната заповед принудителната административна мярка е наложена законосъобразно. След като издаденият административен акт е законосъобразен към момента на издаването му, подадената срещу него жалба се явява неоснователна. Принудителната административна мярка в настоящия случай е наложена, за да бъде преустановено конкретното административно нарушение. Същата не е безсрочна и не може да се изпълнява без ограничение във времето, защото това би противоречало на целта на закона. Следователно тя се налага за определен срок, а именно до отпадане на основанието, което има значение за изпълнението на принудителната административна мярка, а не за нейната законосъобразност. От значение в случая е и обстоятелството, че ПАМ е следвало да се изпълни до сключване на договора за задължителна застраховка гражданска отговорност за 2015 г. или до изтичане на съответната година, за която е констатирано, че липсва застраховката/2015 г./, поради което понастоящем, както и към момента на връчване на заповедта - 04.06.2016 г./ е отпаднало основанието за налагането й и тя не подлежи на изпълнение. Т. е. изземването на СУМПС, след 2015 г. ще е действие на администрацията без основание. Това не означава, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка следва да се отмени като незаконосъобразна, доколкото същата е била съобразена с материалния закон към датата на издаването й. В същия смисъл са решение № 7939/11.06.2014 г. по адм. дело № 2635/2014 г. и решение № 7076/27.05.2014 г. по адм. дело № 72/2014 г. и двете по описа на ВАС, седмо отделение. Предвид изхода на спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК И. Т. Ч. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР- С. област съдебни разноски в размер на 100/сто/ лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,