Решение № 2548 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11194/2013 г.

Решение № 2548 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11194/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 4203 от 25.06.2013 г. по адм. дело № 9063/2012 г. на административен съд - София град. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-010-6500 от 13233 от 6.07.2012 г., съдържащо отказ за финансово подпомагане на Йордан Георгиев Еринин в размер на 9742.80 лева и наложена санкция в размер на 3880.58 лева и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с обоснованост на изводите на съда за допуснати нарушения на административните правила и извършване на дължимите проверки въз основа на актуален картен материал. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Йордан Георгиев Еринин против отказа на изпълнителния директор на ДФЗ да определи финансово подпомагане по АЕП, код АП13 в пълния размер на поисканата сума от 9742.80 лева и му е наложил санкция за бъдещ период в размер на 3880.58 лева. Позовал се е на обстоятелството, че всички заявени за подпомагане площи вече са били признати за годни за подпомагане за предходната стопанска година. Твърдял е, че продължава да ги обработва и да ги поддържа в добро земеделско състояние. Посочил е, че е налице техническа грешка при изчисляване на ползваните площи. От приложената възлагателна преписка, съдът е установил, че на 15.03.2011 г., жалбоподателят е подал общо заявление за подпомагане по СЕПП, НР1, НДК и АЕП /Агроекологични плащания/. Формата е подписана от него на 15.05.2011 г. Приложил е и съответните документи. Попълнено е и приложението за кандидатстване за АЕП, в което участва за втора поредна година и общите декларации към него. В хода на административната проверка, ДФЗ е издала уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат, което обаче няма данни да е връчено на заявителя или негов упълномощен представител. Производството е приключило с издаване на оспореното уведомително писмо, с което по АЕП, код АП13 е отказано финансово подпомагане в размер на цялата поискана сума и е наложена санкция за бъдещ период. В таблиците, като неразделна част от писмото са отразени заявената, установената, наддекларираната площ, ставката по съответната мярка и окончателните резултати. Недопустимите за подпомагане площи са разположени в три парцела 02676-200-1-1; 378-1-1 и 31-1-1. При общо заявени по мярката 32.99 ха, са установени 19.85 ха. Наддекларираната площ е 13.14 ха, което съставлява 66.2% от заявената. Поради това не е оторизирана финансова помощ и е наложена санкция за бъдещ период. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, представила основно и допълнително заключение. На базата на документите по делото, допълнително предоставената от ответната страна информация, ортофотоснимки и картни материали, вещото лице е дало първоначалното заключение. В него е отразило в табличен вид по отделно описани парцели, че заявените за подпомагане по оспорената мярка площи са 32.99 ха. От тях площите с начин на трайно ползване /НТП/, които се подпомагат са общо 19.86 ха. Площите с НТП, които не се подпомагат са съответно 13.07 ха. Към тях е прибавил и площите с неотстранено застъпване общо в размер на 0.06 ха и е определил общата недопустима площ на 13.13 ха. Допустимият слой е определен след дешифриране на самолетни снимки от летене през август 2011 г. При тези данни по делото, съдът е приел на първо място, че оспореният административен акт не съдържа мотиви, доколкото в текстовата част на таблицата се намират само бланкетни обяснения. На следващо място е констатирал допуснато нарушение на правото на жалбоподателя на участие в административния процес, тъй като след подаване на заявлението е извършено изменение в начина на трайно ползване на физическия блок, в който са разположени референтните парцели. За тази промяна заявителят не е бил уведомен. Административният орган не е установил валидно уведомяване и за констатираното застъпване, тъй като нарочното уведомително писмо е връчено на друго лице, без отбелязване на връзката му с жалбоподателя. На базата на данните по преписката, съдът е приел и допуснати нарушения на материалния закон, тъй като констатациите на ДФЗ са на базата на снимков и картен материал, който не е актуален. Съдът е изследвал материално-правните предпоставки по Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АПЕ и се е позовал на издадената заповед от министъра на земеделието № РД-09-59 от 2.02.2010 г. с приложения към нея списък на физически блокове със земеделски земи с висока природна стойност, където са включени трите парцела. По тези съображения е приел оспореното писмо за незаконосъобразно и го е отменил, като е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. Настоящата инстанция не приема изводите на административния съд за липса на мотиви към уведомителното писмо и за нарушено право на защита на земеделския производител. Макар и в табличен вид, в административния акт се съдържат мотиви, които дават на жалбоподателя възможност да разбере причините, довели до постановения отказ. Този извод се потвърждава от съдържащите се документи в приложената административна преписка, които не са взети предвид от съда. На л. 231 от първоинстанционното дело е приложено писмено възражение от Йордан Георгиев Еринин срещу обхвата на актуализирания специализиран за подпомагане слой за 31 парцела, описани по номера, декларирани площи и определени по новия слой недопустими площи. Това показва, че той е бил наясно с извършената съществена промяна в хода на стопанската година. Необоснован е и изводът на административния съд, че преценката на заявлението за подпомагане е извършена без да са използвани актуални графични материали. Както в първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза, така и в писмо № 13-1680 от 28.02.2012 г. от МЗХ до ДФЗ и писмо № 11-562 от 13.11.2012 г. се установява, че промяната в допустимия за подпомагане слой е извършена след заснемане на териториите през месец август на 2011 г. - т. е. след подаване на заявлението. Тези необосновани изводи на съда обаче не рефлектират върху правилността на отменителното решение по съществото на спора за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 11 обвързва подпомагането на дейностите по управление на земеделски земи с висока природна стойност с физическите блокове, които попадат в обхвата на такъв слой земи, определени в системата за идентификация на земеделските парцели, към момента на подаване на заявление за подпомагане. Тълкуването на разпоредбата ведно с нормата на чл. 40 от същата наредба води до извод, че физическите блокове, за които ще се подпомагат агроекологичните дейности по по мярката "Управление на земеделски земи с висока природна стойност", се определят съгласно заповед на МЗХ. Безспорни са данните по делото, а те се потвърждават и от съдържанието на заповед № РД-09-59 от 2.02.2010 г. с приложения към нея списък на физически блокове със земеделски земи с висока природна стойност, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане - 15.05.2011 г., трите спорни парцела са включени в блокове със земеделски земи с висока природна стойност. Отделно от това в допълнителното заключение на вещото лице е установено, че към същата референтна дата, целият парцел 02676-31-1-1 е попадал във физически блок с начин на трайно ползване Пасища, мери и ливади (ПМЛ). Промяната на това предназначение в Пясъци, чакъли и голи скали (ПС) е извършена през лятото на 2011 г. и тогава от допустимата за подпомагане площ са изключени 13.07 ха. Няма данни и не се твърди, че за тази промяна не е издавана отделна заповед по чл. 4 от наредбата, или е изменена заповедта от 2010 г. Отделно от това, експертът е изготвил допълнителното заключение въз основа на представените по делото резултати от теренните проверки за 2010 г. и извършване на оглед на място. Установил е, че при корекция на границите на физическия блок по начин, отразяващ реалното състояние на терена, общата допустима за подпомагане площ би била в размер на 31.50 ха, а процентът на наддеклариране - 4.75%. Това на свой ред ще доведе до съществено намаляване на санкционираната площ на 2.99 ха. По този начин той опровергава твърдението в касационната жалба, че към лятото на 2011 г., физическият блок вече не е отговарял на критериите за ПМЛ. В съдебното заседание на 30.05.2013 г. пр изслушване на вещото лице във връзка с представеното допълнително заключение е пояснено, че дори при преглед на ортофотокартата за 2011 г. ясно може да се установи, че местата, отразени, като скали и пясъци всъщност са тревни площи. Допълнителното заключение не е оспорено и с него се опровергават съществени изводи на административния орган, послужили, като фактически основания за отказа от субсидиране. Крайният извод на съда за неговата незаконосъобразност е правилен, поради което отменителното решение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение